Решение № 279 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5567/2013 г.

Решение № 279 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5567/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Р. П. Д., Г. П. В., Д. Г. З. и Д. П. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 2532/24.07.2009 г. по гр. д. № 7432/2007 г. на Варненски районен съд, с което П. В. З. /наследодател на молителите/ е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищците С. Т. П. и П. И. П. владението на площ от 720 кв. м., представляваща част от УПИ IV- 135 в кв. 23 по плана на [населено място], [община]. Основанието за исканата отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства относно регулационния статут на имота и неговата индивидуализация. Ищците / ответници по молбата за отмяна/ поддържат становище, че същата е просрочена, а по същество и неоснователна, тъй като представените нови писмени доказателства са без значение за изхода на делото. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Молителите са ответници по ревандикационен иск, предявен от П. И. П. и С. Т. П. по отношение на недвижим имот в [населено място], В. област. За да признае ищците за собственици съдът се е позовал на обстоятелството, че те са закупили имота от Общината в [населено място] с договор № 179/26.10.2006 г. Приел е също така, че общината е била собственик на продадения имот съгласно акт за общинска собственост № 675/12.01.2006 г. и че той представлява УПИ IV в кв. 23 по плана на населеното място. По делото е било представено заключение на техническа експертиза, която е изяснила, че регулационният план за [населено място] е от 1929 г. Защитната позиция на ответниците е била в смисъл, че не ищците, а те са собственици на имота, тъй като го владеят от 1953 г. Поддържали са и довод за нищожност на продажбата от страна на общината, с недостатъчно ясни основания за това. Представените нови писмени доказателства сочат според молителите, че общината е продала на ищците по делото имот, без същият да е надлежно обособен като УПИ в кв. 23, което водело до нищожност на сделката, а оттам и до извода, че ищците не са собственици на имота. Липсата на квартал с номер 23 и парцелите в него / един от които е процесният/ молителите обосновават с данните по представената заповед № 1457/7.IХ. 1987 г., според която квартал 23 е образуван след изменение на регулацията съгласно същата заповед, което изменение от своя страна не било ясно дали е влязло в сила. Молителката се позовава и на т. 4 от писмо-отговор № УТ-28/15.03.20013 г., според което към парцел IV имало придаваеми места, за които не е изплатено обезщетение- т. е. регулацията не е приложена по смисъла на § 5 от ПЗР ЗКИР. Тези доказателства сочели, че към 1987 г. парцел IV в кв. 23 все още не е съществувал и доколкото нямало данни, че изменението от 1987 г. е влязло в сила, следвал извода, че е продаден имот, който не е надлежно обособен като самостоятелен такъв, а това води до нищожност на продажбата поради липсата на предмет. Накратко изложеното в молбата се свежда до твърдения за две нови обстоятелства, към които са относими новите писмени доказателства, а именно -1. че планът от 1987 г. не е влязъл в сила и 2. че ако е влязъл в сила, не е приложен, тъй като не са уредени сметките по регулация. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложима когато е налице ново обстоятелство или писмено доказателство, което не е било известно на страната, но би имало съществено значение за изхода на делото, ако беше съобразено от съда и ако неправилността на решението се дължи именно на липсата на данни за това обстоятелство или съответното писмено доказателство, а не на процесуални нарушения от съда или небрежно водене на делото от страната. С оглед на изложеното следва да се приеме, че представените писмени доказателства и обстоятелствата, които те удостоверяват, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и нямат съществено значение за делото, поради което не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което са отречени правата на молителите върху процесния парцел IV-135 в кв. 23 по плана на [населено място]. Обстоятелството, че единственият план на селото, който е действащ и понастоящем, е от 1929 г., е било известно на молителите при разглеждане на делото, тъй като в този смисъл е заключението на в. л., а е видно и от представените скици- извлечения от същия план. С представените писмени доказателства молителите искат да установят, че по плана от 1929 г. не е имало квартал 23 с парцел IV в него и това е довод в подкрепа на становището им за нищожност на продажбата поради липсата на предмет. От изложеното в молбата за отмяна не може да се направи извод, че новите обстоятелства и новите писмени доказателства имат съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като твърденията на молителите са противоречи и взаимно изключващи се. Така, ако е вярно, че планът от 1987 г. не е влязъл в сила, от това следва, че действащ е планът от 1929 г. - обстоятелство, което не е ново, било е известно на съда и съобразено при постановяване на решението. Ако е вярно, че има влязъл в сила план от 1987 г., то по него съществува парцел IV в кв. 23, който е описан в договора за продажба и следователно същата не е лишена от предмет, а самият предмет е достатъчно индивидуализиран. Ако планът от 1987 г. предвижда да има придаваеми места, по делото е без значение дали регулацията за тях е приложена, тъй като при действието на З. по повод уреждане на сметките по регулация възникват само облигационни отношения, а вещното право на собственост се разпростира в рамките на урегулирания имот и същият в неговата цялост може да бъде обект на валидни сделки на разпореждане. В случая данните за наличието на изменение на регулацията през 1987 г. са без значение за решаването на спора и поради обстоятелството, че защитата на ответниците е била свързана с твърдението им, че са придобили процесния имот по давност и че общината без основание е съставила за същия имот акт за общинска собственост и след това го продала, като така очертаният предмет на спора не се влияе от регулационното положение на имота /освен от отреждането му/, нито пък правата на общината /респ. валидността на договора/ зависят от това дали имотът е в кв. 22 или 23, след като отреждането по плана е за обществено мероприятие, а такива имоти по силата на § 42 от ПЗР ЗОбС стават собственост на общините. В случая това придобивно основание е записано и в съставения акт за общинска собственост № 675/12.01.2006 г., който е бил представен по делото и следователно съдържащата се в него информация е била известна на страните и е взета предвид от съда при постановяване на решението му. В този смисъл по делото е без значение дали парцелите са били по 3 дка и как са сведени до парцели от по един дка. От друга страна следва да се посочи, че заключението на в. л. относно действащата регулация за селото не е било оспорено от молителите, а производството за отмяна не е средство за страната да поправи пропуските си при водене на делото и организиране на защитата. На последно място е видно, че молба за отмяна с идентично съдържание като настоящата, е била вече разгледана от друг състав на ВКС по гр. д. № 847/2011 г., II г. о. и оставена без уважение, по съображения, че твърдяните като нови обстоятелства, за които сега се представят и писмени доказателства, са били известни на молителите. Водим от горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение