Решение № 14734 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2018 г.

Решение № 14734 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. К. от [населено място], подадена чрез пълномощник В. М., против решение № 94/09.07.2018 г., постановено по адм. д. № 157/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на К., срещу АУЗ № 002441/17.11.2017 г. на ст. инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при община Шумен, потвърден с Решение № ЖГ 00210/26.02.2018 г. на Началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община Шумен, с който на жалбоподателката са установените задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2017 г. в общ размер на 323. 40 лв., от които 243. 75 лв. главница и 79. 65 лв. лихви и за такса битови отпадъци (ТБО) за същия период в общ размер на 582. 01 лв., от които 438. 63 лв. главница и 143. 38 лв. лихви. С решението К. е осъдена да заплати на Община Шумен сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси. Твърди, че услугите по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не са посочени в АУЗ конкретно по размер. В акта не са посочени цените на всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ, за да се извърши преценка, че част от услугите са действително извършени и евентуално да се приеме, че за тази част акта е законосъобразен. Алтернативно иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът – Началникът на отдел "Местни данъци и такси битови отпадъци" при община Шумен, чрез юрисконсулт Р. Атанасова, оспорва касационната жалба в писмен отговор от 13.08.2018 г. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД № 002441/17.11.2017 г., за дължимите от К. за 2012, 2013, 2014 и 2017 г. общо 905. 41 лв., от които ДНИ в размер на 323. 40 лв. и ТБО в размер на 582. 01 лв., на основание подадени по реда на чл. 14 от ЗМДТ декларации. Мотивът за издаване на акта е наличието на неплатени в законоустановените срокове задължения за такса битови отпадъци, представляващи публични общински вземания по чл. 162 от ДОПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. За безспорно **05.02.2003 г. /л. 51/. Като наследница на баща си, същата е собственик на по 1/27 ид. ч. от две дворни места, находящи се в строителните граници на гр. Шумен, кв. Макак, в местността стопанския двор - едното от 14. 825 /четиринадесет декара и осемстотин двадесет и пет квадратни метра/ и представляващо парцел II-1 от кв. 40 по кадастралния план от 1992 г., а другото от 51. 985 /петдесет и един декара и деветстотин осемдесет и пет квадратни метра/ и представляващо парцел 1-320 от квартал 1-първи от кадастралния план от 1992 г., видно от нотариален акт № , том I, дело № 142/1998 г. /л. 29/. За този недвижим имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 30435404850/21.12.1998 г. (л. 23-28), изменена с Декларация вх. № 27031836/16.06.2003 г. /л. 30-41/.

Като наследница на баща си жалбоподателката е собственик и на 1/3 ид. ч. от недвижим имот - Къща с дворно място от 1300 кв. м. в с. Средня, област Шумен, представляващ дворище планоснимачен № 190, за който се отрежда парцел III-190 в квартал 18 по плана на същото село, видно от нотариален акт № ***, том VI, дело № 1598/1993 г. /л. 52/. За този недвижим имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 27031834/16.06.2003 г. (л. 43-50).

За всички описани имоти, за процесния период от 2012 г. до 2017 г. включително, са подавани декларации по чл. 20а, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен и по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване/л. 158-169/. Прието е, че за тях оспорващата не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото с оспорения акт такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е определена.

По отношение на дължимия данък върху недвижими имоти, в обжалваното решение е прието, че административен акт, в тази му част е правилен и законосъобразен. Тези изводи решаващия състав е мотивирал с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ/в действащата за периода редакция на ДВ бр. 98 от 2010 г. /. Съдът е констатирал, липса на доказателства и твърдения, че оспорващата е заплатила дължимия за процесните имоти ДНИ, като е посочил още, че не се оспорва определения дължим размер на ДНИ.

По отношение на задължението за ТБО, първоинстанционният съд е приел, че задължението за ТБО е определено в съответствие с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от община Шумен.

Решаващия състав е приел за безспорно установено, че с оспорения акт на жалбоподателката са определени задължения само за услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за имотите в гр. Шумен, кв. Макак, а за имота в с. Средня, община Шумен - такса само за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.

Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията.

Решението е неправилно в частта, относно определените задължения за такса битови отпадъци и правило в останалата си част.

Безспорно е, че всеки административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания. Това изискване е изрично посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Макар в случая предмет на съдебен контрол да е акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, издаден на основание и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изискването в акта да се съдържат фактически и правни основания е относимо и за него. Вярно е, че нито чл. 107, ал. 3 ДОПК, нито друга разпоредба от този кодекс установява конкретно съдържанието на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, но изискването за мотивиране на актовете на органите по приходите е последователно проведено, както по отношение на процесуалните актове, така и по отношение на актовете, с които се регулират материалноправните отношения, макар да не е изведено като единно, общо изискване към актовете на органите по приходите. Наред с това, съгласно § 2 ДОПК за неуредените в него случаи се прилага Административнопроцесуалния кодекс, което значи приложение и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Безспорно е също, че мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита – чл. 56 от Конституцията, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт – чл. 120, ал. 1 от Конституцията.

В случая, в оспорения акт за установяване на задължения органът посочил номера на данъчната партида, размера на данъка върху недвижимите имоти, размера на таксата за битови отпадъци, лихвата за всяко от двете задължения.

Тази информация безспорно не е изискуемата за установяване на задълженията за такса за битови отпадъци, тъй като органът по приходите трябва ясно и конкретно да посочи всички елементи на фактическия състав на задълженията. В случая част от елементите са: 1) данъчният и задълженият субект – чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) данъчният и облагаемият обект, т. е. недвижимият имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, който е правната връзка между обекта на облагане и субекта на задължението; 3) облагаемата основа по смисъла на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, съответно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ; 4) размера на данъчната ставка и на ставката за таксата – чл. 22 и 67, ал. 1 ЗМДТ; 5) периодът, за който задълженията са дължими; 6) лихвите за забава с посочен начална и крайна дата на забава; 7) обстоятелствата по чл. 63 ЗМДТ, както и всички други конкретно относими факти и обстоятелства, за формирането на задължението за данък и за такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя.

В нарушение на закона ТБО не е определена за всяка услуга поотделно. Представените по делото справки за начина на изчисляване на ТБО (лист 156, 157) за процесните периоди и недвижими имоти не санира нарушеното изискване за форма и същите не са част от административната преписка, а са изготвени в хода на съдебното производство. От мотивите в обжалвания административен акт, включително и от данните по административната преписка, не може да се провери как е определен общия размер на таксата битови отпадъци и каква е сумата за всяка от услугите по чл. 66 от ЗМДТ. Фактическите доводи на органа не биха могли да се допълват в хода на съдебното производство и чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза. От доказателствата по преписката включително и от решението на горестоящия орган не се установява начина на определяне на оспорените размери на таксата. Едва в хода на съдебното обжалване и то от представената справка се установява каква е данъчната основа на имотите и кои от трите компонента на таксата са участвали при определяне на размера. Въпреки това от тези справки не се установява размера на данъчните оценки ли представлява данъчната основана и за целия размер на данъчната оценка ли е посочената стойност или на съответната идеална част, на която е собственик касаторката.

Не се установява, защо за имота в Макак е определена и такса за услугата-чистота, а за имота в с. Средня не е определена такса за този компонент, въпреки идентичните декларации по чл. 71 от ЗМДТ подадени от касаторката.

Извода на съда, че по делото няма спор относно начина на определяне на таксата, както и относно нейния размер, не съответства на установеното по делото. Напротив с жалбата по административен и съдебен ред жалбоподателката е твърдяла, че не са взети предвид нейните декларации, че имотите няма да се използват целогодишно, поради което на основание чл. 71 ЗМДТ не се дължи такса сметосъбиране и сметоизвозване. Факта, че този компонент не участва при определяне на размера на таксата не е посочен и в решението на началник отдел "МДТБО" гр. Шумен, за да се приеме, че липсата на мотиви е санирана от горестоящия орган, чрез излагане на фактически и правни основания досежно начина на определяне размера на ТБО. Начина на определяне на размера не се установява и от представените справки, поради което констатираната липса на мотиви в акта е порок, обуславящ неговата отмяна.

Настоящият касационен състав намира, че допуснатият от органа порок възпрепятства съдебната преценка за материалноправната законосъобразност на акта относно определяне на задължението за ТБО в посочените размери с оглед разпоредбите на чл. 71 и чл. 67 от ЗМДТ.

Предвид изложеното оспореният АУЗД се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В частта относно определения данък върху процесните имоти не се излагат конкретни доводи в жалбата, поради което и след служебна проверка, настоящият състав намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Данъка е правилно определен предвид разпоредбите на чл. 10 и сл. от ЗМДТ.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, първо отделение,