Решение № 6352 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. К., чрез адв. А. Богоева като процесуален представител, против решение 2216 от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело 598/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяната му и произнасяне по съществото на спора за прогласяване нищожността или за отмяна на процесната заповед на кмета на община Гърмен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. В съдебно заседание, пълномощникът на касатора адв. Богоева, поддържа доводите и исканията в жалбата, като навежда оплаквания и за недопустимост на решението като постановено без участието на заинтересованите от издадения административен акт страни, предвид представените в касационното производство доказателства относно собствеността на ПИ, съседен на ПИ - предмет на одобрения ПУП-ПЗ. Прави искане за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът кметът на община Гърмен, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Бистрица 2002 ЕООД, чрез пълномощника си адв. К. Ангелов, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за обосновано и правилно с искане да бъде оставено в сила. Ответникът Държавата чрез министъра на земеделието и храните, представлявана от пълномощника гл.експерт Б. Михайлов, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за допустимо и правилно. Претендира разноски. Ответникът С. И. М. не изразява становище по касационната жалба, а чрез пълномощника си адв. Д. Банева представя писмена молба с приложени към нея доказателства с искане да бъде заличен като страна по делото и да бъдат призовани наследниците на действителния собственик на ПИ, които са заинтересовани лица по чл.131, ал.2, т.4 вр. с ал.1 ЗУТ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваното решение е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. И. К. срещу заповед 328/23.05.2023 г. на кмета на община Гърмен, с която е одобрен: 1. Подробен устройствен план - План за застрояване за поземлен имот с идентификатор 47408.30.3 по КККР на землището на [населено място], община Гърмен, местност Туркаре, за добив на инертни материали; определена е устройствена зона Пп със следните показатели: плътност до 80%, Кинт до 2,50, озеленяване 20 % и височина до 10 м.; 2. План-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП-ПЗ съгласно приложения проект. От административната преписка е видно, че оспорената заповед е издадена по заявление на "Бистрица 2002 ЕООД в качеството му на заинтересовано лице по чл.131, ал.1 ЗУТ - концесионер, въз основа на сключен договор от 17.03.2006г. с министъра на регионалното развитие и благоустройството като представляващ Държавата, за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали пясъци и чакъли, от находище Марчево, община Гърмен. Одобреният проект предвижда отреждането на поземлен имот с идентификатор 47408.30.3 по КККР на [населено място] - земеделска земя, актувана като частна държавна собственост, предоставена за управление на МЗХ, за добив на инертни материали" и застрояване при посочени устройствени показатели, т.е. с процесния ПУП-ПЗ се определя за първи път предназначението на имот 47408.30.3 за добив на инертни материали", което е производствено предназначение ПП по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 ЗУТ, от което следва, че с ПУП-ПЗ, одобрен с оспорената заповед се променя конкретното предназначение на имота от земеделска земя в имот за производствено предназначение, което обуславя приложимостта на хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ по отношение допустимостта на оспорването и кръга на заинтересованите лица. Според горната разпоредба, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. В случая е безспорно, че жалбоподателят Н. И. К. е собственик на ПИ 036003 по картата на землището, съотв. ПИ 47408.36.3 по КККР на [населено място], местност Туркаре, който е съседен на ПИ-предмет на плана. По отношение на останалите собственици на засегнатите имоти, административният орган е представил списък, в който е посочен С. И. М. - собственик на ПИ 47408.30.4 по КККР на [населено място], съотв. ПИ 036004 по плана за земеразделяне, който е съседен на имота по плана. При горните данни, с разпореждане от 19.07.2023 г. и определение 1501/10.08.2023 г., административният съд е конституирал като страни по делото: Н. И. К. оспорващ; кмета на община Гърмен - ответник и заинтересовани лица Бистрица 2002 ЕООД заявител в административното производство и концесионер на регулирания имот, МЗХ като представляващ държавата-собственик на регулирания имот и С. И. М. собственик на съседен имот. С участието на горните страни е проведено съдебното производство и е постановено оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Н. И. К. срещу заповед 328/23.05.2023 г. на кмета на община Гърмен. Съдът е констатирал, че същата е издадена от компетентен орган по чл.129, ал.2 ЗУТ, в писмена форма и в съответствие с материалния закон и неговата цел, като е приел за неприложими изискванията на чл. 108, ал.2 и ал.4 ЗУТ и на Наредба 8/20021г. за обема и съдържането на устройствените планове. От представените в настоящото производство доказателства от С. И. М. решение 1478/08.06.1993г. на Поземлена комисия Гърмен, справка по кадастрална карта на СГКК-Благоевград и удостоверение за наследници 1478/01.10.2024 г. на община Гоце Делчев, е видно, че на С. И. М. с [ЕГН], е възстановено правото на собственост върху нива от 3,197 дка, м. Туркаре, землището на [населено място], имот 30004 съгласно плана за земеразделяне, представляваща ПИ с идентификатор 47408.30.4 по КККР на [населено място], както и че наследници на реституирания собственик, починал на 21.10.1993г. са И. С. М., Г. С. М., Х. Г. Б. и С. Г. Б.. При тези данни настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Благоевград е постановено без участието на задължителни страни, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на осн. чл.221, ал.2, предл.2 АПК. Както се посочи, съгласно чл.131, ал.1 ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план, с който се промяна предназначението на имота предмет на плана, както в случая, са съседните имоти съгласно чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ. Конституирането на заинтересованите лица като страни по делото е дължимо служебно от съда /арг. чл.152, ал.1 и чл.154, ал.1 АПК/. Производството по делото пред административния съд е протекло без участието на собственика на ПИ 47408.30.4 по КККР на [населено място], който е съседен на регулирания с плана ПИ 47408.30.3. Като заинтересовано лице е конституиран и призован С. И. М., т.е. лице със същите имена, който обаче не е собственик на посочения имот, видно от приложените пред настоящата инстанция документи. Налице е грешка в личността, в резултат на която действителният собственик на засегнатия имот, респ. неговите наследници, са лишени от възможността да участват в съдебното производство. Същите имат качеството на заинтересовано лице съгласно чл.131, ал.2, т.4 вр. с ал.1 ЗУТ, но не са конституирани в процеса. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът посочва, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая съдебният акт е постановен без участието на надлежна страна и е недопустим - касационно основание по чл.209, т.2 АПК. Ето защо решението на административния съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с конституирането като заинтересовани страни по делото на И. С. М., Г. С. М., Х. Г. Б. и С. Г. Б. - субектите на вещни права по отношение на имота в обхвата по чл.131, ал.2, т.4 вр. с ал.1 ЗУТ. Без значение относно допустимостта на постановения съдебен акт е обстоятелството, че не е резултат от опущение на съда, който се е съобразил с данните, посочени в списъка на административния орган по чл. 152, ал.3 АПК. Независимо от това, съдебното производство следва да бъде проведено с участието на надлежни страни, спрямо които следва да бъде постановено решение. Естеството на констатирания порок на съдебното решение по принцип изключва произнасянето по основателността на касационната жалба, доколкото предполага проверка с предмет правилността на съдебния акт, а тя е предпоставена от постановяването на допустимо решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, административният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,