Решение № 4423 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2020 г.

Решение № 4423 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт, срещу Решение № 2834 от 10.06.2020 г., постановено по адм. д. № 13363 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. в частта, с която е отменено Решение № Ж – 583 от 31.10.2019 г., издадено от КЕВР. Наред с това, Комисията е осъдена да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и на "Електроразпределение Юг" ЕАД сума от по 350, 00 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение в обжалваната от КЕВР част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът неправилно приел, че въпреки неизпълнение на изискванията на чл. 54 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (ОУДПЕЕЕМ), нарушението е изцяло формално и несъществено, и не би могло да обоснове извод за неправилност по същество на действията на двете дружества – жалбоподатели в първоинстанционното производство. Въз основа на аргументи, почиващи на установеното по делото от фактическа страна и твърдението, че "Електроразпределение Юг" ЕАД е следвало да приложи Общите условия, одобрени с решение на КЕВР № 0 У-014 от 10.05.2008 г., се поддържа становище, че Комисията правилно е приела подадената жалба за основателна и е дала задължителни указания до електроразпределителното дружество за анулиране на начислените количества електрическа енергия, а на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за сторниране на издадената Фактура № 1208155096 от 18.03.2019 г., ведно с възстановяване на заплатената сума. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебно решение, предмет на касационна проверка в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу акта на КЕВР. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Изразява становище, че спорната хипотеза намира разрешение в Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), доколкото процесното измерване се е случило в периода между отмяната на ПИКЕЕ (отм.); и влизане в сила на новите ПИКЕЕ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл изразява становище, че Комисията правилно е приложила разпоредбата на ОУДПЕЕЕМ, тъй като именно ПЗР на ПИКЕЕ препращат към нея. Ответниците - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД оспорват касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество молят съдебното решение, в обжалваната му част, да остане в сила. Акцентира се на липсата на компетентност на КЕВР да се произнесе със спорното решение, доколкото с него се разрешава гражданскоправен спор. Твърди се, че то е издадено от Комисията при липсата на материалноправна компетентност. Претендират се всички сторени разноски в производството пред касационната инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД не се представляват. В представена молба, чрез упълномощен процесуален представител поддържат изложеното в писмения отговор и молят оставяне в сила на решението в обжалваната част. Р. П. - не представя писмен отговор на касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел жалбата, с която е сезиран за допустима като се позовал на чл. 22, ал. 1 ЗЕ и пар. 1, т. 41а, б. "а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ. По същество направил извод за нейната основателност. Обосновал компетентност на Комисията да издаде спорното решение като съобразил цитираната разпоредба на чл. 22, ал. 1 ЗЕ, както и на чл. 142, ал. 1 и чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3 от 21.03.2013 г.). Приел, че КЕВР е компетентна да издаде решението, доколкото подадената пред нея жалба касае изпълнението на задълженията на двете дружества по ЗЕ. Последното е взето при необходимия кворум и мнозинство, но го счел за необосновано. Според съда от изложените в решението мотиви не става ясно според КЕВР кои свои задължения са нарушили двете дружества – жалбоподатели. Съдът се съгласил с приетото от Комисията, че редът, предвиден в чл. 49 – 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, отм.) е бил неприложим, тъй като посочените разпоредби били отменени с решение на Върховния административен съд както към датата на съставяне на констативния протокол (04.01.2019 г.), така и към датите, на които са издадени справката за коригиране на сметката (26.02.2019 г.) и корекционната фактура (18.03.2019 г.). Направил извод обаче, че КЕВР неправилно е приложила разпоредбата на пар. 2 от ПЗР на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 30.04.2019 г.), тъй като този акт не е бил в сила в периода януари – март 2019 г. Наред с това, Комисията не посочила и кой е редът, по който двете дружества е следвало да действат, респективно ако не са го направили кои разпоредби са нарушили. В допълнение, не били посочени и произтичащите от лицензията задължения, които жалбоподателите не били изпълнили. Относно единственото посочено нарушение на разпоредбата на чл. 54 ОУДПЕЕЕМ съдът приел, че то е изцяло формално, несъществено по своя характер и не би могло да обоснове извод за неправилност по същество на действията на двете дружества. Отделно от това посочил, че споровете относно изпълнението на клаузите на договорите при общи условия са гражданскоправни и се разглеждат от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Също така съобразил, че неизпълнението на посочената клауза от утвърдените ОУДПЕЕЕМ не би могло да се вмени на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, тъй като същото не е страна и не е обвързано от тези общи условия. Тоест, неспазването на посочения седемдневен срок от страна на "Електроразпределение Юг" ЕАД не може да бъде основание да се счита, че "ЕВН Електроснабдяване" ЕАД е допуснало някакво нарушение, респективно, че не е изпълнило някакви задължения, произтичащи от нормативната уредба или издадената лицензия. По тези причини съдът направил заключение, че не е доказано, че двете дружества – жалбоподатели са нарушили своите задължения, произтичащи от ЗЕ, подзаконовите нормативни актове или от лицензията, поради което приел, че решението на КЕВР е издадено в противоречие с материалния закон и го отменил. Предвид изхода на спора присъдил разноски в полза на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на КЕВР за постановяването му в тази част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че спорното решение на КЕВР е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 ЗЕ. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 3 от 21.03.2013 г. По чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЕ Комисията провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗЕ, според която когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Със спорното решение Комисията е дала задължителни указания на "Електроразпределение Юг" ЕАД и на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД във връзка с неизпълнение на лицензионни и подлежащи на контрол от КЕВР задължения. В изпълнение на правомощията си КЕВР следи за законосъобразното провеждане на процедурата, в резултат на която би могло да се преизчисли ползваното количество електрическа енергия. В този смисъл Комисията е издала решението в съответствие с предписанието на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., а поддържаното становище от настоящите ответници по касация както в първоинстанционното производство, така и в отговора на касационната жалба за липса на материална компетентност на КЕВР да се произнесе със спорното решение не се възприема от настоящия състав. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че редът, предвиден в чл. 49 – 51 от ПИКЕЕ, отм. е бил неприложим, тъй като посочените разпоредби са били отменени с решение на Върховния административен съд както към датата на съставяне на констативния протокол (04.01.2019 г.), така и към датите, на които са издадени справката за коригиране на сметката (26.02.2019 г.) и корекционната фактура (18.03.2019 г.). Към посочените дати не е имало действащ подзаконов акт - ПИКЕЕ. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., са изм. с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., като са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ (от 2013 г.), с изключение чл. 48 - 51 от глава IX. Тези разпоредби съдържат правилата относно случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи и са отменени с Решение № 2315 на Върховния административен съд от 21.02.2018 г., публ. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Действащият подзаконов акт е издаден от председателя на КЕВР – ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на пар. 2 от ПИКЕЕ "Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране". При тази правна регламентация, респективно при липса на такава към датата на съставяне на констативния протокол, както и към датите, на които са издадени справката за коригиране на сметката и корекционната фактура, при постановяване на спорното решение, КЕВР е следвало да вземе становище и да изложи ясни мотиви по въпроса кой е бил относимият ред за изчисление на консумираната електрическа енергия и издаване на фактурата за това. Такива конкретни указания в решението на КЕВР не се съдържат, което правилно е съобразено и от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като съображенията му относно неспазване на седемдневния срок по чл. 54 от ОУПДЕЕЕМ са обосновани и се споделят от настоящия състав. При това обаче, след като е отменил решението на КЕВР, съдът е следвало да върне на Комисията преписката по Жалба с вх. № Е-04-02-108 от 09.05.2019 г., подадена от Р. П. за постановяване на ново решение, с което ясно да укаже какъв е редът за изчисление на консумираната електрическа енергия и издаване на фактурата за това. По изложените съображения, съдебното решение в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила, като в съответствие с изложеното по – горе преписката по Жалба с вх. № Е-04-02-108 от 09.05.2019 г., подадена от Р. П. следва да се върне от настоящия състав на КЕВР за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на ответниците по касация се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение