Решение № 2833 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 903/2015 г.

Решение № 2833 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 903/2015 г., II о.,докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Андонов Василев от гр. Бургас против решение № 2007/25.11.2014 г. по адм. дело № 491/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮИР-1/29.01.2014 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район за тълкуване на диспозитива на заповед № ДК-02-ЮИР-156/10.08.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР за премахване на незаконен строеж: "разширение на ателие". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на тълкувателната заповед и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът началник на РДНСК - Югоизточен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то се явява неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Анализът на нормата обуславя извод, че на тълкуване подлежат само неясни административни актове, като административният орган в писмена форма изяснява действителната си воля по време на издаване на акта, чието тълкуване се иска и това може да стане само по искане на страните. По делото е установено, че производството по издаване на акт за тълкуване на посочената заповед за премахване на незаконен строеж е започнало по искане на жалбоподателя. Издаденият в това производство акт е бил потвърден с влязло в сила решение № 1696/17.10.2012 г. по адм. дело № 2026/2011 г. на Административен съд - Бургас. Обосновани са изводите на съда, че актът за тълкуване на заповедта за премахване на незаконен строеж е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съотвествие с относимите законови норми. По искането за тълкуване на административен акт не се развива същинско административно производство и не се събират доказателства. С тълкувателния акт се изяснява действителната воля на административния орган по вече издаден, но неизпълнен административен акт. Доводът в първоначалното оспорване и в касационната жалба за това, че е налице допълване, а не тълкуване на административния акт, е неоснователен. Тълкуването има установителен характер, чиято цел е да се установи точното съдържание на външно оформената воля на издателя на административния акт. Като се е съобразил с влязлото в сила решение № 1696/17.10.2012 г. по адм. дело № 2026/2011 г. на Административен съд - Бургас и се е позовал на последното в мотивите на оспорения акт, компетентния орган не е постановил порочен акт, а е съобразил разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК. С оспорената заповед административният орган е съобразил субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, но без да допълва диспозитива на тълкувания административен акт. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,