Решение № 10265 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2010 г.

Решение № 10265 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Делчо Николов Иванов, Янка Николова Тодорова, Труфка Райкова Вълева и Димитър Вълев Димитров срещу решение № 412 от 02.12.2009 г. по адм. дело № 459/2009 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - Хасково, кметът на община Димитровград, "Промишлени стоки" ЕООД, "Компас" ЕООД и Танчо Димов Добрев, не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Делчо Николов Иванов, Янка Николова Тодорова, Труфка Райкова Вълева и Димитър Вълев Димитров срещу отказ рег. № 26-10-1603 от 08.07.2009 г. на началника на СГКК гр. Хасково. Съдът е приел от фактическа страна, че със заявление вх. № 94-2794/03.04.2009 г. подадено от Янка Николова Тодорова до СГКК-Хасково е поискала да се извърши промяна на кадастралната карта на гр. Димитровград за поземлен имот с идентификатор 21052.1017.431. Към заявлението е приложена молба, подписана от жалбоподателите, с която са поискали началника на СГКК - Хасково да ги впише като собственици на самостоятелен поземлен имот в рамките на ПИ 21052.1017.431, на основание възстановената им собственост върху земеделски земи, удостоверена с представени от тях съдебни решения и решение на ОСЗГ гр. Димитровград. Посочили са също, че са съгласни източната и северната кадастрални граници на имота им с имоти 21052.1017.427 и 21052.1017.426 да мине по границите, отразени във влязлата в сила заповед № КД-14-26-39/27.02.2009 г., издадена от началника на СГКК гр. Хасково, с която е одобрено изменение на КК и КР, като са нанесени границите на имоти 21052.1017.426, 210521017.427 и 21052.1017.431 в състоянието, при първоначалното одобряване на КК и са записани, както следва: ПИ 21052.1017.426 - на "Промишлени стоки" ЕООД, ПИ 210521017.427 - на "Компас" ЕООД и ПИ 21052.1017.431- на община Димитровград. По повод заявлението за изменение на КК и КР, е изготвен акт № 44/23.04.2009 г. за непълноти и грешки в ПИ 21052.1017.431. Границите на имота, чието нанасяне в кадастралната карта се иска, са определени с решение № 136 от 11.07.2006 г. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на 19.09.2006 г., неразделна част от която е скица на вещото лице по делото. Актът за непълноти и грешки е подписан от съставителя, но не и от заинтересуваните лица Я. Тодорова, Д. Тодоров, В. Вълев и община Димитровград. Постъпило е и възражение от община Димитровград, в което се поддържа, че ПИ 21052.1017.431е общинска собственост, поради което отказва да подпише съставения акт за непълноти и грешки. Постъпило е също възражение от лицето Танчо Димов Добрев, който е заявил, че с предлаганото изменение се засяга негова недвижима собственост - сгради, разположени върху процесния терен. При така изложените фактически обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че оспореният отказ е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази насока е посочил, че отказът на заинтересуваните страни по см. на § 1, т. 13 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър да подпишат акта за непълноти и грешки е достатъчно основание административният орган да откаже да уважи искането на реституираните собственици за попълване на КК и КР с възстановения им имот. След като е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства е приел, че между жалбоподателите и община Димитровград е налице спор за материално право относно част от имот с настоящ идентификатор 21052.1017.431, заключаваща се в свободната от застрояване площ от 1017 кв. м., част от бивша нива, възстановена на жалбоподателите по реда на земеделската реституция. Поради това и съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е приел, че непълнотите и грешките в КК и КР в разглеждания случай могат да бъдат отстранени след решаване на спора за материално право между страните по съдебен ред. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволни от решението, касационните жалбоподатели поддържат, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Излагат доводи, че съдът неправилно е счел, че между реституентите и община Димитровград е налице спор за материално право. Считат, че този извод е направен без да са съобразени събраните по делото доказателства - решение № 20/15.03.1999 г. по гр. д. № 15/1997 г. на Районен съд гр. Димитровград, с което им е признато правото на собственост върху нива от 1300 кв. м., представляваща част от имот пл. № 1093 по плана на гр. Димитровград от 1951 г. в реални граници; решение № 136/11.07.2006 г. по адм. дело № 51/2006 г. на Хасковския окръжен съд, с