Решение № 2695 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 298/2017 г.
ВАСVI отделение01.03.2018 г.докладчик Любомир Гайдов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7032/11.11.2016 г. по адм. дело № 8647/2016 г. на Административен съд С. град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. П. Б. срещу решение № 1040-21-215 от 04.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № 213-00-3397-3 от 01.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - С.-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2695 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 298/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град срещу решение № 7032 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 8647/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, трето отделение, 51 състав. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд С. град като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 3 от КСО в минимален размер, считано от 02.06.2016 г., когато в Търговския регистър е заличен ответникът по касация Х. П. Б. като управител на "Т." ЕООД, въпреки, че същият е освободен като управител на дружеството с решение на общото събрание, прието на 25.05.2016 г. Счита за неоснователно приетото от първоинстанционния съд, че обезщетението на Х. Б. е следвало да му се отпусне считано от 25.05.2016 г., от която дата е прекратено правоотношението му с "П. к. Т. и п." ДЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 140 от ТЗ, според която освобождаването на управителя на търговското дружество има действие от датата на вписването в Търговския регистър. Моли да се отмени решението на АССГ и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ С. град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на обезщетяването за безработица. Ответникът - Х. П. Б., редовно уведомен, се представлява от адв. П.. В с. з. и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С. град е отменил решение № 1040-21-215 от 04.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № 213-00-3397-3 от 01.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ - С.-град. На 22.06.2016 г. Х. Б. е подал до директора на ТП на НОИ - С. град З. вх. № 213-00-3397 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО поради прекратяване на трудовото му правоотношение със "П. к. Т. и п." на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ съгласно Заповед № 07/25.06.2016 г. издадена от правната кантора /л. 21 по адм. д. № 8647/2016 на АССГ/. По заявлението първоначално е постановено Разпореждане № 213-00-3397-1 от 29.06.2016 г. /л. 18/ на "за ръководителя на осигуряването за безработица - старши експерт по осигуряването за безработица", като на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 25.06.2016 г. до 24.02.2017 г. в размер на 50.04 лв. дневно. Впоследствие е издадено по същото заявление ново Разпореждане № 213-00-3397-3/01.07.2016 г. от гл. експерт по осигуряването, с което на Б. е определен нов размер и нова начална дата на отпуснатото обезщетение: в минималния размер от 7,20 лева дневно, за срок от 4 месеца, на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО, считано от 02.06.2016 г. до 01.10.2017 г. Фактическото основание за това е допълнително установеното от органа по осигуряването за безработица, че Б. е бил вписан като управител на "Т." ЕООД, на което дружество той е и едноличен собственик на капитала. С договор с нотариална заверка на подписите от 25.05.2016 г. Б. е продал притежаваните от него дялове от капитала на дружеството, а с протокол от Общо събрание на съдружниците от 25.05.2016 г. е освободен като управител на дружеството. Вписването му в търговския регистър на заличаването му като управител направено н 02.06.2016 г. В приложените към заявлението на Б. документи е установено, че същият е осъществявал трудова дейност до 01.12.2015 г. за дружеството. С Разпореждане № 213-00-3397-3/01.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - С.-град, е отпуснато исканото обезщетение, считано от 02.06.2016 г., с оглед нормите на чл. 10 КСО и чл. 140, ал. 4 от Търговския закон. Цитираното разпореждане е било потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1040-21-215 от 04.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с мотиви относно датата на вписване в търговския регистър за освобождаването на кандидатстващото за обезщетение за безработица лице и значението на вписването относно прекратяването на осигуряването на ответника по касация. Спорен в процесния случай на първо място е въпросът, от коя дата следва да се изчислява срока по чл. 54а, ал. 1 от КСО, респективно да се отпусне обезщетението за безработица - от 25.05.2016 г. - когато с решение на ОС на дружеството Б. е освободен като управител, като на същата дата е бил прекратен и трудовия му договор със заповед на правната кантора - или от 02.06.2016 г. - датата на вписването в Търговския регистър на заличаването му като управител на дружеството. Несъмнено съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ освобождаването на управителя е от компетентността на общото събрание. Но според чл. 140, ал. 1 ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2 ТЗ, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Съгласно последната разпоредба в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2, т. 2 ТЗ се отнася до управителя на дружеството, а чл. 115, т. 6 - до управлението и начина на представителство. Разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ предвижда, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. При тълкуване и прилагане на нормите на Търговския закон, първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая става дума за правоотношение между ответника по касация и Териториално поделение на НОИ - С.-град, а не за вътрешни отношения между него и дружеството. Данните относно дружествата, които подлежат на вписване са посочени в чл. 119, ал. 1-2 от ТЗ. Съгласно, чл. 119, ал. 1 ТЗ, за вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо: 1. да се представи дружественият договор, който се обявява; 2. да е назначен управител или управители на дружеството; 3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.; 4. да е внесен установения в закона минимум от капитала; 5. в случай, че дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум - да е внесен най-малко 70 на сто от капитала. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ТЗ,
В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115 /управлението и начина на представителство/, които се обявяват. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ТЗ, за решенията на собственик при еднолични дружества се прилага ал. 1. Съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. Според чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В тази връзка решението на Общото събрание от 25.05.2016 г. за освобождаване на Х. Б. от длъжността управител на "Т." ЕООД, поражда права и задължения между страните по договора за управление, но до вписване на това обстоятелство в Търговския регистър не поражда действие по отношение на ТП на НОИ, като трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 141, ал. 6 от ТЗ. Цитираната норма неправилно е била приложена от първоинстанционния съд. В този смисъл е и съдебната практика - напр. решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г., VI Отд. на ВАС Съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. Разпоредбата защитава правата на бившия управител на дружеството и му предоставя изрична възможност сам да заяви вписване освобождаването му в търговския регистър, ако е налице бездействие на органа/органите по управление на дружеството. Член 54а, ал. 1 КСО въвежда, като изисквания за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, прекратяване на осигуряването и лицата да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс. С. като Б. не е освободен от длъжността управител, чрез изпълнение на целия фактически състав, съгласно разпоредбите на ТЗ, включващ и надлежно заличаване в Търговския регистър, то не може да се приеме, че визираните законови предпоставки са били налице и за него е възникнало право да получи парично обезщетение за безработица за претендирания период от 25.05.2016 г., или от 01.12.2015 г. - откогато се твърди, че Б. не е изпълнявал трудова дейност като управител на дружеството. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 КСО сочи, че паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, която в случая дата е 02.06.2016 г. Стигайки до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Вторият спорен въпрос по делото е по отношение на размера на дължимото обезщетение за безработица, което е отпуснато на Х. Б.. Не може да се възприеме изводът на АССГ, че административният орган неправилно е приложил към процесния случай разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като е приел, че правоотношението е прекратено със съгласието на лицето, позовавайки се на извършената продажба на дяловете на Б. във "Т." ЕООД . Неправилно съдът е приел, че тъй като административният орган е бил сезиран с искане за изплащане на парично обезщетение за безработица в резултат на прекратяването на трудовото правоотношение на Б. с Правна кантора "Т. и п.", безспорно същото е извършено без негово съгласие /по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ/ и поради това ТП на НОИ е следвало да извърши проверка само по подаденото искане, като е извън правомощията му да изследва на какво основание е прекратен договора на лицето с дружеството. Административният орган е бил сезиран с искане за отпускане на обезщетение за безработица - по чл. 54а, ал. 1 от КСО, т. е. органът е длъжен да изследва дали лицето работи и е осигурявано - релевантна е информацията и по трудовия му договор с правната кантора, но и относно осигуряването му като управител на дружеството "Т." ЕООД. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, на която се е позовал ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, за да отпусне обезщетение за безработица в минимален размер 7.20 лв. и за срок от 4 месеца, гласи, че: "Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица /7.20 лв./ за срок 4 месеца. " Договорът за продажба на дялове е извършен от Б. като управител на дружеството и същевременно едноличен собственик на капитала на дружеството и е довел до заличаването му като управител, респективно прекратяване на осигуряването му. Договорът следва да се приеме за израз на свободно изразена воля и съгласие от страна на Б., доколкото няма данни да е обявен за нищожен/унищожаем, респ. да е налице порок във волята на страните при сключването му. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималният размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Несъмнено в конкретния случай Х. Б. по негово желание е прекратил договора за възлагане на управление със самия себе си, като упражняващ функцията на управител на ЕООД по силата на чл. 147, ал. 1, предл. 1 от ТЗ, независимо от факта, че решението му е взето в качеството на едноличен собственик на капитала на ЕООД, поради което попада в срока и размерът на обезщетението за безработица, предвиден в чл. 54б, ал. 3 от КСО. Предвид изложеното, решението на Административен съд С. град, с което е отменено решение № 1040-21-215 от 04.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № 213-00-3397-3 от 01.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - С.-град, е неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Съдът намира, че следва да се постанови отмяната му и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ С. град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица.