Решение № 12816 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2019 г.

Решение № 12816 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Велико Търново, срещу Решение № 372 от 25.09.2019 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 394/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-99-00-6-1192 от 04.06.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., с което е отказано верифицирането на разходи в размер на 56 281, 18 лв. по договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на гр. Велико Търново". Касационният жалбоподател – Община Велико Търново, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е отчел липсата на мотиви в оспорения акт, което прави обжалваното решение необосновано. Сочи конкретно неточно определени суми по фактури, като счита, че липсата на мотиви прави невъзможно проверка на изчисленията на ръководителя на Управляващия орган и не става ясно защо органът приема процесните разходи за недопустими. Касаторът твърди, че съдът не е установил, че органът е следвало да изиска становище на общината преди да издаде акта си. Приемането, че органът не е длъжен да спазва чл. 35 АПК противоречи на чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Упражняването на правомощията на административния орган винаги става при спазване на принципите, регламентирани в чл. 4, 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 АПК. Счита, че съдът не е съобразил и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № ТР-4/2002 г. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените за двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Р. Александрова. Ответникът по касационната жалба – ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна. Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. П. Милкова, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното: На 17.01.2017 г. между Община Велико Търново и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 11 010 062, 50 лв. за проект Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град Велико Търново". На 19.02.2018 г., с Решение №РД-02-36-153, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. е определил на Община Велико Търново финансова корекция в размер на 5% от стойността на разходите по договори с ДЗЗД "Мистрал – Енел", ДЗЗД "Гео план – Инфраструктура", "ВТ Инженеринг" ООД и "Скорпион инвестстрой" ЕООД, сключени въз основа на обществена поръчка с предмет "Дейности по извършване на СМР по проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град Велико Търново". На 27.06.2018 г., с Решение № 23, постановено по административно дело № 171/2018 г., Административен съд, гр. Русе, отхвърля жалбата на Община Велико Търново срещу Решение №РД-02-36-153 на ръководителя на Управляващия орган. На 05.06.2019 г., по касационна жалба на Община Велико Търново, Върховния административен съд с Решение № 8442 по адм. дело № 10019/2018 г. оставя в сила Решение № 23 на Административен съд, гр. Русе. На 21.05.2018 г., с Решение №РД-02-36-507, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. за установяване на нередност по т. 9 и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности определил на Община Велико Търново финансова корекция в размер на 5% от стойността на разходите по договор с "Пътинвест инженеринг" АД, сключен въз основа на обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор на дейности по извършване на СМР по проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град Велико Търново". На 20.11.2018 г., с Решение № 43, постановено по административно дело № 295/2018 г., Административен съд, гр. Русе, отменя Решение №РД-02-36-507 на ръководителя на Управляващия орган в частта, с която е установена нередност по т. 10 и отхвърля жалбата на Община Велико Търново в останалата й част. На 19.08.2019 г., Върховния административен съд с Решение № 11934 по адм. дело № 648/2019 г. отменя Решение № 43 на Административен съд, гр. Русе в частта, с която е отменено Решение №РД-02-36-507 на ръководителя на Управляващия орган в частта, с която е установена нередност по т. 10, като вместо това отхвърля жалбата на Община Велико Търново в тази част и оставя в сила решението в останалата част. На неустановена по делото дата Община Велико Търново подава искане № 6 за междинно плащане по договора за безвъзмездна помощ, на стойност 1 291 288, 63 лв. На 04.06.2019 г., с акт № 99-00-6-1192, ръководителят на Управляващия орган отказва верифицирането на разход в размер на 56 281, 18 лв. поради определена с Решение №РД-02-35-153 от 19.02.2018 г. финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договори с ДЗЗД "Мистрал – Енел", ДЗЗД "Гео план – Инфраструктура", "ВТ Инженеринг" ООД и "Скорпион инвестстрой" ЕООД, и с Решение №РД-02-36-507 от 21.05.2018 г. финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с "Пътинвест Инженеринг" АД, като в пет пункта са описани договорите и фактурите, от разходите по които не са верифицирани конкретните суми. В акта е определен размер на верифицираните разходи – 1 003 729, 26 лв. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "региони в растеж" 2014 – 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт по своята правна същност е индивидуален по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Издаден е от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, като за неоснователен приема довода на общината за липса на мотиви за издаването на акта. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание разход, за който възникне съмнение, че е засегнат от нередност, да не бъде верифициран, въпреки, че отговаря на изискванията за допустимост. Решението за отказ от верификация на основание започната процедура по администриране на нередност има за цел да ограничи верификацията като е налице възможност за включване на разхода в последващо искане за плащане. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки индивидуален административен акт, какъвто е оспореният, следва да съдържа фактически и правни основания. Вярно е, че в оспорения акт органът не е посочил с цифрово изражение правното основание, на което го издава. Но видно от подробните мотиви на акта органът е формулирал с думи приетото от него правно основание – започната процедура по администриране на нередност. Подробно в акта са посочени регистрираните нередности със съответните номера от регистъра, издадените за определената за нередността финансова корекция със съответния номер на акта и диспозитив, както и подробно в пет пункта по всеки от представените разходооправдателни документи по засегнатите от нередността договори са посочени размера на неверифицираната сума и основанието. С оглед на горното в конкретния случай, с оглед на посочването от органа на правното основание с думи, не е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като целта, поради която законодателят изисква посочването на правното основание на акт – възможността адресатът на акта да осъществи ефективно защитата си, а съдът да извърши контрол за законосъобразност, е постигната. Съдебната практика сочена от касатора е неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като нито едно от сочените от него съдебни решение не се отнася за идентична фактическа обстановка. Изрично следва да се посочи, че Решение № 8524 от 25.06.2018 г. по административно дело № 14082/2017 г., от което касаторът цитира пасажи, има за предмет проверката на законосъобразността на акт за отказ от верификация, издаден по инициатива на органа, при издаден преди това акт, с който отказаната сума е била верифицирана, т. е. за отмяна на влязъл в сила благоприятен за адресата акт, поради което позоваването на това съдебно решение е неотносимо. Що се отнася до фактическото основание за отказ от верификация - определените финансови корекции, актовете, с които са определени, видно от доказателствата, не само са надлежно връчени на касатора, но и към датата на подаване на искането за междинно плащане, което с оглед на разходните документи е най-рано на 17.12.2018 г., са налице висящи съдебни производства по тяхното оспорване. Обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилност на последното поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не са представени както описаното в оспорвания акт Приложение - Верифицирани разходи по разходооправдателни документи, така и Искането за междинно плащане № 6 ведно с приложените към него документи. В касационното производство са приети като доказателство по делото: Фактура № 1000000062 от 17.12.2018 г. на стойност 195 917, 99 лева с ДДС и Фактура № 0000000008 от 04.12.2018 г., на стойност 193 572, 55 лева. Видно от съдържанието на оспорвания акт, стр. 2, по отношение на разходооправдателния документ Фактура № 0000000008 от 04.12.2018 г., са посочени три бюджетни реда - II. 3. 4., II. 3. 7. и V. 50. 1, като общата стойност на подлежащите на верифициране разходи възлиза на 351 911, 83 лева. Дори да приемем, че органът е взел предвид общата стойност посочена в т. 1 от фактурата - 248 169, 94 лева (ведно с приспаднатия аванс), то отново между сумите посочени в акта за тази фактура и самата фактура съществува разлика в сумата над 100 000 лева. Не става ясно и как са отнесени сумите от фактурата по три различни бюджетни реда. Същото разминаване се установява и по отношение на стойността на Фактура № 1000000062 от 17.12.2018 г. Видно от съдържанието на оспорвания акт, стр. 3, по отношение на този разходооправдателен документ са посочени два бюджетни реда - II. 3. 4. и V. 50. 1, като общата стойност на подлежащите на верифициране разходи възлиза на 369 545, 68 лева, при стойност на фактурата 195 917, 99 лева с ДДС. Не става ясно и как са отнесени сумите от фактурата по два различни бюджетни реда. От представените по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин верността на посочените в оспорвания акт подлежащи на верификация разходи, а от там и на неверифицираните разходи. Предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът е следвало, в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 171, ал. 4 АПК, да укаже на административния орган, че не сочи доказателства относно посочените в акта суми, както и че административната преписка не е представена в цялост тъй като по делото не е представено както описаното в оспорвания акт Приложение - Верифицирани разходи по разходооправдателни документи, така и Искането за междинно плащане № 6 ведно с приложените към него документи. При необходимост от специални знания, първоинстанционният съд може да допусне изслушването на съдебна експертиза. По изложените съображения, касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. При новото разглеждане на делото, съдът следва да задължи административния орган да представи по делото описаното в оспорвания акт Приложение - Верифицирани разходи по разходооправдателни документи и Искането за междинно плащане № 6 ведно с приложените към него документи. При необходимост от специални знания, първоинстанционният съд може да допусне изслушването на съдебна експертиза. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1, т. 1, Върховният административен съд, седмо отделение,