Решение № 1479 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2015 г.

Решение № 1479 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Муташар Ката, гражданин на Ирак, против решение № 7725 от 12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10312/2014 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Мохамед Ката не се явява. Представлява се от адв. Савова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено, като вместо него ВАС постанови друго по същество, с което да отмени административния акт с цел на чужденеца да бъде предоставен поне хуманитарен статут. Развива съображенията си подробно устно в хода по същество. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Мохамед Муташар Ката, гражданин на Ирак, срещу решение № 4970/24.07.2014 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с повторно искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, след като веднъж, видно от Решение № 6614/15.05.2013 по адм. д. № 9390/2012 г. по описа на ВАС, III отделение, по същество на Мохамед Ката е било отказано предоставянето както на бежански, така и на хуманитарен статут. Административният съд е приел, че постановеният в повторното административно производство административен акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Мохамед Ката срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното ново интервю относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът e констатирал, че чужденецът не е добавил нови обстоятелства, освен заявените в предходното административно производство - отвличането му от групировката "Армията на Махди" за 12 дни през 2007 г. и напускането на Ирак през 2010 г. след твърдяното от чужденеца убийство на брат му, който се предполага, че е убит от същата групировка. Единственото ново обстоятелство при това проведено интервю е фактът, че от 2013 г. майката и сестрите на Ката са напуснали Ирак и живеят в Йордания. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Мохамед Ката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да му бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е приел, че изнесената от чужденеца бежанска история съдържа множество несъответствия, поради което е приел същата за недостоверна, още повече, че като основание за напускане на страната Ката сочи обстоятелства, случили се три години преди самото напускане на Ирак. Съдът подробно е разгледал и законовите основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Мохамед Ката на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Ката факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мохамед Муташар Ката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, развити в касационната жалба, както и устно в хода по същество на делото пред ВАС от процесуалния му представител за това, че, ситуацията в Ирак била достатъчно напрегната, за да създава за него заплаха при връщането му обратно в държавата му по произход предвид действията на Ислямска държава, довели до кризисна ситуация в Ирак. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак . На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към момента на съдебния акт липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последния да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се въоръжени конфликти в резултат на действията на Ислямска държава /ИДИЛ/ не могат да се разглеждат като наличие на война. В случая са неприложими разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа non refoulеment- забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение