Решение № 11772 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2014 г.

ВАСVI отделение07.10.2014 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 17.03.2014 г. по адм. дело № 17 по описа за 2014 г. на Административен съд - Силистра. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Силистра, да заплати на Ивайло Иванов Георгиев от гр. Варна разноски за водене на делото в размер на 500.00 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11772 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Силистра, против решение № 19 от 17.03.2014 г. по адм. дело № 17 по описа за 2014 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменено издаденото от касатора решение № Р-62/21.12.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 18-00-3891/13.11.2013 г. на компетентното длъжностно лице, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ивайло Иванов Георгиев от гр. Варна е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Ответникът "Брамак покривни системи" ЕООД, гр. Силистра, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Силистра е решение № Р-62/21.12.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Силистра и потвърденото с него разпореждане № 18-00-3891/13.11.2013 г. на определеното длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, станала на 17.09.2012 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Борянка Георгиева Цонева - счетоводител в "Брамак покривни системи" ЕООД - при пътно-транспортно произшествие със служебен автомобил, с който лицето е пътувало от основното си място на живеене в гр. Силистра до работното си място в гр. Елин Пелин. С обжалваното рещение Административен съд - Силистра е уважил жалбата на наследника Ивайло Иванов Георгиев, след като е приел за доказано, че по време на настъпване на злополуката пострадалата се е предвижвала със служебен автомобил от местоживеенето си до работното си място, за да се яви на работа в първия работен ден след изтичане на времето на ползвания разрешен отпуск. Изводът на съда, че пътуването е било "по повод на извършваната работа" (чл. 55, ал. 1 КСО) е мотивиран с целта на пътуването, която е била явяване на работа на следващия ден. Обичайният характер на пътуването е обоснован и с обстоятелството, че работодателят е предоставил за ползване служебен автомобил, за да бъде улеснено пътуването на служителите, живущи в гр. Силистра, до местоработата им в гр. Елин Пелин. Предвид пространствената отдалеченост на двете населени места и невъзможността пострадалата през първия работен ден след изтичане на отпуска й да се предвижи от мястото си на живеене до мястото на работа съдът законосъобразно е приел, че настъпването на злополуката през последния ден от ползвания отпуск не я дисквалифицира като трудова. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и материалноправни нарушения, са неоснователни. Съгласно ал. 1 на чл. 55 от КСО за трудова злополука се приема всяко внезапно увреждане на здравето, причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, което е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Видно от протокол № 71 от 06.11.2012 г., съставен по реда на чл. 58 от КСО за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 17.09.2012 г., осигуреното лице е пътувало със служебен автомобил, собственост на работодателя, който е бил шофиран от финансовия директор Атанасова. Автомобилът е бил предоставен за обслужване на транспортните нужди на служителите с адресна регистрация в гр. Силистра, на които след преместване на администрацията на фирмата в гр. Елин Пелин се е налагало често да пътуват от основното си място на живеене до работното си място и обратно. В деня на настъпване на злополуката пострадалата служителка е ползвала последния ден от разрешения й отпуск, но пътуването е било наложително, за да може да се предвижи от гр. Силистра до гр. Елин Пелин, където да се яви на работа на следващия ден при редовно работно време. С оглед на конкретните обстоятелства, при които тя е престирала труда си, следва да се приеме, че в случая за нея това е бил "обичайният" път, по който е отивала на работното място. Правно ирелевантно е обстоятелството, че в деня на настъпване на увреждането тя е ползвала последния ден от отпуска си, след като пътуването е било извършено със служебен автомобил с цел явяване на работа на следващия ден. Установени са всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КСО, поради което внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, причинило смъртта му по време на обичайния път при връщане от основното местоживеене до работното място, следва да се приеме за трудова злополука. Оспорените административни актове са незаконосъобразни и като ги е отменил и е изпратил преписката за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд - Силистра е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация Георгиев за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,