което в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определена свободна от застрояване площ от 1017 кв. м. от имот пл. сн. № 5456 по плана на гр. Димитровград от 1951 г., съответно част от УПИ VI - за производствени и складови дейности, УПИ XIV - за изолационно озеленяване и УПИ VII - за производствени и складови дейности. Твърдят, че община Димитровград е записана като собственик на процесния имот с идентификатор 21052.1017.431 без да е отразено на какво правно основание е придобила собствеността и без да по делото да са представени документи, които легитимират собственическите й права, доколкото приложеният акт за общинска собственост е съставен на 02.10.2009 г., т. е. след започване на административната процедура, с оглед нуждите на процеса и не може да им се противопостави. Касаторите оспорват решението на административния съд и в частта за разноските, с която са осъдени да заплатят деловодните разноски на "Промишлени стоки" ЕООД, "Компас" ЕООД и Танчо Димов Добрев в общ размер от 450 лв., като излагат доводи, че същите нямат качеството на заинтересувани страни в процеса, тъй като с исканото изменение не се засягат техни права и неправилно са били конституирани и участвали в съдебното производство. При тези съображения молят да се отмени обжалваното решение. Настоящият съдебен състав като прецени доводи и възраженията на страните, и установените обстоятелства по делото, намери, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението не страда от порока материална незаконосъобразност, постановено е при точно приложение на материалноправните разпоредби. Релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на съдебния акт са основани на фактически обстоятелства, които са били установени вярно и подробно обсъдени от решаващия съд и който аргументирано ги е счел за неоснователни. Съдът, въз основа на направения анализ на доказателствения материал, е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорения отказ, издаден от началника на СГКК - Хасково да допусне исканото от касаторите изменение на КК и КР относно имот с идентификатор 21052.1017.431. Нормата на чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. предвижда, че при нанасяне в кадастралната карта на имоти, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ или на други реституционни закони се прилага реда по предходните алинеи, т. е. необходимо е изготвяне на скица-проект и съставяне на акт за непълноти и грешки. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, задължително условие за изменение на влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за грешки или непълноти, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение. Противно на доводите на касаторите, реституционното съдебно решение има за предмет правото на възстановяване на собствеността, но с него не се разрешава спор за материално право по см. на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и не е противопоставимо на неучаствалото при постановяването му лице, записано като собственик по кадастъра. По аналогични съображения, решението на ОС - Хасково, на което се позовават касационните жалбоподатели също не решава въпроса за конкуриращите се собственически права на страните. При неподписване на акта от заинтересуваното лице това обстоятелство се отбелязва и се издава отказ за отразяване на исканото изменение в кадастралната карта. След като по несъмнен начин по делото е установено, че с претендираната промяна на КК и КР се засягат имот, записан като собственост на община Димитровград в тях, а същата е подала възражение срещу попълването на кадастралната карта с реституирания имот на жалбоподателите и не е подписала акта за непълноти и грешки, съдът правилно е приел, че отказът на началника на СГКК - Хасково да отрази непълнотата е законосъобразен. Правилно е прието, че спорът дали община Димитровград се легитимира като собственик и и има ли основание да бъде записана като такава на процесния имот с идентификатор 21052.1017.431 не може да бъде разрешен в съдебно административното производство, а по общия исков ред. Неоснователно е и оплакването за неправилност на съдебния акт в частта за разноските. Видно от данните по административната преписка ответниците по касационната жалба "Промишлени стоки" ЕООД, "Компас" ЕООД и Танчо Димов Добрев са участвали в административното производство като заинтересуваните страни, което е предопределило участието им в съдебното производство. При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът правилно им е присъдил сторените деловодни разноски. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,