Решение № 15266 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2020 г.

Решение № 15266 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Иванова и Личев, срещу решение № 1499/02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 13669/2019 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване законосъобразността на заповед № РА-30-301/14.10.2019 г., издадена от главния архитект на Столична община. Претендира разноски – юрк. възнаграждение. Ответникът М. П., в писмено становище, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като неправилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на М. П. заповед № РА-30-301/14.10.2019 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на П. да премахне незаконен строеж "Масивен гараж", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1940.172 по КК, съставляващ УПИ ІІ-172, кв. 28, м. "Б.", район "В.", Столична община, изграден в противоречие с изискванията на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ без строителни книжа /проект и РС/. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по силата на заповед № С019-РД09-934/01.07.19 г., т. 1. 47 на кмета на СО, в съответствие с изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и при спазена процедура. Административният съд е отграничил спорните факти до извършителя на строежа /съпругът на жалбоподателката/ и квалификацията на строежа като масивен /или полумасивен/, като е приел, че са ирелевантни, тъй като соченият като извършител съпруг на оспорващата е починал към момента за образуване на производството по установяване и премахване на незаконния строеж, т. е. съсобствениците на строежа се субституират в неговото правно положение. По отношение на второто възражение е прието, че вида на строежа /масивен или полумасивен/ не променя квалификацията на извършеното строителство по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ - незаконния строеж е изграден с метална конструкция, изпълнена от железобетонни колони, пояси и греди, монтирани на ивични основи и стоманобетонна подова плоча, а покрива е от метални форми и ламарина, ограждащите стени са тухлени и частично бетонови, като част от стените са вкопани в земята, поради денивилация на терена. Въпреки, че е прието от административният съд, че се касае за строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ, изграден през 2011 г. без одобрен инвестиционен проект и издадено въз основа на него РС /чл. 137, ал. 3, вр. чл. 147, ал. 1 ЗУТ; 148, ал. 1, вр. 151 от ЗУТ/, което го квалифицира като незаконен строеж и поражда упражненото от органа правомощие да разпореди премахването му по силата на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строежа не попада в нито една от хипотезите на § 16 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, процесната заповед е отменена като несъответстваща на чл. 6 АПК във вр. с чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧОС. Този решаващ правен извод е обоснован с несъразмерност на преследваната цел, предвид наличието на "одобрен инвестиционен проект, макар и загубил действие по чл. 145, ал. 4 ЗУТ; наличието на висяща неприключена от администрацията с окончателен акт преписка по одобряване на строителни книжа към момента на издаването на заповедта; липсата на доводи, че изграденият строеж не съответства на проекта, неиздаването на РС-неплатена такса за получаването на РС, която при всички случаи е несравнимо по-ниска със стойността на изграденото, бездействието на администрацията продължило години наред, както по отношение на преписката по издаване на РС, така и по отношение констатирането на извършения строеж". Административният съд се е позовал в крайният си извод и на съдебна практика по адм. д. № 14131/2018 г., II отд. на ВАС. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата чл. 6 АПК във връзка с чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧОС и с оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2019-22/29.08.2019 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 2011 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обосновани са и мотивите досежно извършителя на незаконния строеж и вида на конструкцията му, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неправилен е обаче решаващият правен извод на административният съд за незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие с на чл. 6 АПК във вр. с чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧОС, тъй като в тази насока не са установени релевантни обстоятелства, освен данните по приложеното писмо рег. № 9400-4120/14.03.2014 г., което безусловно сочи на липсата на издадено разрешение за строеж за процесния гараж и на загубил правно действие проект, което обстоятелство потвърждава наличието на визираното в процесната заповед правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Следователно е безспорно установено, че въведените от държавата по съответния ред, а именно със ЗУТ норми са нарушени. В тази връзка не може да се приеме, че изпълнението от административния орган на националното законодателство, въведено в обществен интерес с цитираните в процесната заповед норми на ЗУТ, съставлява намеса в мирното ползване на собствеността на адресата на заповедта за премахване на незаконния строеж. Освен това спецификата на материята по установяване на незаконен строеж по ЗУТ изисква стриктното спазване на правилата, уредени в този специален закон, които с превратното тълкуване и прилагане на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧОС от първоинстанционният съд буквално се игнорират, като се толерира изграждането на строежи при неприключило производство по издаване на разрешение за строеж. Нормата на чл. 1 от Протокол № 1 от доп. протокол на ЕКПЧОС визира, че "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. " Тази норма е в защита неприкосновеността на собствеността, която обаче следва да е накърнена неправомерно или застрашена от незаконно вмешателство, какъвто не е настоящия казус, тъй като неправомерно изградена /придобита/ собственост, установена и разпоредена за премахване в съответствие с установения правен режим /ЗУТ/ не попада в приложното поле на чл. 1 от Протокол № 1 от доп. протокол на ЕКПЧОС. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли жалбата на М. П. срещу заповед №РА-30-301/14.10.2019 г. на главния архитект на Столична община, като неоснователна. Следва да се маркира и факта, че позоваването на административният съд на съдебна практика по адм. д. № 14131/2018 г., II отд. на ВАС не е относимо, тъй като цитираното съдебно решение обосновава защита по Конвенцията на "единствено жилище" на адресата на заповедта, какъвто не е настоящия казус. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ответницата М. П. дължи юрк. възнаграждение в минимален размер от 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение