Решение № 7095 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2008 г.

Решение № 7095 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция по туризма, срещу решение от 11.06.2008 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 79 по описа на съд за 2008 г., с което е отменен отказът му, изразен в писмо изх. № РД-22-1018 от 05.12.2007 г., постановен по заявление, вх. № РД-22-1018 от 22.11.2007 г. на З. И. М., за достъп до обществена информация - договор сключен между Държавната агенция по туризма и фирма "Р. О. К." ООД за изпълнението на щанд с който РБългария е представена на международната туристическа борса "У. травел маркет 2007" ООД. Касационните основания поддържани от касатора могат да бъда обобщени като неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3, пр. първо и трето АПК. Ответната страна - З. И. М., изразява становище, чрез процесуалният си представител адв. К., за неоснователност на жалбата. Подробни доводи са изложени в представената писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима, като редовно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административния съд е сезиран с оспорване законосъобразността на изричен отказ на председателя на Държавната агенция по туризъм, обективиран в писмо изх. № РД-22-1018 от 05.12.2007 г., да предостави достъп до обществена информация, търсена от З. И. М. със заявление вх. № РД-22-1018 от 22.11.2007 г. касаеща договор сключен между Държавната агенция по туризма и фирма "Р. О. К." ООД за изпълнението на щанд с който РБългария е представена на международната туристическа борса "У. травел маркет 2007" ООД. За да отмени отказът съдът е приел, че преценката на административния орган, че търсената информация засяга интересите на трето лице, което не било уведомено и нямало съгласие за предоставяне на информацията по договора е неправилна и приложението на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е незаконосъобразно. Решението е правилно като обосновано и следва да остане в сила. Отказът за достъп до търсената обществена информация е мотивиран с изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, като е приел че търсената обществена информация се отнася до трето лице, необходимо е неговото съгласие за предоставянето на достъп, тъй като се засягат негови интереси и липсва изричното му съгласие. Съгласно хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, съответния орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в седем дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24 от закона. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, като положителен факт, ползващ ответника, административния орган е следвало до докаже, че съществува необходимост от съгласието на третото лице и че такова не е било дадено. В хода на делото не са представени каквито й да е било доказателства, обосноваващи извод, че предоставянето на търсената от заявителя обществена информация, която се отнася до третото лице засяга интересите му по-начин, който да обоснове необходимост от изричното му съгласие - наличие на търговска, производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп обстоятелство, както и че третото лице е отказало искания достъп до договора. В тази връзка изводите на административния съд, че отказът на председателя на агенцията по туризма е незаконосъобразен е правилен. Правилни от гледна точка на установените факти и закона са изложените мотиви в решението, че задълженият субект е длъжен да посочи и аргументира отказа си за това кои данни от исканата информация имат белези на информация представляваща "търговска тайна", разкриването на която би могла да увреди третото лице до когото се отнася. Обоснован е и правния извод в решението че търсената информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ и достъпът до нея в конкретния случай не следва да бъде ограничаван с формално позоваване на чл. 17, ал. 2 от ЗОДОИ, повеляващо ограничаване на правото на достъп поради приложимост на търговската тайна, в отношенията на задължения субект с контрагента по договора - третото лице. Обжалваният административен акт е отказ по смисъла на чл. 38 от ЗОДОИ тъй като характера на волеизявлението, а не наименованието на административният акт го определят като такъв. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК