Решение № 3765 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2019 г.

Решение № 3765 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив срещу решение № 1774 от 25.09.2019 г., постановено по адм. д. № 1501/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVІ състав, с което е отменено негово решение № 2153-15-131 от 15.05.2019 г. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответницата Д. Павлова от [населено място], в отговор от 7.10.2019 г. и в писмена защита от 4.02.2020 г., оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като в нейна полза да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК с правен интерес от оспорването на неблагоприятно за нея съдебно решение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: От данните по първоинстанционното дело се установява, че в проведеното ревизионно производство, освен жалбоподателката д-р Д. Павлова са участвали и лекарите д-р Д. Белаков, д-р С. Шишманов и д-р И. Радов. Отговорността на лекарите, участвали при изготвянето на експертните решения на ТЕЛК, които са отменени от НЕЛК е солидарна, а постановеният съдебен акт рефлектира пряко в правната сфера и на четиримата лекари. При това положение, независимо, че не са подали жалби до съда, правата и законните интереси на д-р Д. Белаков, д-р С. Шишманов и д-р И. Радов следва да бъдат защитени в съдебното производство при условията чл. 153, ал. 1 АПК – да бъдат конституирани като заинтересовани страни. Като не е сторил дължимото, съдът е нарушил нормите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК. Ето защо при повторното разглеждане на делото, цитираните лекари следва да бъдат конституирани в посоченото им процесуално качество. От данните по първоинстанционното дело се установява, че по отношение на Ф. Георгиев от посочения по-горе състав на ТЕЛК първоначално е издадено експертно решение № 4546 от 12.10.2016 г., с което на лицето е призната 81% ТНР. Това ЕР е отменено от НЕЛК с ЕР № 0505 от 15.12.2016 г., като преписката е върната на ТЕЛК с конкретни указания. С последващо свое ЕР № 0527 от 2.02.2017 г., съставът на ТЕЛК е определил 71. 7 % ТНР. С ЕР № 0291 от 15.06.2017 г., НЕЛК е отменил последното решение и произнасяйки се по оценката на работоспособността, е определил окончателно 36 % ТНР. Следователно в случая се касае до съществено различие между цитираните актове на медицинската експертиза, което съдът не е обсъдил. По отношение на Н. Георгиева, посоченият по-горе състав на ТЕЛК, в свое ЕР № 5809 от 12.12.2016 г., първоначално е определил 80% ТНР с водеща диагноза [диагноза] и общо заболяване [диагноза]. След отмяната на цитираното ЕР от НЕЛК с ЕР № 0805 от 12.07.2017 г. и във връзка с дадените указания, с ЕР № 4166 от 26.09.2017 г., съставът на ТЕЛК е определил 70 % ТНР при водеща диагноза [диагноза] и общо заболяване [диагноза]. Независимо, че един и същи състав на ТЕЛК е издал две решения с посоченото съдържание, тези решения не са обсъдени от съда. Без да изследва на какво се дължат различията при определяне на процента на трайно намалената работоспособност на експертизираните лица, съдът е посочил, че и при двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, обсъдени са медицинските данни и е изведен извод относно здравословното състояние на освидетелстваните. Процентите на ТНР са определени според отправните точки, посочени в чл. 63 НМЕ, а различията са резултат от субективна професионална оценка, въз основа на данните в документацията. Първоинстанционният съд не е събрал доказателства и не е изложил конкретни мотиви на какво се дължи различието в процента на ТНР между експертните решения на ТЕЛК и ЕР № 0291 от 15.06.2017 г. на НЕЛК, респ. между ЕР № 5809 от 12.12.2016 г. и ЕР № 4166 от 26.09.2017 г., и двете издадени от същия състав на ТЕЛК. Не са изискани от РКМЕ и приложени по делото медицинските експертни досиета на Ф. Георгиев и на Н. Георгиева, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В резултат на цитираното нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна. Не могат да се правят изводи за съответствие на експертните решения на ТЕЛК със съдържанието на медицинската документация без наличието на тези медицински експертни досиета. При липса на анализ и съпоставяне в мотивите към съдебния акт на експертните решения на ТЕЛК спрямо отправните точки по приложение № 1 към чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г., не става ясно как е направен изводът, че процентите на ТНР са определени според отправните точки. Казаното се отнася до приетото, че след като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ, което не е изключено от медицинската документация, лекарите – членове на ТЕЛК, не следва да носят отговорност за своята професионална дейност по чл. 110, ал. 3 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Действително казаното означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, а само такова, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Но във всички случаи съдът трябва да извърши проверка и да изложи конкретни мотиви защо приема, че липсва цитираното нарушение в експертните решения на ТЕЛК, с оглед критериите по чл. 61-63 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г., което в случая не е сторено. В оспореното решение се съдържат правни изводи, които възпроизвеждат практика на тричленни състави на Върховния административен съд. Но в случая това е сторено без преценка на установената по делата фактическа обстановка. Съдебната практика следва да бъде цитирана коректно и в контекста на даден казус, който да е аналогичен с обсъждания казус, предмет на спора. В конкретния случай фактическата обстановка не е била изяснена и в решението не са били изложени мотиви по съществени за спора въпроси. При последващото разглеждане на делото от друг състав е необходимо да бъдат изискани и приложени медицинските експертни досиета на Ф. Георгиев и на Н. Георгиева. Въз основа на тях, следва да бъдат извършени констатации относно влизането в сила на процесните експертни решения. Необходимо е да се изследват въпросите на какво се дължи различието в процента на ТНР между експертните решения на ТЕЛК и ЕР № 0291 от 15.06.2017 г. на НЕЛК, респ. между ЕР № 5809 от 12.12.2016 г. и ЕР № 4166 от 26.09.2017 г., и двете издадени от същия състав на ТЕЛК, включително и с медицински експертизи по съответните специалности, назначени при условията на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК. Едва след разясняване на делото от фактическа страна може да бъдат направени изводи дали различията между посочените по-горе актове се дължат на експертна оценка или на нарушаване на нормативни разпоредби. Следва да бъдат преценени мотивите на разпореждане № [ЕГН], протокол № N01264 от 6.07.2017 г. и на разпореждане № [ЕГН], протокол № 2140-15-238 от 26.03.2018 г., и двете на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив. Ако бъде установена щета за ДОО – да бъде съобразено дали тя се дължи единствено и само на експертните решения на ТЕЛК или е налице съпричиняване и от органите на ТП на НОИ – Пловдив, в каква степен и за кои периоди, с оглед размера на задълженията. Цитираните в настоящото решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила водят до отмяна на решението и връщане да делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този неокончателен изход по спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,