Решение № 7908 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 280/2012 г.

Решение № 7908 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 280/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на - началника на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против решение № 4924 от 7.11.2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 4 състав, постановено по адм. д. № 229/2009 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "Аурубис България" АД решение № К 47-0297/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта на определеното задължение за заплащане на законна лихва върху определените допълнително задължения по ЗДДС в размер на 26 518 лева от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения се излагат допълнително в писмена защита от пълномощника на касатора. Ответникът - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Владимирова, оспорва жалбата в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), е получател на меден концентрат от Р. Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" на 7.02.2007 г. с ЕАД № 07BG005003H000045 от същата дата. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 2.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. На 30.04.08 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Допълнително определеният ДДС е бил взет под отчет на 11.05.2008 г., като не е връчвано ново уведомление за доброволно изпълнение. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към 21.05.2008 г., на която дата задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на осн. чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222 § 1 б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 § 1 б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202, 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). " От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се установява, че разпоредбата на чл. 214 § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Дружеството е получило уведомление с което се определя срок за плащане, изтичащ преди извършване на действието за вземането под отчет. В този смисъл факта на уведомяване на "Аурубис България" АД за допълнително определените задължения - главница, не следва да бъде преценяван като основание за дължимост на лихва върху неизплатената главница, считано от момента на изтичане на срока за плащане. Безспорно е между страните, че вземането под отчет е осъществено на 11.05.2008 г., като плащането на главницата е направено на 21.05.2008 г. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че съдът неправилно се е позовал на тълкуването дадено от СЕС, тъй като същото съдържа само общи постановки и не дава отговор на спорния въпрос. С оглед изложеното подробно досежно дадените от СЕС тълкувания на нормите за които е направено преюдициално запитване се налага извод, че решението на СЕС е релевантно за спорния въпрос и е постановено по идентичен правен казус. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не е заявено искане за това.