Решение № 5730 от 13.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени, както следва: първата - от Българската народна банка (БНБ), чрез упълномощения процесуален представител водещ юрисконсулт И. Стоянов и втората - от А. Христова, чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Скочев, срещу съответните неблагоприятни за всеки от тях части от Решение 6221 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. 13372 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С него БНБ е осъдена да заплати на Христова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733,82 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ) в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (Директива/та). Наред с това, предявеният иск е отхвърлен в останалата му част за разликата над уважения размер от 5733,82 лв. до пълния предявен размер от 8627,96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Христова срещу БНБ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени й вследствие неправомерни действия на БНБ, с които са нарушени приложими с директен ефект норми на Общностното право или в условия на евентуалност - вследствие неправомерно бездействие на БНБ да упражнява ефективен банков надзор, в размер на 2000,00 лв., което е част от сумата 96934,59 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на Христова в КТБ и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда/ ът) сума в размер на 196000,00 лв. Христова е осъдена да заплати на БНБ съдебни разноски в размер на 174,00 лв., по компенсация. В предявената от БНБ касационна жалба се твърди, че решението в осъдителната този касационен жалбоподател част е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за опровергаване на възприетото от първоинстанционния съд, че към 20.06.2014 г. БНБ е била компетентен орган да издаде акт за неналичност на депозитите в КТБ. На следващо място се поддържа становище, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решението по дело С-571/16 г., че установяването на неналичност на депозити в банка следва да се извърши с изричен правен акт на съответния компетентен орган и не може да се извежда или презюмира от други актове. В този смисъл АССГ неправилно приел, че БНБ противоправно е бездействала. Касационният жалбоподател твърди, че при липсата на противоправно бездействие от страна на БНБ, не може да се поставя и въпросът за претърпени от вложителите, в частност от Христова, вреди, като настъпването на такива не било установено и доказано по делото. Поддържа становище за неправилност на приетото от съда, че в случая обективен измерител на стойността на нарушеното право и негова компенсация е именно размерът на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Незаконосъобразна била и тезата на съда за презюмирана вреда, която е причинена от претендираното неправомерно бездействие на БНБ. Счита, че АССГ не е изложил мотиви относно причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и настъпилите вреди, поради което формирал грешни правни изводи, че такава съществува. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в осъдителната БНБ част. Претендира се присъждането на разноски за касационната инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, чрез упълномощен юрисконсулт, поддържа така предявената касационна жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът по предявената от БНБ касационна жалба А. Христова не представя писмен отговор на тази касационна жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд Христова не се явява и не се представлява. Във втората касационна жалба, предявена от Христова, се поддържа становище, че Решение 6221 от 01.11.2021 г., в отхвърлителната претенциите на този касационен жалбоподател част, е неправилно. Оспорват се, като необосновани, съображенията на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил исковата претенция в размер на 2000,00 лв. Излагат се доводи, че в производството по несъстоятелност удовлетворяването на кредиторите се извършва само и единствено на база осребрени активи на несъстоятелната банка, поради което това производство не гарантира пълното възстановяване на надгарантирания размер на депозита й в КТБ. Твърди се, че няма категорични данни в какви срокове и как ще приключи производството по несъстоятелност на КТБ, като дотогава Христова продължава да бъде лишена от претендираната парична сума, с която имуществото й намаляло. Относно отхвърлената част от исковата й претенция за сумата над 5733,82 лв. до пълния предявен размер от 8627,96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. изразява становище, че е в сферата на хипотетичното дали Фондът е щял да започне да изплаща гарантираните размери на влоговете в КТБ на 20-тия ден от датата на обявяването им за неналични или е щял да извърши това по-рано. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части и уважаване на предявените искове. В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК ответникът по предявената от Христова касационна жалба БНБ не изразява писмен отговор по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на БНБ и за неоснователност на предявената такава от Христова. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в обжалваните от всеки от касационните жалбоподатели части, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Христова е предявила пред АССГ два обективно съединени иска. Първият е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8627,96 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на БНБ извършено от БНБ нарушение на ПЕС, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, която сума представлява законната лихва за забавено изплащане върху максималния размер на гарантираните вземания от 196000,00 лв. за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г. Вторият иск е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на Христова вследствие неправомерни действия на БНБ, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право чл. 17, 52, 53 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 63, 64, 65 и 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 24 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012, в размер на 2000,00 лв., което обезщетение е част от сумата 96934,59 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на Христова в КТБ и изплатения й от Фонда гарантиран депозит. Обезвредата по втория иск, в условия на евентуалност, се претендира заради неправомерно бездействие на БНБ да упражни ефективен банков надзор. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, при съобразяване на приобщените по делото доказателства и заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза, с обжалваното решение е направен извод за частична основателност на първия иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди до размера от 5733,82 лв. и за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 8627,96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. съдът е отхвърлил същия. За да направи тези изводи по същество на спора, първоинстанционният съд приел за доказани твърдените в исковата молба факти. Позовал се на информацията по делото, получена от КТБ, от която се установява, че Христова, като вложител в тази банка, била титуляр на две банкови сметки: безсрочен депозит в евро с [IBAN], открит на 21.04.2012 г. с Анекс 79762 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на Преференциален безсрочен депозит и на безсрочен депозит в лева с [IBAN], открит на 28.01.2013 г. с Анекс 95589 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит Плюс. Отчел посоченото в писмото относно салдото по двата депозита към 20.06.2014 г., 30.06.2014 г., 06.11.2014 г. и 04.12.2014 г., както и че КТБ не може да удостовери каква част от изплатените на Христова средства чрез ФГВБ в размер на 196000,00 лв. представлява главница и каква лихви. Взел предвид, че Христова е вписана в списъка на приетите вземания на кредиторите с остатъчно вземане в размер на 96934,59 лв., формирано от сумите останали по партидата на лицето след изплащане на гарантираната по закон сума от 196000,00 лв. При първото разпределение на налични суми между кредиторите, на 09.05.2019 г., тя получила 10955,04 лв. На 25.09.2020 г. при второто частично разпределение, е получила 8395,00 лв., а при поредното разпределение 4950,72 лв. На 20.06.2014 г., на основание чл. 115 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с Решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставил КТБ под специален надзор за срок от три месеца. На 06.11.2014 г. БНБ отнела лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. На 04.12.2014 г. Фондът започнал изплащане на влоговете. За да приеме, че искът за обезщетение е допустим, съдът изложил съображения, като се позовал на чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ). Приел, че БНБ действа като държавен (публичен) регулаторен орган по отношение на дейността на другите банки в страната. Посочил, че правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са административни, а не са отношения между равнопоставени правни субекти. Предвид това направил извод, че редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерно неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност е този по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Наред с гореизложеното, съдът е обосновал допустимостта на иска и с приетото по т. 5 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-571/16 г. Допълнил, че предвид посоченото в т. 142, т. 143 и т. 146 от него и доколкото всякакви опити на вложители в КТБ да обжалват какъвто и да било акт на БНБ по отношение съдбата на КТБ са оставени без разглеждане, на тях не може да се противопостави изискване като това по чл. 204, ал. 1 АПК - за предварителна отмяна на съответния акт, тъй като това би било в нарушение на принципа на ефективност. По основателността на претенциите АССГ изложил подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Приел, че за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г., разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i от тази директива не е била транспонирана в националното ни законодателство. Счел, че с оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от същата, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери. По тези съображения първоинстанционният съд приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон (намиращата пряко приложение и ползваща се с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата) задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Съюза, определил като достатъчно съществено нарушение на общностното право, доколкото, според съда, разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i от посочената Директива създава императивни правила за държавите - членки за предприемане на определени действия в предписаните срокове и бездействието на БНБ излизало извън обхвата на свобода на преценка, която нарушената норма предоставя. За да уважи частично до посочения по горе размер предявения от Христова първи иск, първоинстанционният съд е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според съда още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) БНБ се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ. Следователно, още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ. От този момент нататък следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите, в това число и Христова, до гарантирания размер на депозитите. Съдът посочил, че срокът от двадесет работни дни по чл. 10, пар. 1 от Директивата изтича на 25.07.2014 г. и Христова започва да търпи вреди от следващия ден 26.07.2014 г. Уточнил, че когато на 06.11.2014 г. БНБ отнела лиценза на КТБ, на практика била установена неналичност на депозитите, въпреки липсата на нарочен акт в този смисъл и се стартирала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. Приел, че именно от тази дата БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие, поради което от този момент нататък обезщетение за обезвреда на Христова не се дължи. Първоинстанционният съд отхвърлил възражението на БНБ, че не е доказана причинена вреда. Приел е, че Христова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Счел, че след като БНБ се е забавила да установи тази неналичност, е забавила и възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в тази банка за гарантирания им размер. Мотивирал се, че обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за периода на забавата. Съобразил данните по делото, че до 06.11.2014 г. на Христова е начислявана лихва върху депозита й. Формирал извод, че тази лихва не следва да се взема предвид по конкретния казус, доколкото се касае за договорна лихва, основана на двата договора за платежни услуги, т. е. има възнаградителен характер. Посочил, че претендираното обезщетение само се определя чрез размера на законната лихва, но всъщност има санкционен характер. Приел е, че вредата за Христова се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196000,00 лв. На следващо място съдът не възприел доводите на БНБ, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от приложима с директен ефект норма от ПЕС и претендираните вреди. Развил подробни съображения за наличието на връзка между твърдените вреди във вид на законната лихва върху гарантирания влог за приетия от него исков период и неправомерното поведение на БНБ. По отношение дължимия размер на претендираното обезщетение по първия иск съдът се позовал на приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза. Осъдил БНБ да заплати на А. Христова сумата от 5733,82 лв., като над този размер до претендирания такъв от 8627,96 лв. и извън периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., съдът отхвърлил тази искова претенция. Относно предявения от Христова иск за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за сумата от 2000,00 лв., частично от 96934,59 лв., съдът приел, че релевираните в исковата молба нарушения на разпоредби от националното право и на ПЕС не се установяват от данните по делото. Аргументирал се, че невъзможността Христова да получи от КТБ депозираните от нея в тази банка парични средства произтича от обстоятелството, че банката е неплатежоспособна, поради което й е отнет лицензът и е открито производство по несъстоятелността й. Счел, че изпадането на една банка в неплатежоспособност по начало е резултат от начина на управление на самата банка. Съобразил обстоятелството, че националното законодателство предвижда наличие на надзорен орган на дейността на кредитните институции (в случая БНБ), но приел, че това обстоятелство не води до извод, че неплатежоспособността на една банкова институция произтича от дейността на надзорния орган. Формирал решаващия извод, че действията на БНБ, в конкретния случай, нямат за последица изпадане в неплатежоспособност на КТБ, а се явяват реакция на факта, че банката фактически се оказва неплатежоспособна. Първоинстанционният съд приел също така, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и твърдяното от Христова, че БНБ не е упражнила правилно или ефективно възложения й банков надзор. Обосновал се, че по делото не се установява твърдяното нарушение на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. Счел, че Христова не се е справила с доказателствената тежест относно установяване наличието на претърпени имуществени вреди. Посочил, че не е налице намаляване на имуществото й, тъй като вземането й от КТБ не е погасено. Взел предвид посоченото в писмо на КТБ с изх. 1174/22.06.2021 г., че това вземане е в списъка на кредиторите под 309, както и това, че Христова вече е удовлетворена със суми по него при извършените до момента разпределения на налични суми между кредиторите. Обърнал внимание, че начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което надзорният орган не може да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Отчел, че вземането на Христова все още може да бъде удовлетворено в цялост, като евентуална вреда би настъпила след приключване на несъстоятелността и то само ако не й е изплатена цялата сума. С оглед изложените съображения АССГ отхвърлил така предявения иск. Определил сторените по делото разноски на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ. Присъдил ги само на Христова, по компенсация. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства, въз основа на които са изведени правилни и обосновани на доказателствата по делото правни изводи. Изложените мотиви кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на БНБ по първия иск. При извършване на съпоставка на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г., следва да се приеме, че чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата 94/19/ЕО е транспонирана неточно. Отговорността за това е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон обаче, в конкретния случай, не освобождава от отговорност БНБ. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18 СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, налага на компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Ето защо необосновано е касационното оплакване на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата. Вярно е твърдението на БНБ, че изрично уреденото в националното законодателство нейно правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция й е възложено едва със законодателните изменения на ЗБНБ и ЗКИ през август 2015 г. (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Това обаче не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения по силата на приложимото вторично право на ЕС. Българска народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно тя е компетентният орган, който следи те да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Това е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата. Не може да се сподели и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на такъв акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Българска народна банка, в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължалa активно поведение, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането на тези депозити до гарантирания размер. При така изложеното, може да се направи обоснован извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни нормативно задължение, установено в пряко приложима и с директен ефект съюзна разпоредба. Като е постановила Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно по делото, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на Управителния съвет на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това, решение за обявяване неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.). Необходимостта от своевременно издаване на изричен акт за обявяване на неналичност на депозитите е подчертана и в решението на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Съгласно т. 2 от това решение Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство. Неизпълнението на това задължение води до нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Първоинстанционният съд е отговорил правилно на въпроса налице ли е в случая съществено нарушение на приложимата съюзна норма. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Правилен е и формираният от първоинстанционния съд извод, че Христова е доказала наличието на имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди. Христова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. След като БНБ се е забавила да установи неналичността на депозитите в КТБ, е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда. В този смисъл неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Българска народна банка твърди в касационната си жалба, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете КТБ е начислявала възнаградителна лихва върху депозита на Христова, съответно, че в изплатения й размер от 196000,00 лв., е включена както главница, така и договорна лихва за периода от 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ с изх. 1174 от 22.06.2021 г., банката не може да удостовери каква част от изплатената на Христова от ФГВБ сума представлява главница и каква лихви. Аргументирано първоинстанционният съд е обосновал периода, за който обезщетението се дължи, а именно за периода на забава от момента, в който Христова е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено, тоест от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. По отношение размера на обезщетението съдът обосновано е приел, че съгласно чл. 86 ЗЗД същият следва да бъде съизмерим със законната лихва от деня на забавата. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Христова срещу БНБ частичен иск за сумата от 2000,00 лв. частично от 96934,59 лв. В хода на съдебното производство Христова не е доказала наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установява се от доказателствата по делото, че невъзможността Христова да получи от КТБ депозираните в банката парични средства се дължи на изпадането й в неплатежоспособност, поради което може да се направи обоснован извод, че е налице липса на пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от нея за извършени от БНБ действия (а в условия на евентуалност бездействия) и вредите, настъпването на които претендира. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, в частност при несъстоятелност на банка, е законово регламентиран (Закон за банковата несъстоятелност) и в него БНБ не участва, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция. Вредите, претендирани от Христова в исковата молба, са причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от административната дейност на държавни органи и институции. Допълнителен аргумент относно липсата на претърпени от Христова вреди, в конкретния случай, както правилно е обосновал първоинстанционният съд, е и това, че част от разликата между размера на вложенията на Христова в КТБ и изплатените й от Фонда 196000,00 лв. вече й е изплатена в производството по несъстоятелност. Това производство все още не е приключило, поради което претендираната по втория иск сума все още подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред. Предвид изложените съображения, подадените касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по двете касационни жалби, разноски не се следват на страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение