Решение № 12759 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2012 г.

Решение № 12759 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "Дару Кар" АД, гр. София, представлявано от Изпълнителен директор Здравко Костов, подадена чрез упълномощен адв. Крайчев, против решение № 768 от 12.07.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-522/2012 г. Според жалбоподателя посоченото решение е било предварително подготвено, тъй като е постановено в деня на откритото заседание пред Комисията. Касаторът поддържа възраженията, изложени в първоначалната жалба по два пункта по заданието от документацията за участие в откритата процедура за възлагане на обществената поръчка относно минималните изисквания за техническите възможности на участниците /раздел III. 2.3./ и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и незаконосъобразната заповед на възложителя по позиция № 1. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Народно събрание на Република България, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Григорова, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на атакуваното решение на КЗК. Заинтересованата страна - "Авторанссервиз" АД, гр. София не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото възложителят е предвидил доказването по спорните технически изисквания да се извършва с представяне на декларация, а не с други доказателствени средства, с което се осигурява съответствие на офертата с предварително обявените условия и изключва хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, при която участникът се отстранява от процедурата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 768 от 12.07.2012 г. е оставена без уважение жалбата на "Дару Кар" АД, гр. София срещу заповед № ОП-255-01-35/29.05.2012 г. на Главния секретар на Народното събрание на Република България за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Поддръжка и ремонт на автомобили на Народното събрание на Република България" в частта й за обособена позиция № 1 "Поддържане и ремонт на автомобили марки "БМВ" и "Ландровер". За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на нормите на чл. 122г, ал. 1, т. 1 от ЗОП и § 121, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗОП /ДВ, бр. 93/2011 г./. и е приела, че при провеждане на оспорената процедура за възлагане на обществената поръчка и при издаване на процесната заповед не са допуснати противоречия с императивните норми на специалния закон - ЗОП и отклонения от обявените от възложителя условия с документацията за участие. Органът по преразглеждането е разгледал всички възражения на жалбоподателя, релевирани с първоначалната жалба и е преценил, че офертата на класирания на първо място участник е отговаряла на изискванията за участие и не е следвало да бъде отстранена, в какъвто смисъл е твърдението на "Дару Кар" АД. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправните норми на ЗОП. Актът на КЗК е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Комисията е произнесла законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По възражението, развито в касационната жалба, че решението е било предварително подготвено, тъй като е постановено в деня на откритото заседание пред КЗК, настоящият съдебен състав намира, че не обосновава наличието на съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, доколкото в ЗОП липсва императивна разпоредба, забраняваща постановяване на акта на КЗК в деня на откритото заседание пред Комисията. По отношение оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона, съдът счита, че са неоснователни. Това е така, защото съобразно раздел III, 2.3. от обявлението, уреждащ минималните изисквания за технически възможности на участниците и необходимите за доказването им документи, спорните в случая изисквания към участниците по процесната обособена позиция № 1 - да разполагат със сервизна база в гр. София, имаща подробно описаното техническо оборудване /включително камера за ускорено сушене на автомобили - минимум 2 броя/, както и да поддържат на склад постоянна номенклатура от минимум 7000 каталожни номера на резервни части за преобладаващата марка автомобили, включени в обособената позиция, се доказват с декларация, подписана от управителя, изпълнителния директор или от друго лице, надлежно представляващо участника. Посоченото условие е в съответствие с чл. 51, ал. 1, т. 9 от ЗОП и понеже възложителят не е предвидил доказването да се извършва с други доказателствени средства, представянето на изискуемата декларация осигурява съответствие на офертата с предварително обявените условия. С оглед на това развитите аргументи в касационната жалба, основани на данни от баланса на "Автотранссервиз" АД и на съдържанието на предоставения от това дружество оптичен носител, не налагат извод, различен от изведения от КЗК за липса на основание за отмяна на оспорения административен акт. Комисията точно е преценила, че използването на частен документ - декларация като източник на сведения за подлежащите на доказване обстоятелства относно техническите възможности на участниците, е регламентирано в чл. 51, ал. 1, т. 9 от ЗОП и същото е утвърдено от възложителя като доказателство за установяване на изискуемите обстоятелства. Възложителят на процедурата не е изискал представянето на допълнителни документи с документацията и тъй като тя не е обжалвана и е влязла в сила, правилно е прието от КЗК, че условията на документацията са станали задължителни за всички участници, както и за конкурсната комисия. В конкретната хипотеза възложителят предварително е обявил на участниците, че необходимата информация за наличието на изискуемите технически възможности се доказва с декларация, поради което той не е длъжен да упражни правата си по чл. 68, ал. 11 от ЗОП за проверка на отразените данни, освен ако вече не е имал достоверна информация за обратното. Текстът на чл. 68, ал. 11 от ЗОП е диспозитивен, поради което възложителят извършва самостоятелна преценка дали при съмнение или неяснота да изиска обяснения или да провери декларираните от съответния участник данни. В мотивите на обжалваното решение точно е установено, че за доказване на обстоятелствата по раздел III. 2.3. на обявлението "Автотранссервиз" АД е приложило в съответствие с изискванията на възложителя в офертата си декларация, че разполага с минимално изискуемото техническо оборудване - 2 бр. камери за ускорено сушене на автомобили, както и декларация, представена по реда на чл. 68, ал. 9 от ЗОП, че фирмата поддържа на склад постоянно номенклатура от минимум 7000 каталожни номера на резервни части за преобладаващата марка автомобили за обособена позиция № 1 - БМВ. Визираните декларации са подписани от изпълнителния директор на дружеството и същите са представени с оглед участието на дружеството в конкретната обществена поръчка, от което е изведен верен и обоснован извод, че класираният на първо място участник "Автотранссервиз" АД разполага с изискуемото минималното техническо оборудване, поради което законосъобразно е допуснат до оценяване и класиране в настоящата обществена поръчка. По изложените съображения съдът счита, че атакуваното решение на КЗК не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 122е от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение,