Решение № 13127 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2009 г.

Решение № 13127 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 176 във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на касационния жалбоподател "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" да бъде допълнено постановеното по това дело решение № 8861 от 3.07.2009 г. с мотиви, съдържащи обсъждане на касационните доводи, инвокирани с подадената от него жалба. Искането е неоснователно. Според трайно възприетата в съдебната практика и в правната теория дефиниция непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, т. е. непълно е решението, при което липсва формирана воля на съда относно предмета на заявения за разрешаване от съда правен спор. Съдебното производство, завършило с решение № 8861 от 3.07.2009 г., чието допълване с мотиви се иска, е образувано по касационна жалба на юридическото лице с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", а според чл. 208 и чл. 209 АПК касационна жалба се подава когато постановеното от първата съдебна инстанция решение е нищожно, или недопустимо, или неправилно, което означава, че предмет на правния спор в касационното производство е валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното съдебно решение. С решение № 8861 от 3.07.2009 г. петчленният състав на Върховния административен съд е формирал съответната воля относно заявения за разрешаване касационен спор и като е посочил изрично, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, имплицитно е заявил, че счита същото за валидно и допустимо. Не е непълно решението, по което не са изложени (достатъчно) мотиви, в т. ч. и решението, в чиито мотиви не се съдържа обсъждане на всички касационни доводи. Особено когато тези доводи са очевидно несъстоятелни (напр. доводът за допуснато нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, който е в съществено несъответствие с дефинициите на двата вида дискриминация, направени със следващите ал. 2 и 3 на същия чл. 4). В мотивите на решение № 8861 от 3.07.2009 г. петчленният състав е обсъдил основният довод, инвокиран с т. 3 на касационната жалба така: "3. Съдът е разгледал жалбата изцяло през призмата на съответствието на правилата с нормите на благоприличие, докато всъщност жалбата се основава главно на липсата на компетентност и несъответствието с целта на нормативния акт. " В решение № 8861 от 3.07.2009 г. е посочено, че петчленният състав счита този довод за неоснователен. Според чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (целият чл. 36 е вече отменен) министърът на правосъдието по предложение на главния директор на Главна дирекция "Охрана" определя със заповед правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите. Сигурността е категория, чието най-общо определение е "състояние на защитеност" и обхваща различни видове "състояния на защитеност". В разпоредбата на чл. 36, ал. 12 от цитирания правилник тя означава състояние на защитеност на обществения ред и интересите на обществото и съответната институция, както и на служителите и гражданите, които се намират в нея. На въпроса каква заплаха може да представлява външния вид и облеклото на един или няколко граждани за обществения ред и изброените обществени, служебни и лични интереси отговорът е, че е възможно чрез нарочно избран и тенденциозно реализиран външен вид един човек или няколко души да извършат административно нарушение (дребно хулиганство) или дори и престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс, ако по този начин умишлено се изразява явно неуважение към обществото и в частност към съответната институция. Темата за външния вид и облеклото, което е подходящо при посещение на учрежденията на съдебната система е все още открита. В смисъл че няма установени писани правила. По начало общоприето в българското общество е неписаното правило, че облеклото зависи от образа, който човек си е избрал и от ролята, която желае да следва. Но тази роля, когато е избрана с очевидната цел да бъде скандализирана обществеността и е осъществена в сградата на съдебно учреждение, е възможно да не е безобидна демонстрация на незачитане на общоприети правила, а, както се каза по-горе, може да бъде недопустимо нарушение на обществения ред. Затова и опитът на министъра на правосъдието да въведе описание на понятието "неприличен външен вид" (т. 17.01. от правилата, одобрени с оспорената пред тричленния състав заповед) е в пряка връзка с неговите правомощия и е в съответствие с целта на закона - да се създаде състояние на защитеност на обществения ред в съдебните сгради. Поради тази откритост на посочената тема обществен дебат по нея е наистина необходим. Несъмнена е централната роля на едно сдружение с нестопанска цел за осъществяването на такъв дебат. Но когато избраният инструмент за дебат е съдебно производство, последното трябва да бъде подчинено на установените за неговото провеждане процесуални правила. Поради това основният въпрос по сега направеното искане да бъде допълнено решение № 8861 от 3.07.2009 г. е дали това решение е непълно по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. По изложените по-горе мотиви настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че това решение не е непълно, поради което искането за издаване на допълнително решение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,