Решение № 3862 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2013 г.

Решение № 3862 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 1029/13.05.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3065/2012 г., с което е отменен издаденият на "Ил-Ко 5" ЕООД, с. Труд ревизионен акт № 161202235/12.06.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с решение № 1136/31.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Пловдив /понастоящем с променено наименование дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика/ и са присъдени разноски в полза на дружеството в размер на 350 лева. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 4134.51 лева и съответните лихви. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ил-Ко 5" ЕООД, с. Труд, чрез процесуалния си представител адв. Иван Маринов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения изложени в представения по делото писмен отговор от 08.07.2013 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните доводи. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е бил отказ на правото на данъчен кредит в общ размер от 4134.51 лева, упражнено от Ил-Ко 5 ЕООД в данъчни периоди м. 11 и 12.2009 г. и м. 02.2010 г. по фактури, издадени от ЕТ "Ели Транс - Ангел Милушев", "Евро Фууд 2009" ЕООД и "Кристи Индивидуал" ЕООД. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел за доказано реалното осъществяване на спорните доставки с предмет резервни части - 6 броя радиатори, 3 бр. горивни помпи и 1 бр. ел. мотор и дизелово гориво. Този извод е мотивиран с фактически установявания за наличие на облигационна връзка между страните по пряката доставка и доказателства за изпълнение на задълженията им - прехвърляне на право на собственост срещу заплащане на цена. По доставката на резервни части от ЕТ "Ели Транс - Ангел Милушев" съдът е приел, че прехвърлянето на право на собственост е удостоверено от представените по делото приемо - предавателен протокол, пътен лист за извършен превоз на резервни части по маршрут гр. София - гр. Пловдив. По отношение доставките на дизелово гориво, с оглед дадените в хода на ревизията обяснения от страните, че зареждането на горивото е извършено директно в резервоарите на транспортните средства, съдът е приел, че документи, удостоверяващи предаването на горивото не са необходими, а доставката се установява от първичните счетоводни документи за плащане на горивото и счетоводното му отразяване. Въз основа на заключението на ССЕ, съдът е установил отразяването на стоките в счетоводството на ревизираното дружество, използването им за извършване на последващи облагаеми доставки, както и счетоводните записвания във връзка с процесните доставки в счетоводството на преките доставчици "Евро Фууд 2009" ЕООД и "Кристи Индивидуал" ЕООД, включително наличието на материални запаси от вида и количеството на фактурираните. При тези фактически данни съдът е приел, че е доказан основният факт, който поражда правото на данъчен кредит - осъществяването на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС - прехвърляне на право на собственост върху стока, както и останалите предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Аргументи за надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит от Ил-Ко 5 ЕООД, са почерпени и от тълкуването на чл. 167, 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение от 21.06.2012 г. на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно. Не са налице посочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В конкретния случай от представените в хода на ревизията писмени доказателства и писмени обяснения по чл. 56 от ДОПК, преценени във връзка със заключението на ССЕ, правилно съдът е приел за установено, че правото на собственост върху фактурираните резервни части и дизелово гориво е прехвърлено от преките доставчици в полза на получателя "Ил-Ко 5" ЕООД. Органите по приходите са мотивирали отказът на правото на данъчен кредит в размер на 2 000 лева по фактура № 1000000078/07.11.2009 г. издадена от ЕТ "Ели Транс - Ангел Милушев" с липсата на регистриран ЕКАФП на прекия доставчик, липсата на данни и доказателства за регистрирани трудови договори, подадени декларации обр. 6 и декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения, неподадена ГГД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. и липсата на доказателства за наличност на стоките. Тези обстоятелства не са елемент от фактическия състав по осъществяването на доставката и при липсата на твърдения за злоупотреба от страна на ревизираното лице, съгласно решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не могат да служат като основание за отказ на правото на данъчен кредит, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит и по фактурите издадени от "Евро Фууд 2009" ЕООД и "Кристи Индивидуал" ЕООД с предмет доставка на дизелово моторно гориво 10ppm E5. От съвкупната преценка на доказателства по делото и предвид установения механизъм на получаване на горивото - чрез зареждане на бензиностанции в резервоарите на автомобилите, заведени като ДМА на Ил-Ко 5 ЕООД, правилно съдът е приел, че осъществяването