Решение № 101 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2013 г.

Решение № 101 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4617/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 406 от 18.02.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 3294 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161002268/05.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 912/16.12.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Асто голд" ООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление бул. "Христо Ботев" № 99, ЕИК по Булстат: 160070762, представлявано от Тодор Кузмов Кузмов, е доначислен ДДС в размер на 5397,25 лв., ведно с лихви от 1606,08 лв., и е установен допълнително корпоративен данък за 2007 г. в размер на 2270,49 лв., ведно с лихва от 728,70 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно се е позовал единствено на експертното заключение по ССЕ, без да прецени събраните доказателства в хода на ревизията. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против ревизионния акт, както и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Асто голд" ООД - в подадена молба-становище чрез адв. Мандалчев оспорва жалбата. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е повторно след като с Решение № 12770 от 16.10.2012 г., постановено по адм. дело № 181/2012 г., Върховният административен съд е отменил Решение № 1565/13.10.2011 г. по адм. д. № 58/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по жалба на дружеството против същия ревизионен акт, и е върнал делото за ново разглеждане в административния съд. Съдът коректно е установил фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от Съда и са последователно отразени в мотивите на обжалваното решение. В изпълнение указанията на ВАС, при новото разглеждане на делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно. Съдът е обосновал извода, че допълнителните задължения за косвения и за прекия данък са установени неоснователно, като е оборена тезата на ревизиращия орган за реализирани приходи, формиращи облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и представляващи укрити приходи по смисъл на ЗКПО. Съдът е приел за безспорно, че дружеството е изработвало златни изделия на ишлеме, като материалите за това са му били предоставяни от клиентите. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Противно на оплакванията в касационната жалба, административният съд не е основал решението си единствено на експертното заключение. В съответствие с правилото на чл. 202 ГПК Съдът е обсъдил експертното заключение в съвкупност с останалите доказателства по делото. Позовал се е и на свидетелските показания, които правилно е кредитирал като логични и последователни. От друга страна експертизата е допусната в изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС, а следва и да се подчертае, че същата е назначена за изясняване на въпрос, изискващ специални знания, с каквито Съдът не разполага. Заключението на ССЕ правилно е възприето, тъй като то е дало отговор на поставената задача, изготвено е компетентно и безпристрастно. Изводите в него са аргументирани, а при изслушване на вещото лице при приемане на заключението ответникът по делото и настоящ касатор не е заявил резерви. От експертните изводи, изложени в заключенията на експертите при първото и при повторното разглеждане на делото, Съдът е извел обоснован правен извод, че са доказани твърденията в жалбата, че става въпрос за количества, изработени по заявка и с материали на клиента. Съобразно изискванията за мотивираност на съдебния акт първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят сее справил с доказателствената тежест и е установил благоприятните за него факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Така е установено, че ревизираното дружество надлежно е завело счетоводните сметки, по които е водило материалните запаси, предоставени му на ишлеме, като е отчитало и приходи от продажбите на услугите-ишлеме. Разпитаните свидетели не са отрекли да са предоставяли собствен материал за изработката на бижута. Ето защо е правилен направеният от Съда извод, че ревизиращият орган незаконосъобразно е включил в облагаемия оборот на жалбоподателя и настоящ ответник приходи, определени с надценка от 170% от продажби на златна и сребърна бижутерия. Административният съд правилно е възприел и липса на укрити от дружеството приходи, доколкото ССЕ е установила надлежното им отчитане. С оглед на горното административният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде оставен в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,