Решение № 7639 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 887/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д-р К. Кахри - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина Кахри дент ЕООД, ЕИК 202319881, чрез пълномощника адв. М. Царева от АК-Пловдив, срещу Решение 918 от 17.12.2024 г. по адм. дело 158/2024 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на Д-р К. Кахри - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина Кахри дент ЕООД против Писмена покана РД-09-09-106/26.06.2024 г. на директора на РЗОК Разград за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 2370,87лв. и са присъдени разноски. Касаторът претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения в подкрепа на тезата, че съдът е тълкувал неправилно приложимата разпоредба на чл. 127, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2023-2025 г. /НРД за ДД за 2023-2025 г./. Намира присъдените в полза на РЗОК Разград разноски за прекомерно завишени. Претендира разноски. Ответникът по касация директорът на РЗОК - Разград, чрез пълномощника главен юрисконсулт Драгнева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея решение потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалвания пред ВАС съдебен акт Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на Д-р К. Кахри - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина Кахри дент ЕООД против Писмена покана РД-09-09-106/26.06.2024 г. на директора на РЗОК Разград за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 2370,87лв. Приел е, че издадената на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с чл. 148, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. писмена покана за възстановяване от дружеството, в качеството му на изпълнител на първична извънболнична дентална помощ /ПИДП/ по договор с НЗОК, в бюджета на Касата на неоснователно получената сума от 2370,87лв. е законосъобразна - издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на изискуемата процедура, неналичие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с преследваната от него цел. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В резултат на извършена по заповед на директора на РЗОК Разград проверка на лечебното заведение относно изпълнение на индивидуален договор 170338/25.09.2023г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ /ПИДП/ във връзка с чл. 127 от НРД за ДД за 2023-2025г. за период от 01.11.2023г. до 31.12.2023г. проверяващите установили, че населеното място, в което е разкрита амбулаторията и е извършена дейността е с. Самуил, обл. Разград, а през м. ноември и м. декември 2023 г. е предоставена и отчетена в РЗОК Разград от лечебното заведение ПИДП на 61 здравноосигурени лица /ЗОЛ/, които нямат постоянен и/или настоящ адрес в с. Самуил, като за тяхното лечение е заплатено допълнително 30 на сто върху цените на денталните дейности. Констатирано било, че това заплащане не е било дължимо, защото не са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. Констатациите от извършената проверка са били обективирани в два протокола и протокол за неоснователно получени суми от определените за извършването й контрольори. Възраженията на изпълнителя на ПИДП срещу констатациите за възстановяване на неоснователно получените суми са били разгледани от Арбитражна комисия, която ги е отхвърлила като неоснователни. За да отхвърли жалбата срещу поканата, Административен съд Разград е приел, че оспореният административен акт /писмена покана/ е издадена при правилно приложение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. и че допълнителното заплащане по чл. 127, ал. 2 от същия НРД на изпълнителя на ПИДП за лечението на пациенти от други /извън местонахождението на амбулаторията/ населени места правилно е определено от административния орган като недължимо, макар и те да попадат в границите на същата община и да са включени в списъка по чл. 123, ал. 2 от НРД за ДД за 2023-2025 г. За целта съдът е направил систематично и логическо тълкуване на относимите разпоредби от НРД, като е акцентирал на това, че законодателят нарочно е членувал прилагателното име населено в нормата на чл. 127, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган и първоинстанционният съд са тълкували и приложили относимата разпоредба на чл. 127, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. неправилно. При регулиране на отношенията, попадащи в приложното поле на нормата на чл. 127, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г., възпроизведена и в чл. 23, ал. 1 от сключения индивидуален договор на жалбоподателя с НЗОК за оказване на ПИДП, законодателят е акцентирал върху кумулативното наличие на визираните в посочената норма изискуеми условия. Обоснована и правилна в тази връзка е преценката на съда, че за пациенти, здравноосигурени лица с постоянен или настоящ адрес в населено място от списъка по чл. 123, ал. 2 от НРД за ДД за 2023-2025 г., но различно от населеното място, в което е разкрита амбулаторията и е извършена дейността, НЗОК не дължи на изпълнителя на ПИДП допълнително заплащане от 30 на сто върху цените на извършените дентални дейности. АС Разград е събрал и анализирал относимите и значими за правилното решаване на спора доказателства, съобразил е и обсъдил всички наведени от страните доводи, прецизно е установил всички релевантни за спорното право фактически обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни правни изводи. Съдопроизводствените действия са прецизно проведени и отговарят на изискванията на процесуалния закон. Решението на съда е обосновано - съдържа убедителни съображения, мотивиращи изводите на съдебния състав относно тълкуването на приложимия закон. При правилно установена фактическа обстановка, изведена въз основа на задълбочена преценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи, кореспондиращи с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на ЗЗО, НРД за ДД за 2023-2025 г. и сключения индивидуален договор, които касационната инстанция изцяло споделя. Възприемат се и изложените от административния съд аргументи и съображения за съответствие на писмената покана с целта на закона. Предвид горното, не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Неоснователно е оплакването на касатора за присъдени на ответника разноски в прекомерно голям размер, с оглед липсата на своевременно направено пред първата инстанция възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на НЗОК юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 и изр. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение