Решение № 3570 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2011 г.

Решение № 3570 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Надя Павлинова Йолова от гр. Долна Митрополия срещу решение № 500 от 05.10.2011 г. по адм. дело № 760/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директор на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 500 от 05.10.2011 г. по адм. дело № 760/2011 г., Административен съд - гр. Плевен, I състав, е отхвърлил жалбата на Надя Павлинова Йолова от гр. Долна Митрополия срещу решение № 27 от 21.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 696 от 04.07.2011 г. на началник отдел "КПК" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество в касационната жалба не се оспорват обстоятелствата, че през периода 17.09.2009 г. до 23.02.2010 г. Надя Павлинова Йолова от гр. Долна Митрополия е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Въпреки че е подала молба-декларация по приложение № 3 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, детето Любослав Любомиров Йолов е настанено в ОДЗ "Здравец" - гр. Долна Митрополия, на 17.09.2009 г. и не е било отписано през процесния период. Липсва декларация за промяна на обстоятелствата - приложение № 12 към чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба. Доводите на касатора са сведени до това, че при издаването на ревизионен акт пореден № 696 в РУСО от 04.07.2011 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело до опорочаване на обжалваното решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен. Първоинстанционният съд не бил извършил обстойна проверка на законосъобразността на административния акт и не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя относно посочените по-горе нарушения. Приложеният по първоначалното дело ревизионен акт за извършване на частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Надя Павлинова Йолова съдържа пореден № в РУСО 696 и дата. Той е надлежно връчен на ревизираното лице на 09.06.2011 г. и то е упражнило правото си на възражение по него. В ревизионния акт изрично е отбелязано, че съгласно чл. 110, ал. 2 КСО, възражения по направените в него констатации могат да се направят в 7-дневен срок от връчването му. Посочването на текста на чл. 110, ал. 2 КСО, в който е казано пред кой орган могат да се направят възраженията и срока за това, е било достатъчно за Йолова да организира защитата си, което тя е сторила. По възраженията си е получила мотивиран отговор от финансовия ревизор. Издадено е било разпореждане № 696 от 04.07.2011 г. на Началник отдел "КПК" при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен. Последното е било обжалвано по административен ред пред директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, който е издал решение № 27 от 21.07.2011 г. Цялата посочена и в настоящите мотиви процедура е била изследвана от решаващия състав на Административен съд - гр. Плевен и той мотивирано и законосъобразно е стигнал до извода, че при издаване на обжалвания административен акт не са били допуснати инвокираните от Йолова съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тезата на касатора не е съобразена и с разпоредбите чл. 110, ал. 2 и ал. 3 КСО, чл. 117, ал. 1, т. 2 и чл. 118, ал. 1 КСО. Според първият текст, по съставените актове за начет отговорните лица могат да направят само възражения, по които контролният орган се произнася с мотивирано заключение. За събиране на сумите по тези актове длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ издава разпореждания - чл. 110, ал. 3 КСО. Тези разпореждания подлежат на обжалване по административен ред пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ - чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО. Последният е произнася с решение, което е административният акт, подлежащ на съдебен контрол. За разлика от производството по ДОПК, ревизионният акт по КСО не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Освен това касаторът по същество не оспорва констатациите на контролните органи, а се позовава на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на ревизионен акт пореден № 696 в РУСО от 04.07.2011 г., каквито не са били установени. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. При събиране на вземането административния орган следва да се съобрази с § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на КСО, обн. в ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 05.08.2011 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното в отговора по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на РУСО - гр. Плевен, се присъжда сумата 150 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,