Решение № 600 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 348/2008 г.

Решение № 600 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 348/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски апелативен съд от 5.11.2007 г. по гр. д. № 1414/2006 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд от 26.04.2006 г. по гр. д. № 1899/2005 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 13985,11 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата 2000 лева, предявени от И. И. Г. от гр. С. против А. "С.", гр. С. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от И. И. Г. от гр. С. с оплаквания за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка; без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност докладна записка от 28.05.1999 г. и в нарушение на правото на защита на страната не е изслушал показания на допуснати до разпит свидетели, игнорирайки молба, чието несвоевременно докладване е по вина на съдебното деловодство. Ответникът по жалбата А. "С.", гр. С. не взема становище. Касационна жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна предвид следното: В решението на Софийски апелативен съд е прието за установено, че в изпълнение на безсрочен трудов договор, ищецът И. И. Г. е изпълнявал длъжността "началник строителен обект" към А. "С.", гр. С. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 215 от 8.08.1999 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. С решение на Софийски районен съд от 1.08.2000 г. по гр. д. № 7541/1999 г., уволнението, извършеното със заповед № 215 от 8.08.1999 г. е било признато за незаконно и отменено; служителят И. И. Г. възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е било присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1441,80 - обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в периода от 4.09.1997 г. до 4.03.1998 г., което обезщетение е било редуцирано до 961,80 лева с решение на Софийски градски съд по гр. д. № 4032/2000 г. след извършено прихващане с насрещни вземания на работодателя. При така установените факти, въззивният съд е приел за неоснователна предявената претенция, основаваща се на претърпени от незаконното уволнение вреди за последващ период - от 2.02.2000 г. до 12.07.2004 г. или за периода след изтичане на шест месеца от уволнението до възстановяването на служителя на работа. Приел е, че отговорността на работодателя за вреди е ограничена от разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, а предпоставките за обезвреда на щети, настъпили от непозволено увреждане не са установени, поради което претенцията за претърпени щети над установения в закона размер е неоснователна. Решението е правилно. Режимът на договорните отношения, възникващи по повод съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение е уреден в Кодекса на труда. Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при отмяна на уволнението като незаконно, за времето, през което работникът е останал без социално осигурен доход, работодателят дължи обезщетение, без да се изследва причинната връзка между уволнението и оставането му без работа, като размерът на вредите е фингиран от закона в размер на месечното му възнаграждение за шест месеца. Целта на предвиденото в КТ обезщетение е възмездяване на щетите, понесени от работника от оставането му без доходи поради незаконното прекратяване на трудовия договор за период, обичайно необходим за устройването му с друга работа, с оглед на което в закона е определен както начина на определяне размера на обезщетението - въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника, така и срока, за който се дължи обезщетение или времето през което работникът е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Изхождайки от характерната престация по трудовия договор - предоставянето на работна сила, законодателят е ограничил размера на обезщетението за дължими от работодателя вреди в предвидим размер, обусловен от разумния срок, необходим за възникване на ново трудово правоотношение. Определеният в КТ режим на обезщетяване в отклонение от общите правила за неизпълнение на договорите, обуславя извод, че обезщетение над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ размер не се дължи, независимо дали след уволнението работникът е останал без работа за по-дълъг период, поради което предявения иск се явява неоснователен, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Правилни са и формираните в решението изводи по приложението на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Действително, работникът може да претендира вреди от уволнението в размер над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото вредите са настъпили в резултат на непозволено увреждане, съставляващо действие извън предвидената в КТ възможност за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Доводът, че с отмяната на заповедта за уволнение противоправността на деянието е установена, а вината се предполага по презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. При прекратяване на трудовия договор, работодателят осъществява предоставената му от закона възможност за едностранно извънсъдебно прекратяване на договорните отношения, а когато това потестативно право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е ограничена до размер, предвиден в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ. Неоснователни са и въведените касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. В съответствие с чл. 188, ал. 1 ГПК, съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства, в т. ч. и докладна записка от 28.05.1999 г., формирайки законосъобразния извод, че документът е без правно значение за изхода на делото. Извън обстоятелството, че няма данни докладната записка, съдържаща преценка на изпълняващия длъжността "директор строителство" за работата на ищеца, да е послужила за основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то изявленията в нея не могат да ангажират отговорност на работодателя за вреди от оставяне на служителя без работа в последващ уволнението период. Законосъобразно е и определението на съда от 1.11.2007 г. за заличаване на свидетели, поради непосочване на обстоятелствата, за които е поискан разпита им. Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита, поради несъобразяване на молба от 2.11.2007 г., постъпила след съдебното заседание по съществото на делото, проведено на 1.11.2007 г., съдържаща искане за отмяна на хода по същество и преразпит на явил се в съдебното заседание свидетел. В молбата не са посочени особени непредвидени обстоятелства, попречили на ищеца въззивник да се яви на датата на разглеждане на делото, за която е бил уведомен в съдебно заседание на 14.06.2007 г. Обстоятелството, че въззивникът полага грижи за родител, който е инвалидизиран от продължително време не съставлява особено непредвидено обстоятелство, даващо основание за отмяна на хода по същество и повторно провеждане на съдебно заседание в присъствие на страната, която е била редовно призована; могла е своевременно да организира защитата си, а при материални затруднения за ползва правна помощ по ЗПП. Независимо от изложеното, в молбата не са изложени и обстоятелства от значение за изхода на делото, за които да е наложителен преразпит на явилия се в съдебно заседание на 01.07.2007 г. свидетел И. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение