Решение № 7040 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 1644 от 15.01.2025 г., по адм. д. 12130/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., 02-230-2600/6758 от 15.02.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Интернационал Груп - ТС ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по оспорване на УП с изх. 02-230-2600/6758 от 15.02.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която е отказано подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2667,35 лв., по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени проектни плащания (ЗДП) в размер на 692,45 лв., по схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 1894,27 и по подмярка за компенсаторно плащане в планински райони (13.1/НП1) в размер на 3445, 14 лв. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но в нарушение на изискването за форма - без изискуемите мотиви, представляващи единство на фактическите и правни основания за издаване на акта. АССГ е приел, че никъде в акта не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите. Приел е, че в оспореното УП в Таблици 1, 13, 14 и 15 са посочени: искани суми оторизирани суми намаления изплатени суми, като тези таблици съдържат само суми, без да е записано фактическото и правно основание за извършените намаления като само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП. Съдът е счел, че едва в хода на съдебното производство чрез приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се разбира поради каква причина е наложена финансова дисциплина и са оторизирани помалки суми от поисканите от жалбоподателя, включително и каква част от декларираните ливади са определени за наддекларирани. АССГ е достигнал до извод, че в случая в оспорения акт липсват фактически установявания и правни основания за издаването му, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, ал. 2 от АПК, като тази липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод материалната законосъобразност на акта. Решението е неправилно. Оспореното УП е издадено предвид влязло в сила решение 370 от 21.01.2022г. по адм.д.9577/2021г. по описа на АССГ, с което е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2018г. с 02-230-2600/6758 от 31.03.2021г., и след преразглеждане заявление за подпомагане УИН 23/070618/95057 за кампания 2018г. С него е извършено намаление на искани суми за финансиране по схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2667,35 лв., по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени проектни плащания (ЗДП) в размер на 692,45 лв., по схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 1894,27 и по подмярка за компенсаторно плащане в планински райони (13.1/НП1) в размер на 3445, 14 лв. Неправилен е извода на съда за липса на изложени от административния орган фактически и правни основания за издаването на административния акт. От съдържанието на уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане, с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл. 30 ЗПЗП. Вписаните в уведомителното писмо основания и таблиците към него, посочените данни за парцелите с конкретизирането на площите, приети за недопустими, както и данните от административната преписка, обективират ясно фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на УП. В таблици 1, 13, 14 и 15 са посочени конкретни данни, отнасящи се до приетите от административния орган недопустими площи. Към всяка от таблиците са изложени обосновани мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление на заявената за подпомагане площ по съответния парцел са посочени както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания, обусловили недопустимостта на площите. Противно на възприетото от първостепенния съд фактически основания за издаване на оспорения акт се съдържат и в документи, част от административната преписка по издаване на оспорения акт- заявление за подпомагане УИН 23/070618/95057 за кампания 2018г. от 15.05.2018г., ред. 31.05.2018г., декларации, карти на БЗС, резултати от автоматични проверки, УП изх.01-2600/1516 от 25.03.2019г. за изкуствено създадени условия по Мярка 13, обяснения от 12.04.2019г., и др. Видно от съдържанието на жалбата до АССГ, жалбоподателят е навел доводи за материална незаконосъобразност, както и за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно тези възражения, както и относно правилното приложение на материалния закон и съответствието на административния акт с целта на закона липсват. В обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото ( включително относимите към спора факти, съдържащи се в приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Коен по назначената от съда СТЕ) възприетите от органа основания за извършеното намаление на исканите суми за финансово подпомагане по СЕПП, ЗДП, СПП и Подмярка 13.1 в посочения от административния орган размер. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При наличието на мотиви, изложени от административния орган, включително посочените в спорния административен акт правни основания за неговото издаване, задължение на първоинстанционния съд е да извърши преценка на законосъобразността на уведомителното писмо в оспорените части чрез проверка всички основания съгласно чл. 168 АПК. Обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с административнопроизводствените правила, приложимите материално правни норми и целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение