Решение № 2540 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2012 г.

Решение № 2540 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител юрисконсулт Кулинова, против решение № 1974/9.04.2012 г. по адм. д. № 1912/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 5 състав, в частта, с която е отменено решение № 111/9.02.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС за постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ясин Абдулла Махмуд, гражданин на Сомалия и преписката е върната за ново произнасяне по молбата му за предоставяне на хуманитарен статут. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдения за неправилно приложение на тълкувателно решение по дело № С-465/07 на СЕС, което изисква за предоставянето на закрила на едно лице по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС компетентният национален орган да установи, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен на опасност, че са налице потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно цивилно лице единствено на основание присъствието си на територията на тази държава би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. С оглед посочената директива, изключителният характер на ситуацията следва да е свързан с безогледно насилие, като то трябва да е в случай на въоръжен конфликт, а не какво да е напрежение или опасност. Позовава се на Общия чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г., съгласно които вътрешен въоръжен конфликт е налице, когато съществува продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт. Поради тези съображения оспорва изводите на административния съд, е обстановката в гр. Могадишу представлява случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди се немотивираност на оспореното решение по отношение на изложените в административния акт съображения за териториално деление на насилието в Сомалия и възможността чужденецът да ползва закрила в други части на държавата. Предвид изложените доводи се иска да бъде отменено решението на съда в оспорената му част и бъде отхвърлена жалбата на Ясин Абдула Махмуд за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че отмяната на отказа за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца е мотивирана. Съдът се е позовал на Насоки на ВКБООН за сомалийските граждани с препоръчителна сила, които в контекста на фактическите констатации в акта са релевантни наред със статута на хуманитарна криза. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, Административен съд - София-град, е отменил по жалба на Ясин Абдулла Махмуд-гражданин на Сомалия, решение № 111/9.02.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в частта, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за произнасяне по молбата му за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови своя съдебен акт, Административен съд - София-град е приел, че в продължение на много месеци обстановката в някои части на Сомалия достига нивото на въоръжен конфликт. От непрекъснатите боеве страда цивилното население и за гражданите на Сомалия няма гаранции, че техният живот и здраве няма да бъдат застрашени, дори и ако не са въвлечени пряко в конфликта. За да обоснове тези изводи съдът се е позовал на справка на Министерство на външните работи вх. № 53/4.01.2012 г., Насоки на ВКБООН и решение на СЕС по дело № С-465/07 г. по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: а) смъртно наказание или екзекуция; б) изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая се поддържа наличието на основанията по чл. 9 от ЗУБ, съобразени с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Никъде в искането на Ясин Абдула Махмуд не е обоснован довод, че в страната си по произход е заплашен от смъртно наказание или екзекуция, както и от изтезание или нечовешко унизително отношение. Що се отнася до предпоставките, уредени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, изводът на съда за наличие на въоръжен конфликт в Сомалия, от който да следват тежки и лични заплахи за живота и личността на чужденеца, не намират опора в събраните по делото доказателства. И в представените справки от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" в ДАБ и от справката на Министерство на външните работи от 4.01.2012 г. е отразено следното: в страната се увеличава броят на нападенията на ислямистки екстремисти срещу длъжностни лица в района на Пунтленд; отделни спорове между групировките са прераснали в малки въоръжени конфликти; целенасочените политически убийства продължават; на 12.08.2011 г. се съобщава за въоръжени сблъсъци между правителствени сили и ислямистки бунтовници; през август 2011 г. войските на преходното правителство изтласкват Ал Шабаб и овладяват изцяло столицата Могадишу, но тя остава под постоянна заплаха от терористични актове. Всички тези факти не водят до извода на наличие на въоръжен конфликт в столицата Могадишу, където е живял чужденецът. Наличието на такава ситуация предполага продължителен военен конфликт, а не отделни терористични актове или "малки въоръжени конфликти". От данните става ясно, че обстановката в цяла Сомалия и в частност в гр. Могадишу, е крайно несигурна, но е ясно, че не става дума за вътрешен въоръжен конфликт, който да е налице към момента и да е пречка лицето да се завърне в страната си. Изтъкнатите факти за насилие, глад и болести, и фактите за влошено хуманитарно положение са извън обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Законът не урежда предоставянето на хуманитарен статут при тежка хуманитарна обстановка, а само поради реални заплахи за живота и здравето на лицето, вследствие на възникнал въоръжен конфликт. Още повече, преценена в светлината на посочените по-горе факти, личната бежанска история на Ясин Абдула Махмуд не се основава на бягство от държавата поради опасностите от въоръжения конфликт, а от проблеми от лично естество. Последиците от сключения от него брак не могат да обосноват заплаха за него във връзка с военната обстановка в страната. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и следва да бъде отменено. При изяснената фактическа обстановка, жалбата на Ясин Абдулла Махмуд срещу решение № 111/9.02.2012 г. на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,