Решение № 23 от 23.3.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104787/2022 г.

Производство по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. А., действащ чрез адв. С.М., за отмяна на влязлото в сила решение № 320/11.03.2019г. на РС- Пазарджик по гр.д. № 2522/2018г. В молбата за отмяна се твърди основанието по чл.303, ал.1 ГПК- нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са й били известни при решаването му и с които, като страна в процеса, не е могла да се снабди своевременно, а именно: ТР № 14/10.11.1992г. по к.д. № 14/92г. на Конституционния съд на Р.България. Ответната страна ГД „Изпълнение на наказанията“ излага становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Производството за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е процесуално средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, чиято цел е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. По смисъла на посочената разпоредба, новооткритите писмени доказателства и обстоятелства за юридически или доказателствени факти следва да са релевантни за спорното право и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новонастъпили, т.е. заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването на новото обстоятелство или на новото писмено доказателство, без обаче незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за водене на делото или на процесуално нарушение на съда. В случая представеното от молителя решение на Конституционния съд на Р. България не попада в приложното поле на чл.303, ал.1, т.1 КТ, тъй като не може да бъде определено нито като писмени доказателства, нито като факт на действителността, който има значение за спорното материално правоотношение. С решението си Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл.6, ал.2 от Конституцията на Р. България, но не е създал нито нов факт, нито нов документ, които да имат значение за спорното правоотношение и да променят изхода на спора, разрешен с решението на РС- Пазарджик. Ето защо и молбата за отмяна следва за бъде оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора Н.А. следва да бъде осъден да заплити на ГД „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100лв.- юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд,