Решение № 3212 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12535/2018 г.

Решение № 3212 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12535/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 313 от 24.08.2018 г., постановено по адм. д. № 833/2017 г. по описа на Административен съд В. Търново, в частта му, с която по жалба на "Драгевит" ЕООД, е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416009407-091-001/14.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден в частта му, обжалваната по административен ред с Решение № 260/02.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която: 1. е увеличен финансовият резултат по ЗКПО за 2012 г. със сумата 172 268, 20 лв.; за 2014 г. със сумата 32 709, 09 лв. и за 2015 г. със сумата 13 410, 60 лв. и е определен в резултат на това допълнителен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 17 226, 82 лв. и лихви в размер на 5 216, 48 г., за 2014 г. в размер на 3 402, 37 лв. и лихви върху тази сума 790, 76 лв., а за 2015 г. е намалена декларираната данъчна загуба от 70 090, 49 лв. на 65 023, 09 лв.; 2. по ЗДДС са извършени корекции в СД по ДДС за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2013 г., и м. 03. 2015 година и Д "ОДОП" е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, в посочената част, поради постановяването му при пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосновано съдът приел за доказана реалността на доставките на метални отпадъци по фактурите на "Стейнор факт" ЕООД и "Ем Ей Ви 75" ЕООД. При съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не съобразил недоказването на автентичността на оспорените писмени доказателства, представени с куриер от името на доставчиците след неоткриването им на декларираните данъчни адреси в ревизионното производство. Аналогично, съдът необосновано признал реалността на доставките на "ВИП Инвест Метал" ЕООД. Макар да била доказана автентичността на част от представените в тази връзка доказателства, те не доказвали изпращането на стоките от доставчика и транспортирането им до обект на ревизираното дружество. Не е доказано плащането в брой на фактурите - което обосновава основание по чл. 10, ал. 4 ЗКПО за непризнаване на разходи по фактурите. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, с което жалбата против РА в тази част бъде отхвърлена като неоснователна, евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Драгевит" ЕООД със седалище в [населено място], [община], представлявано от управителя Д. Иванов, чрез адв. Ботева, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния АС В. Търново, за 2012 г. по ЗКПО е увеличен финансовият резултат на "Драгевит" ЕООД със сумата от 10 711, 20 лв., представляваща отчетени разходи по фактури № 505/18.05.2010 г. и № 512/15.06.2010 г., издадени от "Титан - М" ЕООД и разходи в размер на 161 557, 00 лв. по 14 броя фактури, издадени от "Вип Инвест Метал" ЕООД, в резултат на което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък на жалбоподателя в размер на 17 226, 82 лв. и лихви 5216, 48 лева. За 2014 г., след извършено увеличение на финансовия резултат за периода със сума в размер на 32 709, 09 лв. по фактури № 237/13.08.2013 г., № 291/12.09.2013 г. и № 342/25.10.2013 г., издадени от "Стейнор факт" ЕООД с ЕИК 202284569, е установен дължим допълнително корпоративен данък в размер на 3 402, 37 лв. и лихви върху него в размер на 790, 76 лева. За 2015 г. е намалена декларираната от дружеството данъчна загуба от 70 090, 49 лв. на 65 023, 09 лв., в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат за периода със сумата в размер на 13 410, 60 лв. по фактура № 403/20.03.2015 г." издадена от "Ем Ей Ви 75" ЕООД. Изменението на декларираната данъчна загуба е в резултат и от коригирането на декларираното увеличение на финансов резултат по чл. 77, ал. 1 от ЗКПО – непризнати разходи за лихви от 32 407, 41 лв., на 23 724, 21 лева. В частта по ЗДДС за м. 08, м. 09, м. 10.2013 г. и м. 03.2015 г. органите по приходите не са признали на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит и начисления данък по издадени от жалбоподателя протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, съставени във връзка с фактурите за отпадъци от черни и цветни метали, издадени от "Стейнор факт" ЕООД и "Ем Ей Ви 75" ЕООД. Касаторът твърди, че необосновано съдът приел, че по спорните фактури са доказани реално осъществени сделки за покупка на стоки. Тези оплаквания са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя становището на представителя на Върховната административна прокуратура по делото, че е налице задълбочена съвкупна преценка от страна на първоинстанционния съд на всички събрани в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, както и че е обоснован изводът, че в хода на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК в производството по чл. 156 и следващите от ДОПК, са оборени констатациите на приходните органи за нереалност на доставките и приложен чл. 16 от ЗКПО, без наличие на елементите от фактическия състав на разпоредбата. Първоинстанционният съд с право е подчертал, че за доказване реалното движение на стоките от доставчиците към получателя, от страна на ревизираното лице още в процеса на ревизията са били представени писмени доказателства относно произхода на стоките и транспортирането им. Неоснователно е оплакването за недоказана автентичност на представените документи – товарителници, пътни листи, кантарни бележки, сертификати за произход, приемо – предавателни протоколи, складови разписки, РКО и др. Обратно на твърдяното в касационната жалба, в откритото производство по чл. 193 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК са ангажирани годни доказателства от страна на жалбоподателя за автентичността на документите, като са изслушани свидетелски показания на счетоводител и шофьор в дружеството, съответстващи на дадените от представляващия дружеството - доставчик обяснения. Съдът е приел свидетелските показания като логични и непротиворечиви и ги е преценил в съвкупност с приетото по делото заключение на графологична експертиза. Тя е установила автентичността на подписите на лицата, представляващи процесните доставчици и е приета без оспорване. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза е, че счетоводството на ревизираното дружество за процесните периоди е водено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и стандартите за финансови отчети на малките и средни предприятия, като представените по делото документи/копия на фактури, кантарни бележки, складови разписки, хронологични регистри на синтетични сметки, аналитични и синтетични оборотни ведомости/ представляват част от воденото от жалбоподателя счетоводство. Закупените стоки, описани в спорните фактури, са продадени впоследствие на трети лица т. е. налице е последваща реализация. Поради изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че при доказана реалност на процесните доставки при правилно прилагане на материалния закон АС е отменил РА, в частта, с която са установени посочените задължения за преки и косвени данъци, поради което първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно, защото не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък в размер на 1 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение