Решение № 34 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2195/2013 г.

Решение № 34 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2195/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ивайло Симов Производството е по реда на глава ХХIII НПК. Касационното производство е образувано по жалба на адв. Х. Д., защитник на Р. Д., против определението на Варненския апелативен съд от 8.11.2013 г. по ВНОХД № 212/2013 г. В жалбата се твърдят незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от възивния съд. В съдебно заседание Д. и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените с нея основания и доводи, постановените по делото съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С определение от 15.07.2014 г. към решение № 114/2013 г. по н. д. № 130/2013 г. по описа на ВКС, на основание чл. 414, ал. 1 НПК, по реда на тълкуването е отстранена допусната техническа грешка в следствие, на която в решението, като чл. на състава вместо съдия Даниела Атанасова и секретар Лилия Гаврилова, погрешно е вписана съдия Павлина Панова и като секретар Иванка Илиева, като съдия Панова е подписала решението. С протоколно определение от 8.11.2013 г. по ВНОХД № 212/2013 г., Апелативен съд - гр. Варна е отказал да се съобрази с даденото в горното определение задължително тълкуване и е отказал да изпълни указанията дадени с решение № 114/2013 по. н. д. № 130/2013 г. по описа на ВКС, прекратил е производството, изпратил е делото по компетентност и на разпореждане на председателя на ВКС. Срещу определението на Апелативен съд - Варна, в срока по чл. 350 НПК, е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия, тъй като същото се явява преграждащо пътя на наказателното производство, по смисъла на чл. 346, т. 4 НПК. Касационната жалба е основателна. При разглеждането на делото във въззивна инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, което може да се отстрани единствено с отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане. С постановяване на посоченото определение и несъобразяване с даденото задължително тълкуване, Апелативен съд - Варна недопустимо е излязъл извън правомощията на въззивната инстанция, уредени в чл. 334 НПК, постановявайки определение за прекратяване на производството, което няма правно основание. Както правилно е посочено в определение от 15.07.2014 г. към решение № 114/2013 г. по. н. д. № 130/2013 г. по описа на ВКС, поради празнотата в наказателнопроцесуалното законодателство, единствената възможност за отстраняване на приетата за допусната техническа грешка в постановен акт е чрез преодоляването й посредством тълкуване по реда на чл. 414, ал. 1 НПК. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на съдилищата /вж. решение № 313 от 21.06.2011 г. по н. д. № 1590/2011 г., н. к., III н. о. на ВКС, решение № 129 от 23.03.2010 г. по н. д. № 764/2009 г., н. к., I н. о. на ВКС и др./. Посочените решения на ВКС в атакуваното определение са ирелевантни, тъй като касаят хипотези на незаконен състав, а не отстраняване на техническа грешка в постановения акт, какъвто е процесният случай. Още повече, дори хипотетично да се приеме, че решението е постановено от незаконен състав, какъвто настоящият случай не е, нито председателят на ВКС, нито друг състав на ВКС, освен в случаите по чл. 422, ал. 1 НПК, разполага с правомощия да ревизира проверен по касационен ред съдебен акт, тъй като няма процесуална възможност за това. При посоченото по-горе частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Определението на апелативния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от същия въззивен състав. При новото разглеждане апелативната инстанция следва да изпълни указанията на ВКС, дадени с решение № 114 от 6.06.13 г. по н. д. № 130/13 г., без съмнения за миниране на акта, който ще постанови, поради преодоляната по пътя на тълкуването техническа грешка. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,