Решение № 3430 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2009 г.

ВАСIII отделение10.03.2011 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Искра-Силатроник" АД в частта, с която е оспорена заповед № РД-24-13 от 22.08.1997 г. на министъра на промишлеността (сега министър на икономиката, енергетиката и туризма), като процесуално недопустима. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8660/2009 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение в тази част. ОБЯВЯВА нищожността на заповед № РД-24-87 от 10.06.1998 г. на Министъра на промишлеността (сега министър на икономиката, енергетиката и туризма). ОСЪЖДА Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да заплати на "Искра-Силатроник" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Първа българска армия" № 2 разноски по делото в размер на 2 550 (две хиляди петстотин и петдесет) лева. Решението с характер на определение в частта, с която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните. В останалата част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 3430 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2009 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производството е по реда на чл. 145, ал. 1 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Искра - Силатроник" АД, гр. София срещу заповед № РД-24-13 от 22.08.1997 г. и заповед № РД-24-87 от 10.06.1998 г. на министъра на промишлеността (сега министър на икономиката, енергетиката и туризма) с искане за обявяване на тяхната нищожност.

В жалбата се поддържат доводи, че заповедите са издадени от некомпетентен орган и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Към датата на постановяването на заповед № РД-24-13 министърът на икономиката е нямал право да се разпорежда със собствеността и/или ползването на процесния недвижим имот, при издаването на втората заповед административният орган не е имал правомощието и компетентността да обезщетява трети лица със собствен на дружеството недвижим имот. Твърди се, че към тази дата "Искра - Силатроник" АД е собственик на имота по силата на договор за приватизация от 30.07.1997 г. и е със статут на акционерно дружество.

Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез адв. Златанова оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище развива подробни съображения.

Заинтересованите страни - Николета Георгиева Войнеску и Красимира Николова Пейчева - Шопова, чрез адв. Тодорова изразяват становище за неоснователност на жалбата. В писмено становище развива подробни съображения.

Върховният административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Със заповед № РД-57-134/24.01.1995 г. на кмета на Столична голяма община е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА Сердика акт с № № 266/18/09/49 г. и 909/15.10.52 г. и да се предаде на наследниците на бившите акционери на бившето Акционерно дружество "Тигър" (конституирани като заинтересовани страни в производството) владението на недвижим имот, описан в заповедта като намиращ се на ул. Просвета № 025 (сега 137) кв. военна рампа около 80/100 ид. части от всички фабрични постройки, представляващи една триетажна сграда, две двуетажни сгради, четири броя масивни едноетажни и две паянтови, заедно с терена от 9527 кв. м по нотариални актове, а по скица 9460 кв. м.

Със заповед № РД-24-13/22.08.1997 г., която е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство, министърът на промишлеността на основание чл. 221, т. 2 и т. 10 от ТЗ, чл. 10, чл. 11 и чл. 15, т. 2 от ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/1994 г. и Правилника за условията и реда за предаване владението на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗВСОНИ, е наредил изпълнителният директор на "Искра-Силатроник" ЕАД да извърши необходимите действия за предаване на владението на част от деактувания, с горепосочената заповед на кмета на СГО, недвижим имот, състоящ се от 80/100 ид. части от 9 460 кв. м терен и триетажна административна сграда със здравпункт на наследниците на акционерите на АД "Тигър". Със същата заповед Съвета на директорите на Дружеството е задължен да се въздържа от всякакви действия, с които се уврежда или би могъл да се увреди интересите на собствениците до приключването на висящия съдебен спор, с влязло в сила решение, относно собствеността и идентификацията на останалите сгради цитирани в заповедта за деактуване на кмета на СГО.

С молба вх. № 94-Н-31/05.03.1998 г. заинтересованите страни по делото - Николета Георгиева Войнеску и Красимира Николова Пейчева - Шопова, в качеството им на наследници на бившите акционери на АД "Тигър", са поискали да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за отчужденото в полза на Държавата движимо и недвижимо имущество от фабриката. Заявителите са посочили, че желаят начина на обезщетяване да е този посочен в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ - с увеличаване на идеалните им части в съсобствеността на отчуждените обектите по чл. 2, тъй като подлежащите на обезщетяване имущества са включени в активите на "Искра-Силатроник" ЕАД.

Въз основа на молбата министърът на промишлеността, на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ е признал правото на обезщетение на наследниците на акционерите на бившето АД "Тигър" по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ с увеличаване на идеалните им части в съсобственост на имот деактуван с горепосочената заповед на кмета на Столична община. Посочено е обезщетението да се изчисли за активното салдо по нарочния баланс на национализираното дружество, намалено със стойността на деактуваното имущество и съгласно протокол за приемане на бившата АД "Тигър". Тази заповед също е предмет на съдебно-административен контрол за законосъобразност.

На основание постановената заповед на министъра на промишлеността е изготвена експертна оценка, задачата на която е да се изчисли полагащото се обезщетение в полза на Николета Войнеску и Красимира Пейчева-Шопова. Обект на оценката е движимо и недвижимо имущество на национализирано предприятие - памуко-предачна фабрика "Тигър" АД, включващо застроено място с фабрични постройки, машини, уреди и др.

По делото са представени документи, от които е видно, че дружеството жалбоподател "Искра-Силатроник" АД е правоприемник на отчуждения на АД "Тигър".

Междувременно в ДВ е обявено решение на Агенцията за приватизация за продажбата на акции в размер до 67 % от капитала на "Искра-Силатроник" ЕАД.

На 30.07.1997 г. е сключен договор между Агенцията за приватизация и "Искра-София" АД за продажбата на 67 % от акциите на "Искра-Силатроник" ЕАД. Предмет на договора са 71 444 броя поименни акции с право на глас, представляващи 67 % от капитала на Дружеството. Представено е копие на временното удостоверение, от което е видно извършеното прехвърляне на акциите с дата 11.08.1997 г.

Впоследствие през януари 2008 г. след закупуване на преференциални акции от работниците на Дружеството държавата остава с миноритарен дял от 15,81 % от капитала на "Искра-Силатроник" АД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

  1. По отношение на заповед на министъра на промишлеността с № РД-24-13/22.08.1997 г.:

Настоящата съдебна инстанция приема, че заповедта не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и поради това не подлежи на обжалване. Тя е акт на органът на управление на публичното дружество, издаден в изпълнение на правомощията си по Търговския закон. Без правно значение е как ще се наименува самия документ, а от значение е неговата обстоятелствена част и волеизявлението, което съдържа. От тях става ясно, че обжалваната заповедта има вътрешнослужебен характер. Тя само по себе си няма никаква изпълнителна сила. Не е издадена от административен орган и с нея не се засягат правата и задълженията на жалбоподателя.

По отношение на възражението, че министърът на промишлеността не е разполагал с функционална компетентност да издаде обжалваната заповед, тъй като дружеството е било приватизирано, следва да се посочи, че такава проверка би била необходима, в случай че е налице годен за обжалване административен акт. Както бе посочено такъв в случая не е налице. Поради това жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима и производството да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 АПК.

  1. По отношение на заповед на министъра на промишлеността с № РД-24-87/10.06.1998 г., издадена на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ:

Обжалваемостта на един административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Настоящият съдебен състав намира, че се касае за индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, включително от юридическото лице в активите на което се намира имота отстъпен като обезщетение, след като с него е засегнато правото му на собственост. Още повече, че оплакванията не са по отношение на признатото право на обезщетение, а само срещу заповедта в частта, в която е определен начин на обезщетение чрез съсобственост.

На следващо място противно на възражението на ответника и заинтересованите страни жалбата на "Искра-Силатроник" АД е подадена от надлежна страна, която има интерес от оспорването, поради което и с оглед безсрочността на оспорването, е процесуално допустима. Това е така, тъй като към датата на постановяване на административната заповед за признаване право на обезщетение на заинтересованите страни, е била завършена приватизационната сделка, с който държавата е продала на частното дружество "Искра-София" АД 67 % от капитала на "Искра-Силатроник" ЕАД. Нещо повече, към датата на заповедта са били изкупени от страна на работниците на преференциални акции от дружеството, вследствие на което държавата е станала миноритарен собственик на 15 % от капитала на дружеството. Следователно тезата, че министърът на промишлеността в производствата по ЗОСОИ брани интереса на държавните дружества и поради това не разполагат с право на жалба, не може да се приеме за правно обоснована. Това обуславя и правния интерес на жалбоподателя и възможността му да води самостоятелни искове, какъвто е настоящия.

Разгледана по същество жалбата в тази част е и основателна.

Заявлението за обезщетение на Николета Войнеску и Красимира Шопова - заинтересовани страни в настоящото производство, е депозирано в бившето Министерство на промишлеността на 05.03.1998 г. Това заявление е предхождано от заповед от органа по чл. 3 ЗППДОП за откриване на процедура за приватизация на дружеството. Към момента на подаване на заявлението са били приватизирани 75 % от дружеството. При това положение приложение намира разпоредбата на § 6, ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.), която е била действаща норма към момента на постановяване на решението и административния орган по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ не е могъл да не се съобрази с нея. При наличието на взето решение за приватизация, единственият начин за обезщетяването на наследниците на бившите акционери на национализираното предприятие е с акции и дялове от дружеството или с компенсаторни записи, а не чрез съсобственост, каквато е била претенцията на заинтересованите страни. В случаите на приватизация се прилага специалния ред за обезщетяване по § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), който дерогира общия ред по ЗОСОИ. Като не е съобразил действащата към момента правна уредба, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед. Нарушението е особено съществено, тъй като в случая министърът не е имал нито право, нито задължение да извърши обезщетяването по разпоредения от него начин, т. е. той не е бил материално компетентен да учреди разпоредената с решението реституция. Поради особената си същественост това противоречие на административния акт с материалния закон, е основание за обявяване нищожност на обжалваната заповед.

С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК и предвид направеното изрично искане на адв. Бакалова, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 2 550 лв., които представляват заплатена такса за образуване на производството и 2 500 заплатен от дружеството адвокатски хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1