Решение № 9581 от 27.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Иванова, от гр. София, чрез адв. М. Герон, срещу решение 480 от 28.01.2022г. по адм. д. 10125/2021г. на Административен съд София град. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание поддържа жалбата. Ответникът Главен архитект на Столична община, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юриск. Павлов, излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед РА-30-689/20.09.2021г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ограда с плътна и ажурна част , ограждаща поземлен имот /ПИ/ 68134.707.250 с административен адрес гр.София, [улица] части от поземлени имоти общинска собственост с кадастрални идентификатори 68134.707.1381 и 68134.707.164 и ПИ частна собственост с идентификатор 68134.707.248 по кадастралната карта на гр. София с административен адрес гр.София, [улица], даден е тридесет дневен срок за доброволно изпълнение и са определени последиците от неизпълнението. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган с делегирани, на осн. Заповед СОА 19-РД09-934/01.07.2019г., права от органа по чл.225, ал.1, за строежи от четвърта до шеста категория, въз основа на Констативен акт, издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресата на заповедта. Приел, че ПИ с идентификатор 68134.707.250 по кадастралната карта на гр. София е собственост на С. Иванова, поземлени имоти с кадастрални идентификатори 68134.707.1381 и 68134.707.164 по кадастралната карта на гр. София са общинска собственост и ПИ с идентификатор 68134.707.248 по кадастралната карта на гр. София е частна собственост. По отношение на разпоредения за премахване строеж "Ограда с плътна и ажурна част", въз основа назначена и приета СТЕ приел, че процесната плътна ограда е изградена без издадено разрешение за строеж и огражда ПИ 68134.707.250 с дължина 65,50 метра и височина 2,10 метра, ПИ 68134.707.1381 с дължина 16,35 метра и височина 2,10 метра, ПИ 68134.707.164 с дължина 48,25 метра и височина 2,10 метра и ПИ 68134.707.248 с дължина 4,80 метра и височина 2,00 метра. Плътната част е изградена от бетонов фундамент с височина 0,20 метра, тухлен зид от тухли четворки и е покрита с керемиди. Ажурната ограда огражда имота на жалбоподателката от юг и югозапад, както и ПИ с кадастрални идентификатори 68134.707.1381 и 68134.707.164 и е с обща дължина 51 метра и височина 2,00 метра, като стъпва на бетонов фундамент с височина 0,20 метра с поставени метални тръби, за които са захванати декоративни метални пана. Възприел изводите в процесната заповед, неоспорени от жалбоподателя, че оградата е изградена след 16.10.2019г. от адресата на заповедта С. Иванова. Извел правни изводи, че процесния строеж е такъв, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е от пета категория / Шеста е!/, изграден в нарушение на чл.48, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, че по отношение на плътната част от оградата е изграден и без разрешение за строеж в противоречие с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ и не попада в случаите по чл.48, ал.9 от ЗУТ, че е изграден в противоречие с чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, и като такъв е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ат ЗУТ. Изследвал и съобразил, че процесния строеж, с оглед годината на строителството му, не може да се ползва от института на търпимост и не попада в приложното поле на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализ на заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи, а именно: Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик и изпълнител на строежа. Процесният обект е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Макар съдът неправилно да го е възприел за плътната му част, като такъв от пета категория , при правилна квалификация шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, както правилно е посочен в оспорената заповед, то това не се отразява на крайния и правилен извод за неговата незаконност по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ат ЗУТ, а именно, че в плътната му част е изпълнен без за него да е издавано разрешение за строеж, при задължително въведено изискване за такова с нормата на чл. чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, а като цяло, включително и за ажурната му част, е в нарушение на чл.48, ал.1, ал.3 и ал.4, чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. В изпълнение на задълженията си, съдът е изследвал въпроса за търпимост на процесния строеж, с оглед периода на изграждането му, и направения правен извод е резултат на правилно тълкуване на относимите правни норми. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответния административен орган, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателя следва да му заплати направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,