на доставките е доказано. По доставката от Евро Фууд 2009 ЕООД органите по приходите са мотивирали отказът на правото на данъчен кредит с липсата на кадрови и технически потенциал за осъществяване на доставката, тъй като няма търговски обекти и не притежава регистрирани фискални устройства в търговските обекти, не е изпълнил задължението си да отчита продажбите чрез издаването на фискални бонове, поради липсата на назначени по трудов договор лица, неподаване на декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ, неподаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и с обстоятелството, че подадените от дружеството декларации обр. 6 за м. 11 и м. 12.2009 г. касаят осигуряването на Димитър Арменов в качеството му изпълнител по договори за управление и контрол. Така изложените обстоятелства правилно са прецени от първоинстанционния съд във връзка с останалите събрани по делото доказателства и заключението на ССЕ. В хода на ревизията в изпълнение на доказателствата му тежест да установи осъществяването на доставките, ревизираното дружество е представило вносна бележка, от която е видно, че плащането по фактурите е извършено по банков път, поради което липсата на регистрирани фискални устройства и неизпълнението на задължението за издаване на фискални бонове са обстоятелства неотносими към установяване на плащането по процесните фактури. Действително сумите по двете фактури са внесени по банкова сметка от лицето Димитър Арменов, което е било осигурявано от доставчика, но видно от посоченото в банковия документ основание за плащането - вноската е направена по процесните фактури, от името на "Ил- Ко 5" ЕООД. В тази връзка е и заключението на ССЕ, според в счетоводството на Евро фууд 2009 ЕООД плащането е отразено въз основа на банково извлечение. Освен това от заключението на ССЕ, което е прието без оспорване от страна на директора на дирекция ОДОП град Пловдив и е изготвено след проверка в счетоводството на Евро фууд 2009 ЕООД е установено изписването на отчетната стойност на продаденото гориво по кредита на счетоводна сметка 304 Стоки и по дебита на счетоводна сметка 702 "Приходи от продажби". Вещото лице е проследило и движението на дизелово гориво за периода 01.11.2009 г. - 31.12.2009 г. по предоставените му от прекия доставчик справки и е констатирало наличието на предходни доставки, като полученото от прекия доставчик количество гориво е достатъчно за извършване на процесните доставки. ССЕ е установила редовно отчитане на стоките при доставчика и получателя, както и разходването на горивото от ревизираното дружество. Извършена е конкретна съпоставка между доставеното количество и утвърдените разходни норми на превозните средства, като е проследено изписването на горивото. Изложените обстоятелства правилно са мотивирали първоинстанционния съд да приеме за доказано осъществяването на доставките. По аналогични съображения следва да се приеме за правилен и изводът за осъществяване на доставката по фактура № 000.. 57/12.01.2010 г. издадена от Кристи Индивидуал ЕООД. По делото е установено, че доставчикът е имал бензиностанция на адреса, посочен от ревизираното лице. Обстоятелството, че е регистрирано фискално устройство на този обект през 2011 г., а процесния фискален бон е издаден от ФУ в обект - офис, на прекия доставчик, находящ се в гр. Пловдив, ул. Капитан рачо № 52 е неотносимо към факта на плащането по фактурата. Заключението на ССЕ, изготвено въз основа на проверка в счетоводството на Кристи Индивидуал ЕООД е за редовност на счетоводните записвания относно отразяването на продажбата на Ил-ко 5 ЕООД и материалните запаси на стоки от вида и количество, необходимо за осъществяването й. С оглед на изложеното изводите на първоинстанционния съд за доказано реалното осъществяване на доставката по фактура № 000.. 57/12.01.2010 г. и признаване на правото на данъчен кредит и в този случай, се подкрепят от наличните по делото доказателства и съответстват на материалния закон. Доводите на касатора, че само фактурата не е достатъчна да породи правото на приспадане на данъчен кредит, както и съображенията, че решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е приложимо в случаите, когато извършването на доставките е доказано, принципно се споделят от настоящия касационен състав. Предвид изложеното по-горе тези доводи са неотносими към фактите, установени в процесния случай. Съобразно доказателствата, събрани редовно по реда, предвиден в националното законодателство, съгласно решението по дело С-285/11 на СЕС, първоинстанционният съд правилно е приел, че стоките са доставени и са предназначени за осъществяване на търговската дейност на ревизираното лице. При тези обстоятелства, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приложил правото на ЕС съобразно тълкуването, дадено в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира обжалваното решение, с което ревизионният акт в оспорената му част е отменен като незаконосъобразен за валидно допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на своевременно предявено искане, такова не следва да се присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,