Решение № 5060 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2010 г.

Решение № 5060 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АП. Образувано е по касационна жалба на "Агрокомплект" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Александър Грозев, срещу решение № 2386/14.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2230/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2000901594/1.09.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, с който са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 215 746.70 лв. ведно със съответните лихви за забава за данъчен период м. 05.2006 г. на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният договор между "Агрокомплект" ЕАД и "Фининвест" ЕООД е самостоятелно съглашение, възмездно по своя характер и представляващо покупко-продажба, която се различава от първоначалното съглашение и респективно е облагаема сделка. Според касатора, приемайки неправилно, че договорът между него и "Фининвест" ЕООД представлява облагаема сделка, съдът е изопачил фактическата обстановка, като е дерогирал волята на страните по нея. По тези и допълнително развити съображения в писмената защита на пълномощника му по делото, касаторът отправя искане до ВАС да отмени оспореното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Кадирова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и правилно съдът е приел, че процесните услуги са от финансово естество. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По делото няма спор за фактическата обстановка, която се изразява накратко в следното: с договор за банков кредит от 15.10.2003 г. "Корпоративна търговска банка" АД е отпуснала кредит в полза на "Агрокомплект" ЕООД, като с договор от 24.01.2006 г. банката е прехвърлила паричните си вземания към "Агрокомплект" АД в тяхната неиздължена част на "Фининвест" ЕООД. Съгласно договора за цесия, вземанията преминават върху цесионера- "Фининвест" ЕООД ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности. С договор от 22.05.2006 г. страните се съгласяват вместо изплащане на задълженията към "Фининвест" ЕООД, "Агрокомплект" ЕАД да прехвърли в предвидената от закона форма правото на собственост върху триетажна сграда и поземлен имот, подробно описани в договора. С нот. акт № 89, том II, рег. № 20 602, н. д. № 276/2006 г. е прехвърлено правото на собственост върху посочената триетажна сграда и поземлен имот от "Агрокомплект" ЕАД на "Фининвест" ЕООД вместо изпълнение на парични задължения по договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение от 22.05.2006 г. на стойност 1 123 578.30 лв. При така установените факти, административният съд е приел за законосъобразен извода на органите по приходите, че е налице облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС (отм.) - прехвърляне право на собственост върху сграда, извършено от "Агрокомплект" ЕАД в полза на "Фининвест" ЕООД, съгласно нот. акт № 89 от 23.05.2006 г., том II, рег. № 20 602, н. д. № 276/2006 г., а така също и направения в тази връзка извод за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС, обуславящо дължимост на ДДС в размер на 215 746.70 лв. върху данъчната основа, определена при условията на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.). С обстойни мотиви съдът е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в случая предмет на доставката е кредит, отпуснат от "Фининвест" ЕООД, а насрещната престация, която ревизираният субект дължи, е връщане на получената сума със съответните лихви за определени срок, като е уговорено вместо връщане на получената сума да се прехвърли правото на собственост върху имот, собственост на "Агрокомплект" ЕАД. При формиране на правните си изводи, съдът е посочил, че са без значение констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Последните са подробно анализирани в мотивите на първоинстанционното решение, като е направен обобщаващият извод, че счетоводното отразяване на прехвърлянето на собствеността върху посочената по-горе сграда в полза на "Фининвест" ЕООД не води до извода, че се касае за финансова услуга по смисъла на чл. 36 от ЗДДС (отм.). Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се твърди, че по същество съдът не е отчел действителното фактическо положение и изрично заявената воля от страните в договора от 22.05.2006 г., като е акцентирал на формалната страна на нотариалния акт. Тезата на касатора е, че всъщност предмет на доставката е кредит, отпуснат от "Фининвест" ЕООД на "Агрокомплект" ЕАД, а насрещната престация, която последното дружество дължи е връщане на получената сума със съответните лихви в определен срок, като следва да се приеме, че тази доставка представлява финансова услуга по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗДДС (отм.), т. е. тя е освободена доставка. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от страна на първостепенния съд. Спорът се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон. Въпросът за т. н. "освободени доставки" е регламентиран в гл. 8 от ЗДДС (отм.). Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същия посочва, че при условията на този закон освободени са доставките с предмет, изброен в чл. 34 - 52б. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), финансови услуги по смисъла на този закон са договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска. Следва да се посочи, че в закона няма легално определение на понятието "финансова услуга". Такава дефиниция е дадена в чл. 2 от Директива 2002/65/ЕО, според която финансова услуга е всяка услуга от банково, кредитно, застрахователно, лично-пенсионно, инвестиционно или платежно естество. В тази връзка правилно съдът е приел въз основа на конкретиката на разглеждания случай, че договорът за даване вместо изпълнение не е елемент от първоначалния договор за банков кредит, представляващ финансова услуга по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), а е самостоятелен договор, който съобразно своите специфики разкрива различие с визираните в чл. 36 ЗДДС (отм.) доставки на финансови услуги. Несъмнено, както се твърди в касационната жалба, договорът за даване вместо изпълнение е непосредствено и неразривно свързан с договора за банков кредит, тъй като със сключването на това ново съглашение и изпълнението му се погасява облигационното отношение по договора за банков кредит. В този смисъл са и констатациите от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което е изследвало извършените счетоводни операции във връзка с погасяването на банковия кредит, отпуснат от "Корпоративна търговска банка" АД, цедиран в полза на "Фининвест" ЕООД. Тези обстоятелства, обаче, не променят същественото за случая обстоятелство, че доколкото с договора от 22.05.2006 г., последващ отпускането на банков кредит, страните са се съгласили дългът да бъде погасен с нещо различно от дължимото- вместо пари длъжникът да престира недвижим имот, то променил се е и предметът на дължимото. Касаторът акцентира върху погасителната цел на даването вместо изпълнение и тя е безспорна. Това обстоятелство, обаче, не променя факта, че datio in solutum е ново съглашение, сключено в процеса на изпълнение на старото задължение (така А. Калайджиев, Облигационно право, обща част, изд. Сиби, 2010 г., стр. 247), което не е елемент от първоначалния договор, представляващ финансова услуга по смисъла на ЗДДС (отм.). В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че не може да бъде споделена тезата на касатора, че сключената сделка няма характер на доставка, а представлява даване вместо изпълнение на основание чл. 65 ЗЗД и има прехвърлителен ефект, без да е налице насрещна престация. Административният съд е изложил мотиви в насоката, че ако би липсвала насрещна престация, то сделката би била безвъзмездна, което в случая не е така. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като действително ревизираното лице е прехвърлило недвижимите имоти срещу погасяване на парично задължение, затова и правилно административният съд е констатирал, че е налице прехвърляне право на собственост, което представлява доставка по смисъла на закона, намирайки за законосъобразно извършеното доначисляване на ДДС в размер на 215 746.70 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.). Като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА, административният съд е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски на ответника е основателно в размер 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,