Решение № 14895 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2010 г.

Решение № 14895 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Приморско против решение № 306/23.03.2010 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав, постановено по адм. д. № 1747 по описа за 2009 г.. С решението е отменен акт за установяване на публично общинско вземане № 767/02.11.2009 г., издаден от кмета на община Приморско, като незаконосъобразен. В полза на Стефан Вълков Перчанов са присъдени разноски в размер на 2 010 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора съдът е формулирал неправилния извод, че процесните вноски не са такива по чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК. Анализирани са разпоредбите на чл. 69 ЗУТ и на чл. 6, ал. 2 ЗМДТ, за да се направи оплакването, че собствениците на поземлени имоти са задължени да участват в изграждането на техническата и социалната инфраструктура, като Общината действа в качеството си на властнически орган. Сключеният договор е квалифициран като административен. Актът на кмета е административен по характера си и е основан на решение на общинския съвет. С последното е определена цената на услугата, предоставена на Перчанов. Ответникът по касационната жалба - Стефан Вълков Перчанов от гр. Бургас, ул. "Александровска", № 17, ет. 1, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на IА отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218б, ал. 2 ГПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че предмет на оспорване е АУПОВ № 767/02.11.09 г., издаден от кмета на Община Приморско, с който на основание чл. 166, ал. 1 вр. с чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК вр. с чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ е установено задължение на Стефан Перчанов към 01.10.2009 г., ведно с дължимите лихви, както следва: До 30.07.2006 г. - 17000 лв. и лихва 40664 лева; До 30.11.2006 г. - 17000 лв. и лихва 36482 лева; До 30.05.2007 г. - 17 000 лв. и лихва 30 328 лева; До 30.08.2007 г. - 17 000 лв. и лихва 27 200 лева; До 27.12.2007 г. - 17 175 лв. и лихви 23 289, 30 лева. В констативната част на акта е посочено, че по административната преписка са представени договор от 18.11.2005 г., сключен между Община Приморско и Стефан Перчанов, решение № 6/13.02.1998 г. на Общински съвет Приморско, протоколно решение № 01/03.03.1998 г. на Постоянната комисия към Община Приморско, справка на общинска администрация "МДТ" при Община Приморско, уведомяване по чл. 26 АПК. Според първоинстанционният съд с ненаименования договор Перчанов се е задължил да предостави на Община Приморско за изграждане на обект "сгради с апартаменти за сезонно ползване" сумата в размер на 110 175 лв., представляващи приспадащи се разходи за финансиране изграждането на техническата инфраструктура на общината. Общината пък се е задължила да вложи целево сумата за подобряване на съществуващата техническа инфраструктура или за изграждането на нова такава. Договорът е сключен на основание Решение № 6/13.02.1998 г. на Общински съвет - Приморско и Протоколно решение на съответната комисия. За да отмени акта като незаконосъобразен съдът е направил извода, че в конкретния случай претендираното от Общината вземане, произтича от сключения договор, тоест правопораждащият задължението факт е договорът между страните, а не някое от основанията, предвидени в чл. 162, ал. 2 ДОПК. Оттук е прието, че липсва хипотезата на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, на която се е позовал административния орган. Претендираното вземане не е установено със закон по основание, а още по-малко по размер. Счетено е, че придаване публичноправен характер на едно задължение става чрез правната му регламентация като такова и е недопустимо това да се извърши чрез разширително тълкуване. В преписката няма данни в полза на лицето да са предоставяни услуги или права. Сключената договореност не притежава характера на услуга по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗМДТ, изграждането на техническата инфраструктура се постига чрез сключване на договор с общината. Разрешението на строеж също не представлява предоставяне на право в хипотезата на чл. 6, ал. 2 ЗМДТ. Предпоставките за неговото издаване са регламентирани в специален закон. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че нормата на чл. 162 ДОПК изчерпателно изброява видовете публични държавни и общински вземания. Очевидно е, че процесното вземане не се обхваща от горното лимитивно изброяване. Дори и да се възприеме касационното твърдение, че основанието на процесното вземане е законово установено, то видно е, че неговият размер се определя с Наредба на общинския съвет и договор, сключен между общината и лицето. Определянето на договора като административен в касационната жалба е теоретично и без наличието на съответната нормативна уредба. Това обаче не променя горните изводи за неоснователност на касационната жалба. Както се посочи по-горе, размерът на вземането не е законово установен. Обоснован е изводът на АДмС - Бургас относно недопустимостта на разширителното тълкуване на нормите, регламентиращи публичноправния характер на вземането, още повече че цитираното изброяване е императивно. Не е налице основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на IА отделение