Решение № 4674 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ "Земеделие" Плевен, чрез адв. Тенев, против решение 3852/08.11.2024 г., постановено по адм. дело 244/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Н. В. Г. , чрез адв. Донкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед РД-05-01-8 от 23.02.2024 г. на Директора на ОД "Земеделие"- Плевен, с която на основание чл. 107, ал. 2, вр. чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 16 от НУРОИСДА е прекратено служебното правоотношение на Н. В. Г., считано от 23.02.2024г., поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение" за периода 01.01.2023г.- 31.12.2023г. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел- чл.9, ал.3 и чл.18, ал.1 от НУРОИСДА. Установено е, че са изпълнени етапите в процедурата по атестирането, предвидени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ - изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител, но представеният работен план не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА, тъй като определените в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество, т.е. допуснато е нарушение в първия етап от атестирането, което се отразява и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Това нарушение е възприето като съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съобразно изискванията на наредбата опорочава следващите етапи в процедурата по атестирането. Констатирано е също нарушение при изготвяне на годишната оценка на Г., послужила като единствено фактическо и правно основание за издаване на обжалваната заповед,а именно на чл. 76, ал. 5, т. 1 и ал. 7 от ЗДСл. и чл. 12, ал. 3, чл. 13, ал. 2, 3 и 4, чл. 14, ал. 1, т. 1, чл. 16, т. 5, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 20 от наредбата. Прието е също, че не е установено с надлежни доказателства наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи кумулативното наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 5 НУРОИСДА, които дават основание за определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността на Г. неприемливо изпълнение. Констатирано е и очевидно противоречие в коментара на оценяващия ръководител при междинната среща и при определяне на годишната оценка / от изключително изпълнение до "неприемливо изпълнение" /. Изведен е решаващият правен извод за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл. държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставени задачи и показаните компетентности. Както правилно посочва в решението си съдът оценяването се извършва на три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план по аргумент от чл. 8, ал.1, чл. 13 и чл. 14 от НУРОИСДА.Съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но проверява спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В настоящия случай съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването и е извършил анализ на релевантните фактически обстоятелства, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК и не е необходимо да се преповтарят. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността е, че съдържанието на индивидуалният работен план е в противоречие с изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. Както отбелязва и първоинстанционния съд в нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Правилно първоинстанционният съд приема, че констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА като първият е степента на постигане на целите в работния план, а вторият е показаните компетентности, поради което изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са на база на преценката за допуснати нарушения във всеки от етапите на процедурата, независимо, че е констатирано, че формално тези етапи са проведени. Правилно съдът констатира, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не изпълнява изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В мотивите на оценяващия ръководител не се обсъжда конкретно степента на постигане на целите, а и такива не биха могли да бъдат изложени, предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. В случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, съгласно която следва да се установи, че служителя не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, а също така и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1 и приложение 1а НУРОИСДА. Освен това неизпълнението в срок на служебните задължения на служителката сочат на допуснати дисциплинарни нарушения, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност в закона е предвиден друг ред. Следователно изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са законосъобразни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответницата, касаторът дължи реално направените в настоящето производство разноски в размер на 1200лв, съставляващи адв.възнаграждение , което отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не подлежи на редуциране. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,