Решение № 238 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г.

Решение № 238 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане за възобновяване на внохд № 494/09 г. на Окръжния съд-гр. Варна, отмяна на постановеното по него решение и потвърдената с последното присъда по нохд № 3762/08 г. на Районния съд-гр. Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Възразява се наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 и 3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият и защитата му преценяват искането за основателно. Гражданският ищец не взема участие в касационното производство. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда № 15 от 26.01.2009 г. по нохд № 3762/08 г. ВРС признал подсъдимия Х. К. К. за виновен и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл. 45 ЗЗД - да заплати на М. Д. сумата от 277,55 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. С решение № 194 от 25.06.2009 г. по внохд № 494/09 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВОС потвърдил присъдата. С определение № 3* от 30.10.2007 г. по чнд № 4893/07 г. ВРС отменил постановление на РП-гр. Варна за прекратяване на досъдебното производство, водено срещу Х. К. по чл. 194, ал. 1 НК, с пострадал М. Д. и върнал делото на прокурора. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането на главния прокурор е допустимо и основателно. Налице е основанието по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. За председателя на съдебния състав, постановил присъдата по нохд № 3762/08 г. - съдия Р. М., са били налице условията на чл. 29, ал. 2 НПК, като несъобразяването с тях е довело до незаконност на състава на първоинстанционния съд. При проверката по делото се установи, че същия съдия, в производство по реда на чл. 243 НПК, постановил цитираното по-горе определение по чнд № 4893/07 г. по описа на ВРС (л. 50 от досъдебното производство). В производство по реда на чл. 243 НПК съдът осъществява проверка, която предполага навлизане по съществото на делото. Произнасянето по обосноваността и законосъобразността на постановление за прекратяване на наказателното производство, несъмнено е обусловено от преценка на съда по отношение на въпросите - извършено ли е престъплението и кой е неговия автор, а преди това по правилността на оценката на доказателствата в тази насока, направена от прокурора. Изразеното веднъж становище на съда по последно посочените въпроси се явява пречка същия съд повторно да се занимава с тях, както и онова друго обстоятелство, което указва на "предубеденост" по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК. Предвид характера на констатираното касационно основание, останалите доводи, развити в искането на главния прокурор, следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Изложеното дотук не е констатирано от въззивния съд, поради което и не е отстранено по реда на чл. 335, ал. 1, т. 2 НПК, с отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като сам не може да отстрани допуснатото съществено нарушение на процесуални правила - чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Ето защо на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС I-во наказателно отделение