Решение № 8127 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2009 г.

Решение № 8127 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Кюстендил, срещу решение № 31/03.02.2009 г. постановено по адм. д. № 499/2008 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено Решение № 9400-0059/05.06.2007 г. на Началника на Митница-Кюстендил потвърдено с Решение № 4405-0085/28.05.2008 г. на Директора на РМД-София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано. Моли да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу актовете на митническите органи. Ответниците по касационната жалба - Василева Кирилова, Еленка Кирилова Йорданова и Олга Кирилова Звездова от гр. Кюстендил чрез пълномощника си адв. Русев оспорват жалбата и молят решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване пред АС е било решение Решение № 9400-0059/05.06.2007 г. на Началника на Митница-Кюстендил потвърдено с Решение № 4405-0085/28.05.2008 г. на Директора на РМД-София., с което са отменени митническите и данъчни облекчения по ЕАД 5500/4-19 295/30.12.2004 г., предоставени на осн. чл. 4 ал. 1 от ПМС № 2/1993 г. и чл. 59, т. 11 от ЗДДС (отм.). Определени са митни сборове в общ размер 2 278 лева, от които 775 лв. мито и 1 503 лв. ДДС и са задължени Еленка К. Йорданова, Василка К. Василиева и Олга К. Звездова да заплатят митните сборове, ведно със законната лихва. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че ответниците по касационната жалба са универсални правоприемници като наследници по закон на Райна Стоянова Звездова, която при осъществен редовен внос на употребяван лек автомобил "Фолксваген-голф" по ЕАД 5500/4-19 295/30.12.2004 г. е ползвала преференцията за безмитен внос на автомобил и освобождаване от внасяне на ДДС като инвалид, съгласно чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. във вр. с чл. 720, ал. 1 т. 1 и чл. 721 от ППЗМ и чл. 59, т. 11 от ЗДДС . Лицето-вносител е починало на 08.02.2005 г., т. е. преди изтичане на 3 годишния срок, предвиден в чл. 753 ал. 1 от ППЗМ . Съдът е изложил доводи за противоречие с нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ на атакуваното решение, определящо ДДС за довнасяне от наследниците на вносителя за процесния автомобил и потвърждаващото го решение, според които облекчението за безмитен внос на лек автомобил от инвалид се допуска с оглед лична употреба, след смъртта му не е налице условие за действие на режима и от този момент възниква вносно митническо задължение. Не е налице нито една от хипотезите на цитирания текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на правоприемника на инвалида, поради което за ответниците по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил, а доводите в тази насока в касационната жалба неоснователни. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение