Решение № 288 от 20.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 817/2014 г.

Решение № 288 от 20.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 817/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият А. Г. И. - лично, и служебният му защитник в предходната съдебна инстанция - от негово име, са обжалвали по касационен ред потвърждаването от Варненския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо подсъдимия, която издал Разградският окръжен съд. Присъдата - 53/20.ХI.2013 г. по първоинстанционното нохд 314/2013 г., е по обвинението за изнасилване на малолетната (р. на 20.IХ.1999 г.) Б. Й. А., извършено от подсъдимия в периода 1 август 2012 г. - 29 май 2013 г. - продължавано (чл. 26 НК) престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 НК (заради ненавършените 14 г. от пострадалата). Наложеното в РОС наказание 10 години лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор. Присъдено е също така обезщетение за причинените неимуществени щети на пострадалата - 15 хил. лева от предявените с гражданския иск 20 хил. лева. Присъдата е потвърдена с въззивно решение № 45/31.III.2014 г. по внохд 365/2013 г. след обжалване пак от страна на подсъдимия. Същественото в лично подадената ръкописна касационна жалба е, че подсъдимият смята незаслужено тежко наказанието си, докато защитникът е поставил акцента в своята жалба върху правната квалификация на извършеното - смята го за блудство, а не за изнасилване. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът - единствената друга страна, взела участие в него - пледира за отхвърлянето им като неоснователни. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. За ВКС трудността при решаването на делото е доказателствена - дали сексуалните отношения между подсъдимия и доведената му дъщеря са стигали до съвкупление, но тази трудност съдът преценява като успешно преодоляна в предходните инстанции. Не съществува никаква убедителна причина за отхвърлянето им като недостоверни на показанията на пострадалото момиче, а тъкмо напротив - убедително е косвеното им потвърждаване от други свидетели, както и от вещи лица. При такова отношение към доказателствените проблеми по делото, възраженията от юридическа гледна точка за извършеното само като блудство, са очевидно неприемливи. Няма обаче нищо основателно и във възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание, включително свързването им с претенцията да бъде приложен чл. 55 НК. Подсъдимият, специално, неоснователно я свързва - макар обяснимо без позоваване на разпоредбата - с бъдещите трудности в живота му, които ще се породят от изтърпяното продължително лишаване от свобода, видимо без да си дава достатъчно сметка за действителната тежест на престъпното си поведение (както я отчита най-напред самият законодател), особено за утежняващите го обстоятелства, каквото например е многократността на извършването му. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение