Решение № 1720 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2016 г.

Решение № 1720 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Б." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. П., подадена чрез процесуалния й представител - адвокат М. Б., против решение № 111 от 14.03.2016 г. по адм. дело № 880/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-150-2600/6134 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 относно заявен за подпомагане БЗС 24476-2-1-2 с площ от 25,96 ха, находящ се в землището на с. Д. дол, общ. Т., обл. Л. и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 6545.95 лв., както и е осъден да заплати на ДФЗ 400 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излага, че неправилно съдът е приел, че уведомителното писмо съдържа мотиви, поради липса на фактически основания, че процесната площ не е стопанисвана или е по-малка от допустимата за подпомагане. Излага, че съдът се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, която посочва, че 11.79 ха от парцела попадат извън обхвата на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане", както и не е установил наличие на обстоятелства, които да изключват тази част от прецесния БЗС от допустимия за подпомагане слой, предвид липсата на извършени теренни проверки. Излага, че промяната в географския материал за промяна на допустимия слой е извършена без уведомление на земеделския стопанин и не е била налична към момента на заявяване на парцела за подпомагане. Излага, че преценката за "допустими за подпомагане постоянни пасища" не е извършена в съответствие с чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5, поради което изводите на съда са незаконосъобразни. Твърди, че са изпълнени изискванията за поддържане на БЗС в добро земеделско състояние и е извършвана нужната обработка съобразно показанията на св. Б., поради което не е било налице основание за постановяване на отказ за подпомагане. Излага, че са неправилни изводите на съда, че Заповед № РД-09-807 от 5.12.2014 г. срещу която е подал възражение, е влязла в сила спрямо него, след като Заповед РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, не е била надлежно връчена. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез ст. юриск. Д. П. с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно. Излага, че с уведомително писмо е отказано подпомагане по СЕПП, СПП и НР1 за парцел 24476-2-1-2 в землището на с. Д. дол, О. Т. с площ 25.96 ха, представляващ "постоянно затревени площи (ливади за косене)", поради това че 11.79 ха от парцела попадат извън обхвата на окончателния за кампания 2014 г. слой "Площи допустими за подпомагане", тъй като представляват неподдържани площи, заети от храсти, дървета и орлова папрат, установено при дешифрацията на цифровите ортофотокарти, а 14.17 ха от декларираната площ попада в допустимия слой, което представлява 83.20 % наддекларирана неподходяща за подпомагане площ, при което процентното съотношение на наддеклариране е над 50 % и съответно е санкционирана и допустимата площ, не се изплаща субсидия и се налага санкция за бъдещ период (3 г.) до сумата 6545.95 лв. (разликата между декларираната и установената площ). Излага, че от заключението на съдебно-техническа експертиза, както и приложеното към заключението цветно изображение, се потвърждават установените с уведомителното писмо факти. Излага, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, въз основа на одобрения от МЗХ специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", РА законосъобразно е отказала подпомагане на земеделския производител, тъй като заявената от него площ попада извън специализирания слой и затова не подлежи на подпомагане. Предлага решението да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 111 от 14.03.2016 г. по адм. дело № 880/2015 г. на Административен съд - П., е отхвърлена жалбата на "Б." ООД срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-150-2600/6134 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 относно заявен за подпомагане БЗС 24476-2-1-2 с площ от 25,96 ха, находящ се в землището на с. Д. дол, общ. Т., обл. Л. и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 6545.95 лв., както и е осъден да заплати на ДФЗ 400 лв. разноски по делото. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно делегирани правомощия по чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът и приел, че УП е издадено при съобразяване на Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и която заповед жалбоподателят не е оспорил по съдебен ред в частта за процесния парцел, от който извън допустимия слой попадат 11.79 ха, а 14.17 ха са включени в допустимия слой. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците като за всяка колона е посочено пояснение за какво се отнася, а в поясненията към колона 5 са посочени правните и фактически основания, мотивирали акта, като в последната таблица е изчислен и посочен процента на наддекларирана площ, който е 83,20 %, изчислен при съотношение на наддекларирана площ (11.79 ха) спрямо установената площ (14.17 ха), при спазване на чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011). Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи, като е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице по отношение на размера на площите, които не попадат в одобрения слой, извършен въз основа на ново самолетно заснемане от 5.07.2014 г. и нова ортофото карта за 2014 г. Съобразено е, че след подаване на възражението от жалбоподателя по отношения на допустимия слой е коригирана допустимата площ на 14.17 ха, а недопустимата на 11.79 ха. Съдът е приел, че установяванията са извършени въз основа на административни проверки и проверка на място не е задължителна процедура, а само допълнителна, при необходимост, поради което не е допуснато нарушение от административния орган. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Б." ЕООД против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., обективиран в Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-150-2600/6134 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е отказано подпомагане по схеми и мерки - СЕПП, СПП и НР1 и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 6545.95 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за преразпределително плащане (СПП) и за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1) - парцел 24476-2-1-2 в землището на с. Д. дол, О. Т. с площ 25.96 ха, представляващ "постоянно затревени площи (ливади за косене)". При извършени административни проверки на заявлението в системата ИСАК е установено, че над 0,05 ха от заявеното БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за директни плащания на площ и конкретно излизащата площ е цялата площ на парцела - 25.95756 ха и земята е недопустима за подпомагане. Установено е, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" ("Площи, допустими за подпомагане") за кампания 2014 г. е одобрен със Заповед № РД 09-807/5.12.2014 г. на МЗХ, по отношение на която "Б." ЕООД е подал възражение № 61/8.01.2015 г. до МЗХ срещу така актуализирания специализиран слой, с искане да бъде преразгледан в частта за парцел 24476-2-1-2. С. З. № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният вариант на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. По отношение на възражението на жалбоподателя МЗХ е отговорило с писмо Изх. № 70-2955/10.06.2015 г., че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой ПДП за заявения парцел 24476-2-1-2 с декларирана площ 25.96 ха след възражението, извън допустимия слой попадат 11.79 ха, а 14.17 ха са включени в допустимия слой. Установено е от съда, че Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните по отношение на процесния парцел не е била обжалвана от "Б." ЕООД и е влязла в сила. Изводът на съда е правилен. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като 14.17 ха попадат в одобрения слой, а 11.79 дка попадат извън него. Административният съд обективно е отразил данни посочени в таблична форма като за всяка колона е посочено пояснение за какво се отнася, а в поясненията към колона 5 са посочени правните и фактически основания, мотивирали акта и в която е изчислен и посочен процента на наддекларирана площ, който е 83,20%, изчислен при съотношение на наддекларирана площ (11.79 ха) спрямо установената площ (14.17 ха). Отразено е също, че в поясненията към колона 7 - санкционирана площ, че съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011), при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, като не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 г.) до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларирана площ), поради което в случая наддекларирана площ е 83,20 % и е повече от 50 %. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процент на наддеклариране 83.20 %, което е над 50 %, съответно е санкционирана и допустимата площ, като не се изплаща субсидия и се налага санкция за бъдещ период (3 г.) до сумата 6545.95 лв. (разликата между декларираната и установената площ). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици, в които са отразени установените и наддекларирани площи. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за процесното БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, СПП и НР1, които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка, които по своя характер са мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора за липса на мотиви на акта и необоснованост на решението на съда. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не е съобразил, че не са извършени проверки на място и не е установено неподдържането на площта в добро земеделско състояние. Съдът е обективно е съобразил, че са извършени административни проверки, въз основа на които е дадена достатъчно надеждна информация относно състоянието на заявената площ, защото снимките са ясни, както и анализът е направен на база дешифрация на актуализираните ортофотокарти от 5.07.2014 г. В тази връзка е и заключението на СТЕ, с която е установено, че цветно изображение на парцела, потвърждава установените с уведомителното писмо факти. Извършените административни проверки са в съответствие чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства и представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Законосъобразен е изводът на съда, че посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и се потвърждават от заключението на вещото лице по делото. Неоснователен е доводът на касатора, че не е бил актуален географският материал, послужил за преценката относно допустимия слой. В случая актуализацията е извършена след дешифриране извършено през същата година - от 5.07.2014 г. на заявяваната площ от оспорващия за 2014 г. и въз основа на която е извършена актуализация на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за процесния парцел във връзка с подаденото възражение от земеделския стопанин. От заключението на вещото лице е установен и размерът на наддекларираната площ и причините за недопустимост, поради това, че част от него попада извън допустимия слой "Площи в добро земеделско състояние" окончателно одобрен със Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. За тази част от заявения парцел, която е попаднала извън слоя, жалбоподателят не е оспорил заповедта на МЗХ, поради и което в уведомителното писмо тази част законосъобразно е отказана за подпомагане, след като не е включена в слоя. Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразно на решението, поради това, че преценката за "допустими за подпомагане постоянни пасища" не е извършена в съответствие с чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5. В хода на административното производство пред административния орган, както и в производството пред съда земеделският стопанин е следвало да установи съответствието на заявения парцел с изискванията за допустимост и при индивидуализацията на парцела, дали в цялост съответства на изискванията за "постоянно затревени площи". С показанията на св. Б. това съответствие не е доказано, поради и което изводите на съда за законосъобразност основани на заключението на СТЕ, са правилни. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с ччл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъден жалбоподателя да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение