Решение № 250 от 21.12.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002103853/2023 г.

Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на С. Т. Д., подадена на 13.04.2023г. чрез пълномощника адв. Г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязло в сила решение № 260146 от 08.07.2021г. по гр.д. № 895/2020г. на Добрички окръжен съд. С атакуваното решение са отхвърлени предявените от молителя срещу „Рота инженеринг“ ООД искове по чл. 108 ЗС относно три реални части от поземлени имоти по КККР на [населено място], подробно описани в решението. Поддържа се от молителя, че решението е основано на решение № 166 от 15.12.2006г. на Добрички окръжен съд по кнахд№486/2005г., което е било отменено впоследствие с решение № 16 от 13.01.2023г. по ч.гр.д. № 497/2022г. на Добрички окръжен съд. Ответникът по молбата „Рота инженеринг“ ООД, ЕИК 115035307, я намира за неоснователна. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК.Претендира разноски. Третото лице - помагач Община Балчик не взема становище по молбата. С определение № 2570 от 18.09.2023г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й Върховният касационен съд намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от С. Т. Д. против „Рота инженеринг“ ООД искове по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху: 1/ реална част с площ от 342 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], идентична с имот № * по кадастралния план от 1995г.; 2/ реална част с площ от 1 817 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], идентична бивш имот № * по кадастралния план от 1995г. и 3/ реална част с площ от 838 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], идентична с част от бивш имот № * по кадастралния план от 1995г. Ищецът е претендирал правото на собственост по наследство от Т. Д. С., починал 1974г. и по осъществена земеделска реституция. Установено е, че по заявлението на ищеца за възстановяване на наследниците на Т. Д. С. на бадемова овощна градина с площ 8 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“О. п.“, е постановен отказ от ОбСЗГ-гр.Б. с решение № 3000 от 10.02.2003г. Този отказ е обжалван от ищеца и с решение № 112 от 18.07.2005г. по ап.дело № 63/2003г. на Балчишки районен съд е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Д. С. върху 4, 315 дка от заявената за възстановяване овощна градина с площ от 8 дка /части от имоти № *, *, *, * и */ съобразно приложена към решението скица. Това решение е отменено от Добричкия окръжен съд с решение № 166 от 15.12.2006г. по к.н.а.х.д.№ 486/2005г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Балчишкия районен съд. При новото разглеждане е постановено решение № 109 от 29.07.2010г. по ап.дело № 2/2007 г., което е потвърдено с решение № 377 от 02.11.2010 г. по к.а.д.№ 673/2010г. на Добрички административен съд. С това решение частично е отменен отказът на ОбСЗГ-гр.Балчик за реституция на заявената за възстановяване овощна градина с площ от 8 дка и са реституирани 1883 кв.м., попадащи сега в имот № *** по плана на м.“О. п.“ на [населено място], идентичен с имот със стар № * по кадастралния план на [населено място], м.“О. п.“ от 1995г. С решение № 4054 от 18.02.2013 г. ОбСЗ-гр.Балчик отново се е произнесла по заявлението на С. Д. за възстановяване на правото на собственост върху овощната градина с площ от 8 дка в м.“О. п.“, като е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на Т. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на части от имоти №№*, *, * и * по кадастралния план от 1995г., с посочени площи, като е прието, че имотите са установени със съдебното решение № 112 от 18.07.2005г. Именно възстановените с това решение имоти са предмет на спора за собственост. Техническата експертиза по делото е установила, че липсва идентичност между реституираните имоти с решението на ОСЗ- гр.Балчик от 18.02.2013г. и тези по решение № 112 от 2005 г. по ап.д.№ 63/2003г. и решение № 109 от 29.07.2010г. по а.п.№ 2/2007г. на Балчишкия районен съд. За да отхвърли предявения иск съдът се е основал на установеното от експертизата, че в процесните имоти има изградени почивни станции на предприятия и организации, изградени през 70-те и 80-те години на миналия век, които строежи представляват комплексни мероприятия - сгради, бунгала, обединени от обща инфраструктура - водопровод, канализация, улично осветление, алеи, зелени площи, зони за отдих и спорт. Въз основа на това въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на ОбСЗ-Балчик от 18.02.2013 г., с което на наследниците на Т. С. е било възстановено правото на собственост върху процесните части от имоти. Посочил е, че не са били налице законовите предпоставки за възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като те са установени с отменено съдебно решение - решение № 112 от 18.07.2005 г. по адм.д.№ 63/2003 г. на РС-Балчик. На второ място съдът е посочил, че решението на ОбСЗ-Б. от 18.02.2013 г. не е придружено със скица и реституираните имоти не са индивидуализирани в достатъчна степен като обекти на правото на собственост. На следващо място въззивният съд е приел за безспорно, че върху процесните части от имоти са проведени мероприятия преди приемане на ЗСПЗЗ, изразяващи се в извършено комплексно курортно застрояване. Това комплексно мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ няма изискване за законност на извършеното строителство. С молбата за отмяна се представя Решение №16 от 13.01.2023г. на Добрички окръжен съд по ч.гр.д. № 497/2022г., постановено в производство по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./. С него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 166 от 15.12.2006г. по кнахд№486/2005г. на Добрички окръжен съд като е постановено диспозитивът му да се чете така: „Отменя решение № 112 от 18.07.2005г. по апд№63/2003г. на Балчишки районен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Т. Д. срещу решение № 3000/10.02.2003г. на ОСЗГ-Б. в частта й срещу отказа за възстановяване правото на собственост на наследници на Т. Д. С. за размера от 4, 315 дка до 8 дка земеделски земи в землището на [населено място], местн. „О. п.“, като връща делото за ново разглеждане в горната отменена част“. Така извършената поправка съответства на констатацията в мотивите на решение № 166, че диспозитивът на решението на Балчишки районен съд е непрецизен и неясен, доколкото съдът не е следвало да отменя решението на ОСЗГ-Б. изцяло, а само в обжалваната от С. Д. т.3, с която е постановен отказ за възстановяване. Представеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка не представлява акт, с който се отменя постановление на съд, на което е основано решението по смисъла на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. Целта на поправката на очевидна фактическа грешка е да се премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Решението за поправката се инкорпорира в първоначалното решение и те съставляват едно цяло, така че първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Ето защо в случая липсва отменен акт. От друга страна, дори да се приеме, че извършената поправка на очевидна фактическа грешка се отразява на изводите на съда, че реституционното решение от 2013г. е постановено въз основа на изцяло отменено съдебно решение (а то в действителност е отменено частично), то горното не рефлектира върху решаващите изводи, че в случая е налице законова пречка за реституция по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1000лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.