Решение № 10630 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Е. Б., [населено място], чрез адв. Венелинова, срещу решение № 949 от 04.05.2026 г. на Административен съд (АС) - Перник по адм. дело № 139/2026 г. С последното съдът е отхвърлил жалбата на Б. Е. Б. срещу Отказ рег. № РИ 1920з-168 от 24.02.2026 г. издаден от началник на Първо Районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Нито АС гр. Перник, нито административният орган извършили реална индивидуална оценка на всички относими факти. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) не изисквала лицето да е жертва на вече осъществено престъпление, нито да доказва непосредствено нападение. Законът предпоставял единствено обоснована необходимост. В случая Б. не бил осъждан, като спрямо него били налице всички изисквания за предоставяне на исканото разрешение. Производството пред органа приключило формално, като последният не изложил мотиви за отказа си. Претендира и нарушаване на принципа за съразмерност, и нарушаване на установената практика на ВАС. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и атакуваният отказ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, началникът на Първо Районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел съответстваща на доказателствата фактическа страна: Със заявление УРИ: 192000-748 от 20.01.2026 г., депозирано пред началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, жалбоподателят е поискал подновяване на срока за съхранение, носене и употреба на пистолет „ЗИГ ЗАУЕР SP 2009”, калибър 9х19, [№], по издадено му предходно разрешение с такъв предмет и обхват. Като причина за подновяване на разрешението сочи необходимост от самоохрана и защита на жалбоподателя и семейството му. Към заявлението, включително служебно, са приложени и приобщени: - Декларация от 19.01.2026 г. по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, че обстоятелствата за издаване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не са отпаднали; - Карта за предварителен медицински преглед; - Удостоверение № 015694 от 15.01.2026 г. за годност и качество (технически преглед) на оръжието, издадено от Стрелкови комплекс „ЛОРИ“ ООД; - Служебна бележка от Стрелкови комплекс „ЛОРИ“ ООД, удостоверяваща, че на 15.01.2026 г. Б. Б. е стрелял на стрелбището със собствено оръжие – пистолет „ЗИГ ЗАУЕР SP 2009”, калибър 9х19, [№], 50 броя патрони; - Електронна справка за съдимост с рег. № 260119005000026813 от 19.01.2026 г., съгласно която Б. Б. е не е осъждан; - Удостоверение № SIP-627/27.01.2026 г., издадено от Национална следствена служба, съгласно което към 26.01.2026 г. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства срещу Б. Б. и Удостоверение за настоящ адрес изх. № 26/ГРС-712 от 23.01.2026 г.. По заявлението е извършена служебна проверка и е изготвена Справка рег. № 1920р-3061 от 04.02.2026 (л. 6), като в документа е отразено, че след извършени справки в АИС – МВР и информационните фондове на МВР, за последните три години, не са установени нарушения по Закон за защита от домашното насилие; лицето не е нарушавало обществения ред; същият пребивава на адреса си; Б. Б. има криминални регистрации и поддържа връзки с лица от активния криминален контингент. Изготвена е Докладна записка рег. № 1920р-3960 от 13.02.2026 г., адресирана до началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, в която се съдържа заключение, че заявлението е придружено от необходимите документи съгласно нормативната база и е предложено материалите по преписката да бъдат предоставени за разглеждане на комисия. Върху докладната записка е положена резолюция на началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, с дата 13.02.2026 г. – „отказ за късо оръжие“. С обжалвания пред АС гр. Перник Отказ УРИ: 1920з-168 от 24.02.2026 г. на началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, на Б. Е. Б. е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ЗИГ ЗАУЕР SP 2009”, калибър 9х19, [№], както и на основание чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ е разпоредено отнемане на пистолет „ЗИГ ЗАУЕР SP 2009”, калибър 9х19, [№]. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия; административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение материалната законосъобразност на административния акт, съдът е счел, че оспореният отказ е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми. Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно липсата на установена основателна причина за издаване на искания благоприятстващ акт. При анализ на доказателствата, във връзка с твърденията на касатора, съставът на ВАС приема, че такава причина не е доказана: Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Противно на възраженията на касатора, единствено в хипотезата отнемане на вече издадено разрешение, която в настоящия случай не е налице, в тежест на административния орган е да обоснове отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В случая, видно от заявлението, Б. Б. е посочил, че желае да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на пистолет. Съгласно чл. 87 ЗОБВВПИ при наличие на предходно издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, се подава заявление за подновяване на издаденото разрешение. И в този случай заявлението следва да е придружено с посочените в разпоредбата документи, сред които декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБРРПИ (чл. 87, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ). Предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ, разрешението за подновяване се издава по реда на първоначалното издаване на разрешение, поради което и при искане за подновяване на разрешението следва да не е налице някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Наличието на предходно издадено разрешение не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение и носене на оръжие. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. При така установените законови предпоставки, правилно е прието от първоинстанционния съд, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от издаването на исканото разрешение. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането е законосъобразен. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че за издаване на исканото разрешително не е необходимо опасността да е конкретна, а е достатъчно да е потенциална. Тази потенциална опасност също следва да е обективно установима, а не житейски предполагаема. Жалбоподателят е посочил необходимост от „самоохрана и защита“, и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от твърдяната „самоохрана и защита“. В случая липсват данни оръжието да е необходимо на заявителя. Органът преценява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана предвид посоченото в заявлението основание, като съобразява събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 153, т.6 ЗОБВВПИ, при осъществяването на контрола органите по чл. 152 имат право да изземат оръжието. Именно тази квалификация е посочена като основание за изземване на пистолета, за който в случая е отказано издаване на разрешението (въпреки неправилно изписания термин „отнемам“). По смисъла на тази разпоредба, пистолетът не се отнема в полза на държавата, а се изземва за съхранение при органите на полицията. Отнемането е допустимо едва ако в нормативно посочения срок собственикът на оръжието не прехвърли собствеността върху него или не придобие в този срок разрешение за носенето му. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,