Решение № 7708 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2011 г.

Решение № 7708 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Александра естейтс" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Вера Генова Стойкова, чрез пълномощника си адв. Боян Борилов Цанков, срещу решение № 14292 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 12283/2010 г. /погрешно посочено като адм. д. № 8077/2009 г./ на Върховния административен съд, Първо - А отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се реши въпроса по жалбата по същество. Ответникът Съвет за електронни медии, представляван от председателя Георги Лозанов, чрез процесуалния си представител Доротея Петрова - старши юрисконсулт в дирекция "Правни дейности", оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, Петчленен състав, като съобрази становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на "Александра естейтс" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Вера Генова Стойкова, против Акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 20/15.05.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/ и на ответника са присъдени направените разноски по делото в размер на сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ и в Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ обн. ДВ, бр. 49/2006 г., не се съдържа хипотеза, в която годишните такси не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не е извършвал дейността, за която е лицензиран - аргумент - чл. 8, ал. 4 от ТТРТД. Изчислените такси с оспорения АУПДВ на СЕМ са за период след влизане в сила на ТТРТД - 16.06.2006 г., през който дружеството е притежавало лицензия и няма данни да е заплатило дължимите лицензионни такси. Неоснователно е възражението, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от ТТРТД, което означава, че за осъществяване на надзора критерий е наличието на лицензия или регистрация. По аргумент, изведен от чл. 8, ал. 4 ТТРТД,таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията, съответно до момента на заличаване на регистрацията по аргумент от чл. 12, ал. 4 от Тарифата. При условие, че лицензията не е била прекратена или отнета, правоотношенията между страните се подчиняват на установения режим в ЗРТ. При непрекратена лицензия липсва обстоятелство, изключващо действията на СЕМ във връзка със субективното право на органа. Това е така, защото лицензирането представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Поради това такса в случая се дължи. Освен това видно е, че в търговския регистър е бил вписан предмет на дейност на "ТУИНС КО" ООД - производство и разпространение на радио - и телевизионни продукти. При последващата промяна е вписан предмет на дейност, без изричното отбелязване, че се заличава дейността, представляваща разпространение на радио - и телевизионни продукти. Нещо повече, в решение № 7/05.05.05 г. и в устава се съдържа израза: "както и всяка друга дейност, незабранена от законите в РБ". Това обстоятелство, преценено в съвкупност с факта, че притежателят на индивидуалната лицензия не е подал заявление до СЕМ за нейното неупражняване, съответно липсата на искане за прекратяването й, потвърждава извода, че лицензията е била действаща за процесния период от време, поради което се дължат определените с административния акт суми. Индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като е отхвърлил оспорването, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав