Решение № 8603 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2011 г.
ВАСIV отделение16.06.2011 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 56-ЖЗ от 31.1.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 303, ал. 1 и ал. 4, предл. първо, вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 от Кодекса по застраховането вр. с чл. 312, ал. 7 от Кодекса по застраховането, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 22, пр. първо от Закона за административните нарушения и наказания на СиВЗК е разпоредено в тридесетдневен срок от датата на получаване на решението за налагане на принудителна административна мярка да прекрати и представи в Комисията за финансов надзор, управление "Застрахователен надзор" доказателства за прекратяване на договори за консултантски услуги, които са изброени в приложена към решението справка - 138 на брой. ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на СиЗВК, лицензиран застраховател, представлявано от председателя Борис Георгиев сумата 50 лв., разноски за тази инстанция, представляващи заплатената държавна такса. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Комисията води публични регистри за т. 9. застрахователните брокери и застрахователните агенти., като в ал. 2 от чл. 30 е предвидено -
Подлежащите на вписване обстоятелства, воденето и съхраняването на регистрите на комисията, както и процедурите, осигуряващи функционирането на регистрите като единна информационна система, се уреждат с наредба. В Наредба № 15 от 5.05.2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства в раздел VIII са посочени обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра на застрахователите и презастрахователите. Съгласно чл. 25. от нея
В регистъра на застрахователите и презастрахователите, които са получили лиценз за извършване на застраховане, презастраховане или застраховане и презастраховане по чл. 29 от Кодекса по застраховането /КЗ/, се вписват: т. 12. списък на застрахователните агенти, с които застрахователят има сключени договори за застрахователно агентство съгласно чл. 170, ал. 1 от КЗ; Следователно ако се приеме, че договорите са такива за оказване на съдействие, което се приравнява на договори за застрахователно агентство, следва по същите при сключването им да бъдат вписани към този регистър. За договорите 2007 и 2008 г., сключени до 25.3.2008 г. /ако се приеме заповедта на заместник-председателя за начало на административното производство/ срокът от две години за издаване на акт за нарушение и съответно налагане на принудителна административна мярка е изтекъл. Т. е. актът в голямата си част следва да бъде отменен, без да се разглежда въпроса по същество. Всички тези разсъждения са по повод приетото от административния орган, че договорите представляват такива за оказване на съдействие смисъла на чл. 5 от КЗ. В случая обаче важно е и следното: Има и несъответствие между правните основания и фактическите основания, посочени в мотивната част на решението. От една страна чл. 302, ал. 1 от Кодекса по застраховането дава възможност на заместник-председателя да налага мерките по ал. 2 на същия текст на конкретно определени лица - това са застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 13, 22, 26, чл. 41, ал. 2, т. 4 или чл. 47б ал. 2, т. 4, които сключват сделки за сметка на застраховател /което в случая не е така, или презастраховател, акционери или член-коопаретори, притежаващи пряко заедно със или (чрез свързани лица лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете на общото събрание, ако ....са извършили действия, довели до или чрез бездействия са допуснали - не е посочено точно кое от нарушенията по ал. 1 е допуснато, за да му се определи санкцията по чл. 302, ал. 2, т. 1 от КЗ. Както и към кои точно подава настоящият жалбоподател. Както и дали попада в изключенията на чл. 150, ал. 3 от КЗ - не е направено изобщо изследване, което е задължително, тъй като налагането на санкция по чл. 312, ал. 7 от КЗ, посочено като правно основание, на застраховател или презастраховател е само при условие, че лицата, които ползва не извършват дейност по застрахователно посредничество. Не може да се установи от мотивите на решението каква дейност е прието, че извършват лицата - по договорите - на застрахователно посредничество - чл. 5, ал. 1 от КЗ, на застрахователен агент - чл. 160, ал. 1 от КЗ, на застрахователни и презастрахователни посредници - чл. 150, ал. 1 от КЗ, на застрахователен брокер - чл. 153, ал. 1 от КЗ. В тази връзка не може да се установи от мотивите в административния акт от какъв вид са договорите, които са били предмет на обсъждане от КФН. От друга страна, ако се приеме, че е налице застрахователно посредничество по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КЗ - остават неизяснени мотивите на наказващия орган относно дали са приели, че са налице всички предпоставки - дали лицата действително извършват дейност по занятие, както и дали не са налице изключенията по ал. 2 на същия текст. Видно от договорите, сключени с лицата, същите са за извършване на рекламна, консултантска, информационна и маркетингова дейност, което безспорно е различно от дейността, свързана с оказване съдействие по сключване на застрахователни договори. Няма никакви мотиви в решението защо тази дейност е приета за оказване на съдействие при подготовка, сключване и изпълнение на застрахователни или презастрахователни договори. Следва да се споделят възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че така, както са сключени договорите, същите не са нито за оказване на съдействие, нито за подготовка за сключване на застрахователен договор, още повече с посочените посредници, тъй като изрично в тях е визирано, че застрахователните договори се сключват директно с жалбоподателя, а не с консултантите. Това е подкрепено от данните по преписката и делото, че всички застрахователни договори на кооперацията се сключват директор от служители на застрахователя. Липсата на всички тези мотиви, както и съответствието им с правните норми по решението, не дава възможност в едно такова производство по пряко налагане на ПАМ, наказаното лице да защити правата си, както и да бъде проверена законосъобразността на решението по материалноправните норми. Това, че жалбоподателят е изпълнил веднага определените му с решението задължение, не може да бъде основание да се приеме, че атакуваният акт е издаден в съответствие с материалноправните и процесуалните разпоредби. Решението на КФН, за налагането на такава принудителна мярка на СиЗВК, е явява е неправилно и следва да бъде отменено. На касатора се следват разноски за тази инстанция в размер на 50 лв., тъй като по представения договор за правна помощ и посочено само договорено, но няма данни за платено адвокатско възнаграждение - нито по сметка, нито в брой /няма отбелязване/.