Решение № 14486 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2014 г.

Решение № 14486 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Смолян (ОДМВР), против Решение 17/11.02.2014 г., постановено по а. д. № 4/2014 г. по описа на Административен съд Смолян (АССм). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССм е отменил Заповед № я-1098/30.12.2013 г. на директора на ОДМВР, с която на Сийка Николова Забилева от гр. Смолян е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 227, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) и чл. 19, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (МВР). Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяването му и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Забилева против неговата заповед. Ответникът - Сийка Николова Забилева от гр. Смолян, в представени от нея писмен "Отговор на касационната жалба" и "Писмена защита", взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Решението на АССм е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе приетата за установена от АССм фактическа обстановка. Доводът за необоснованост на решението и произтичащото от това нарушение на материалния закон, на първо място касаят изводите на съда по въпроса за неизпълнение нормата на (229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Твърди се от касатора, че при наличието на чл. 237, ал. 4 ППЗМВР (отм.), чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. (Инструкцията), липсва нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), респективно на чл. 146, т. 3 от АПК. Доводът е неоснователен. Принципът за задължителното изслушване на обвинено в извършване на противоправно поведение лице е основен принцип на правото. В случая той е въведен с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Изключение от това правила е допустимо само в случаите на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР (отм.) - когато служителят е дал писмени обяснения. Касаторът обаче не съобразява основанията, поради което АССм е приел липса на изслушване: дадените от Забилева писмени обяснения рег. № РЯ-12529/08.11.2013 г. не са във връзка със служебна проверка за извършено от нея дисциплинарно нарушение, а по повод конкретен сигнал (Писмо вх. № ВЯ-16097/21.10.2013 г. на вещото лице Ц. Колева). Писмени или устни обяснения от Забилева, дадени след резолюцията на директора на ОДМВР от 19.11.2013 г., поставена върху Докладна записка рег. № РЯ-12764/14.11.201 г., която резолюция може да се приеме за начало на дисциплинарната проверка, няма приложени по делото. Изискването за изслушване и/или приемане на писмени обяснения от наказаното лице, съгласно чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), не е обвързано с конкретен момент в дисциплинарното производство. Във всички случаи обаче, то (обяснението или изслушването) следва да е дадено след разпореждането за извършване на служебна проверка и преди налагането на дисциплинарното наказание. В конкретния случай, писмените обяснения на Забилева са били дадени преди този период, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 ППЗМВР (отм.), тълкуван по аргумента за по-силното основание, следва да се приеме, че съдът е следвало да отмени оспорената заповед без да разглежда спора по същество. В същото време ВАС констатира, че неоснователен е и доводът за необоснованост (също водещ до неправилно приложение на закона) досежно извода на АССм за липса на извършени нарушения от страна на Забилева въобще. Цитираните в оспорената заповед и касационната жалба нормативни текстове действително вменяват само на разследващия орган да определи възнаграждение на вещото лице съобразно положения от него труд и тежестта на възложената му експертиза. Изплащането, на тези определени от органа възнаграждения обаче, става след окончателното одобряване и разпореждане от директора на ОДМВР, като разпоредител с бюджета на дирекцията. Т. е. поправките, нанесена от Забилева върху Постановления на разследващите полицаи Михайлов и Стратиева (л. 27 и 28) от 19.03.2013 и 29.05.2013 г., са само предложения за изплащане в намален размер, съобразно резултатите от проверката, извършвана от нея самата, които са адресирани до разпоредителят по бюджета - директора на ОДМВР. Сумите ще бъдат изплатени в размера одобрен от него, като той има правото и възможността да разпореди изплащането им съобразно постановлението на разследващия полицай или на предложението на Забилева. Т. е. нейната поправка чрез намаляване размера на възнаграждението, определено от разследващия полицай не е действие, приключващо въпроса, а предложение до решаващия орган за неговото решаване. Фактът, че видно от приложената на л. 25 Справка за изплатени на в. л. Колева суми, са й били изплатени възнаграждения съобразно предложената от Забилева корекция сочи единствено, че нейните предложения са били достатъчно и по-добре обосновани от първоначалните такива. За основателността им може да се съди и от факта, че са констатирани множество надписвания за положен по едно и също време труд за различни експертизи от Колева, довело до сезиране и на прокуратурата, което е видно от обясненията на Забилева рег. № РЯ-12529/08.11.2013 г. Законосъобразно АССм е съобразил и факта, че в качеството си на началник Отдел "Досъдебно производство", наказаният служител е бил овластен и нему са вменени задължения по извършване на предварителен финансов контрол върху разходите по § 02021 "Хонорари и лекторски възнаграждения" и § 10210 "Разходи за експертизи", със Заповед рег. № Я-243/18.03.2013 г. на директора на ОДМВР. Изпълнението на тази заповед предполага именно проверка и предложение за размера на възнагражденията, изплащани на вещите лица. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС установи, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски. Предвид правните изводи на ВАС то се явява основателно и следва да се уважи. За установяване размера на направените разходи е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2014 г., в изпълнение на който Забилева е заплатила 800,00 лв. на адв. М. Монева за "Защита по адм. д. № 4235/2014 г. по описа на ВАС, V отд. ". На основание чл. 143, ал. 1 АПК и предвид факта, че действително свършената работа на адв. Монева е била само по изготвяне на отговора и писмената защита по касационната жалба, без процесуално представителство на лицето по време на разглеждането на делото от ВАС, за каквото, видно от договора Забилева е заплатила, на последната следва да се присъдят 500 лв. за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение