Решение № 5731 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на младежта и спорта чрез процесуален представител, срещу решение 944 от 09.01.2025 г., постановено по административно дело 4971/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед ЧР -24-300 от 11.04.2024 г. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Изложени са и доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба. Ответникът по касационната жалба В. Д. К. чрез процесуален представители в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Неоснователни са наведените доводи за недопустимост на решението, като постановено след сезиране с жалба, от лице, което няма правен интерес, тъй като с отмяната на процесната заповед нямало да бъдат постигнати благоприятни правни резултати в правната сфера на жалбодателката, тъй като същата щяла да продължи да бъде служител в Агенция Митници(АМ). Наведените в тази насока доводи, че органът по назначението в приемащата администрация е предложил на изпращащата такава да бъде прекратено служебното правоотношение с К. на основание чл. 81б, ал. 5 ЗДСл на 11.04.2024 г., по силата на което същата е назначена да изпълнява длъжността началник отдел на отдел Правен в ММС за срок до 27.04.2026 г. което според касатора е прекратено на 07.05.2024 г. според касационния жалбодател са неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед, която касае служебно правоотношение, възникнало по реда на чл. 82а ЗДСл, а освен това по делото липсват доказателства, че заповед 368/25.04.2024 г. на АМ е породила правно действие. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед касационният жалбодател прекратява временното преназначаване на К. на длъжност директор на дирекция Правно и административно осигуряване и възстановява същата на длъжност началник отдел на отдел Правен в същата дирекция. Доколкото в случая се касае до прекратяване на конкретно служебно правоотношение настоящият състав намира, че същото засяга пряко и лично правната сфера на К., при които по отношение на същата правилно е прието от първоинстанционния съд, че за същата е налице правен интерес от оспорването ѝ. Този извод следва и от приложимата в конкретния случай разпоредба на чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с която законодателят изрично е предвидил правото на държавните служители да оспорят законосъобразността на прекратяване на служебното им правоотношение. Наведеният довод, че с отмяната на заповедта няма да бъдат постигнати благоприятни резултати на нея, тъй като ще остане служител на АМ будят недоумение, предвид разпоредбата на чл. 122 ЗДСл, уреждащ част от последиците при отмяна на заповед с характера на оспорената. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за нейната форма, тъй като в същата е посочено единствено правно основание, но липсват изложени фактически такива, което е самостоятелно основание за отмяна на същата по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, а именно, че след постигнато тристранно споразумение на 20.04.2022 г. между директора на АМ, в която К. е изпълнявала длъжност главен юрисконсулт, Министъра на младежта и спорта и К. същата е назначена по реда на чл. 81б ЗДСл на длъжност началник отдел на отдел Правен в дирекция Правно и административно осигуряване (ПАО) в ММС за срок до 27.04.2026 г. по силата на заповед 785/20.04.2022 г., издадена от Директора на АМ, а с последваща заповед ЧР-22-222/16.05.2022 г., издадена от Министъра на младежта и спорта на основание чл. 82а, ал.1 и ал.2 ЗДСл К. е преназначена временно на длъжност директор в дирекция ПАО в ММС, считано от 16.05.2022 г. за срок не по-дълъг от 26.04.2026 г. С обжалваната пред първоинстанционният съд заповед, издадена от министъра на младежта и спорта на основание чл. 82а ЗДСл е прекратено временното преназначаване на К. на длъжността директор на дирекция ПАО в ММС и доколкото не е посочена конкретна начална дата следва, че това е сторено от дата на издаването и връчването ѝ на служителя 11.04.2024 г. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая заповедта е постановена преди изтичане на посочения в нея срок, а съгласно разпоредбата на чл. 82а, ал. 2 ЗДСл предвижда, че същият заема предишната си длъжност след изтичане на срока. В цитираната законова разпоредба липсва хипотеза, уреждаща прекратяване на служебно правоотношение възникнало по реда на чл. 82а, ал.1 ЗДСл, при което обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че органът дължи излагане на конкретни фактически основания за постановяване на заповедта. При липсата на законовата хипотеза, посочена в заповедта чл. 82а, ал. 2 ЗДСл и липсата на посочени конкретни фактически основания в заповедта правилно АССг приема, че същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Правилно в обжалваното решение е прието, че предвид вида и характера на заповедта прекратяване на служебно правоотношение за преназначаване на длъжност за определен срок в случая са приложими изискванията на чл. 59, ал.2 АПК относно формата на акта, като в случая не са изпълнени тези по т. 4 на цитирания законов текст. Обосновани и правилни са изводите, че заповедта е постановена в нарушение на принципите по чл. 18 ЗДСл и най-вече за стабилитет на изпълнението на държавната служба. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че такива не са допуснати. Противно на твърденията в касационната жалба съдът е изяснил напълно релевантните за спора факти, въз основа на които е формирал правните си изводи. Извършената проверка е в съответствие с изискванията на чл. 168, като след констатацията за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 АПК, правилна е констатацията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, предвид факта, че така установеното нарушение е самостоятелно основание за отмяната ѝ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение