Решение № 760 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2008 г.

Решение № 760 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Н. А. М. против решение № 6 от 23.01.08 г. по гр. дело № 540/07 г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 355 от 31.10.07 г. по гр. дело № 353/07 г. на Районен съд-Омуртаг. С него е уважен предявения от А. А. Х. против Н. А. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху УПИ ХII-1344 в кв.89 по плана на гр. О. и намиращия се в него гараж. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен. Ответницата по касационната жалба А. Х. моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата А се легитимира като собственица на УПИ ХII-133 в кв.89 по плана на гр. О., представляващ дворно място от 900 кв. м с построените в него къща, лятна кухня, стопанска сграда и гараж по силата на нот. акт № 67/98 г. и нот.акт № 114/01 г., в които е отразено право на ползване на ответника Н. върху две избени помещения, лятна кухня и една стая от жилищната сграда. От свидетелските показания било установено, че ответникът ползва дворното място и гаража за складиране на вторични суровини във връзка с търговската си дейност. При тези данни по делото съдът е приел от правна страна, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като ищцата е носител на правото на собственост върху процесните дворно място и гараж, а ответникът без основание упражнява фактическа власт върху тях. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявения ревандикационен иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на този иск се обуславя от установяване на фактите, че към момента на предявяването му ищецът е собственик на процесния имот, че се владее или държи от ответника и че това владение или държане е без правно основание. Установено е по безспорен начин, че ответницата по касация се легитимира като собственица на процесното дворно място и гаража, а касаторът упражнява върху тях фактическа власт без основание, установено от свидетелските показания. Преценката на свидетелските показания е въпрос на вътрешното убеждение на съда, което не подлежи на касационен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 260 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.