Решение № 501 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2011 г.

Решение № 501 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 162 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 160/2011 г. на Пловдивски апелативен съд е обезсилено решение № 97 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 1051/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., предявен от В. И. Ч. от [населено място] против Р. инспекторат по образованието [населено място] Касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е допуснато с определение № 463 от 17.04.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос по приложението на чл. 14, ал. 2 ГПК вр. с чл. 135, ал. 4 АПК относно правомощията на въззивния съд при спор за подведомственост. Съгласно чл. 14, ал. 2 ГПК и чл. 135, ал. 1 АПК, съдът - граждански или административен, решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него. Когато съдът, пред когото е заведено делото реши, че то не му е подведомствено, той прекратява производството и изпраща делото на надлежния съд. Когато съдът, комуто делото е изпратено по подведомственост счете, че не е компетентен да се произнесе - че делото е подведомствено на изпратилия го съд, то той повдига препирня за подведомственост, която препирня, съгласно чл. 135, ал. 4 АПК се решава от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. Когато административният съд е изпратил делото по подведомственост на гражданският съд и той е приел, че делото подлежи на разглеждане от него, при констатация на въззивния съд, че редът за разглеждане на спора е по АПК, той следва да повдигне препирня за подведомственост по реда на чл. 135, ал. 4 АПК и да съобрази решението на смесения петчленен състав. В обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск е за неимуществени вреди от преживяни от ищцата стрес, негативни емоции и психически тормоз поради уволнението и от длъжността "директор" на СОУ "М. Г. ", [населено място]. Прието е, че с решение на Комисията за защита от дискриминация, уволнението на ищцата е признато за акт на пряка дискриминация поради нееднаквото и третиране с други лица, а с влязло в сила решение по гр. д. № 388/2007 г. на Пловдивски апелативен съд искът за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен поради предявяването му срещу ненадлежен ответник - Р. инспекторат по образованието [населено място]. Прието е, че извършвайки уволнението ответникът не е действал като страна по трудовото правоотношение, а в качеството си на държавен орган, поради което и на основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. редът за разглеждане на предявения иск по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. е по чл. 1 ЗОДОВ - иск от компетентността на административните съдилища, поради което първоинстанционно решение № 97 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 1051/2010 г. на Старозагорски окръжен съд по съществото на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. е обезсилено и делото изпратено за разглеждане по компетентност от Административен съд [населено място]. Искът с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., предмет на въззивното производство по гр. д. № 160/2011 г. на Пловдивски апелативен съд е бил предявен пред Старозагорски административен съд, който с определение по гр. д. № 16/2010 г. е изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд Стара Загора, приемайки, че спорът е гражданскоправен. След постановяване на обжалваното въззивно решение, с определение № 59 от 27.07.2011 г. по адм. д. № 40/2011 г., в производство по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, Петчленен състав е определил, че компетентен да се произнесе по иска е Окръжен съд, [населено място]. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от В. И. Ч. се поддържа се, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е обезсилил решение, подсъдно на гражданския съд. Ответникът по касационната жалба Р. инспекторат по образованието при М. на образованието, [населено място] я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е изпратил делото по подведомственост на Административен съд [населено място] - на съдът, който с определение по гр. д. № 16/2010 г. е изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд Стара Загора, приемайки, че спорът е гражданскоправен. Произнасяйки се по въпроса за подведомствеността след възникнала препирня между общия и административен съд, в нарушение на закона въззивният съд е присвоил правомощията на смесения петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК, поради което решението следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от Пловдивски апелативен съд предвид постановеното по реда на чл. 135, ал. 4 АПК определение № 59 от 27.07.2011 г. по адм. д. № 40/2011 г. на Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съгласно което компетентен да се произнесе по иска е гражданския съд. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение