Решение № 2693 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2015 г.
ВАСV отделение06.03.2017 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място] против решение № ООп-ИУГ-6-01/07.08.2015 г. на министъра на околната среда и водите. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Министерство на околната среда и водите, [населено място], [улица] сумата 100. 00 (сто) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 2693 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] против решение № ООп-ИУГ-6-01/07.08.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отнето разрешение № ООп-ИУГ-6-00/01.04.2013 г., издадено на дружеството от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на министъра е незаконосъобразно, тъй като актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и без да установено неизпълнение на целите по оползотворяване на излезли от употреба гуми. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – министърът на околната среда и водите оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят [фирма], [населено място], е организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми (дружеството е титуляр на разрешение № ООп-ИУГ-6-00/01.04.2013 г., издадено от на министъра на околната среда и водите) и има задължение да постигне целите по чл. 8 от Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми, една от които е целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата - оползотворяване на не по- малко от 65 на сто от количеството гуми, пуснати от членовете на организацията на пазара на Р. Б. през 2014 година (приложение № 1 към разрешението). На 27.03.2015 г. жалбоподателят представя в Министерство на околната следа и водите доклад вх. № 26-00-978/27.03.2015 година, изготвен от специализирано одиторско предприятие, с който установява изпълнение на задълженията по Закона управление на отпадъците (ЗУО) и по Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (НИТИУГ). В доклада е посочено, че количеството гуми пуснати на пазара от организацията през 2014 година възлизат на 3385, 083 тона и съобразно начините и количества на оползотворените ИУГ- 2237, 366 тона е направен извод, че са оползотворени 66, 09 на сто от общото пуснато на пазара количество гуми и целта по наредбата е постигната. Със заповед № 264/27.04.2015 г. министърът на околната среда и водите назначава комисия, която да извърши проверка на фактическите констатации в докладите на организациите по оползотворяване на излезли от употреба гуми и изпълнението на целите по рециклиране и оползотворяване на излезли от употреба гуми. Проверката приключва с доклад изх. № 95-00-1085/04.05.2015 г., според който през отчетната 2014 г. жалбоподателят [фирма] предава 650 тона за рециклиране; 60, 175 тона за регенериране; 601 тона за изгаряне и 925, 431 тона за пиролиза, или общо 2237, 366 тона излезли от употреба гуми за оползотворяване. През същия период дружеството предава на [фирма]-Р. за оползотворяване/обезвреждане на излезли от употреба гуми 925, 431 тона отпадък. В ефективен процес на оползотворяване към 31 декември 2014 година са въведени 775, 431 тона, като остава 150 тона отпадък невъведен в ефективен процес на оползотворяване за същия период. Въз основа на тези констатации изводът на комисията е, че през отчетната 2014 година от [фирма] са оползотворени не 2237, 366 тона, а 2087, 366 тона (150 тона са останали на склад към 31.12.2014 година в [фирма]), поради което постигната цел по оползотворяване е 61, 66 на сто. При тези данни министърът на околната среда и водите приема, че целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от НИТИУГ не е постигната от жалбоподателя [фирма] като организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми. По тези съображения и на основание чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗУО органът издава решението, предмет на оспорване в настоящото производство, с което отнема издаденото на дружеството разрешение. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган (чл. 91, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 1 от ЗУО) и при спазване изискванията за форма. Решението е писмено и съдържа подробни съображения и факти, обосноваващи извода, че целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от НИТИУГ по оползотворяване на излезли от употреба гуми не е постигната. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по инициатива на административния орган, за което дружеството е уведомено, както са му изпратени съобщения и е поставено обявление на таблото за съобщения в сградата на МОСВ (известия за доставяне, протокол от 16.07.2015 г.). Данни, че жалбоподателят е известен за започналата процедура, се съдържат и в писмо вх. № 26-00-1992/28.07.2015 г. до министъра на околната среда и водите, в което председателят на съвета на директорите на [фирма] прави искане за спиране на производството по отнемане на разрешението (л. 2 от писмото). Оспореното решение е постановено след изясняване на релевантните факти и събиране на относимите доказателства. В тази насока и съгласно чл. 18, ал. 7 от ЗУО са съобразени констатациите в доклада на комисията, извършила проверка относно изпълнение на условията на разрешението, според които целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата не е изпълнена. Взети са предвид и представените с писмо вх. № 26-00-978/27.03.2015 г. от [фирма] към одиторския доклад годишен отчет на [фирма] и декларация на управителя на последното дружеството, според които ефективно са преработени 775, 431 тона от получените жалбоподателя излезли от употреба гуми, а 150 тона са на склад към 31.12.2014 г., както и данните от проверката, извършена от служители на РИОСВ - Р. в [фирма] (констативен протокол от 23.04.2015 г.). С оглед липсата на противоречия в доказателствата, събрани от административния орган, част от които са представени от [фирма], следва да се приеме, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. При постановяване на административния акт са спазени и материалноправните изисквания на чл. 91, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците за отнемане на издаденото разрешение. Съгласно цитирания текст компетентният орган отнема с мотивирано решение издаденото разрешение на организация по оползотворяване на отпадъци, когато не са изпълнени една или повече от целите по чл. 14, ал. 1 от ЗУО. Последният текст предвижда, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 и конкретно с Наредбата за изискваният за третиране на излезли от употреба гуми. В случая правилно е прието, че целта, предвидена в чл. 8, ал. 1, т. 1 от НИТИУГ от страна на дружеството- жалбоподател не е изпълнена, тъй като за 2014 г. от името и за сметка на [фирма] са оползотворени по- малко от предвидените в текста 65 на сто от количеството гуми, пуснати на пазара. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на НИТИУГ оползотворяване е дейност по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, която дефинира понятието "оползотворяване" като всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Анализът на цитираните текстове налага заключението, че изпълнение на целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата ще бъде постигнато, когато не по-малко от 65 на сто от количеството гуми, пуснати на пазара, са използвани за полезна цел. Следователно под изпълнение на целите за оползотворяване следва се разбира използване на отпадъка за постигане на реален, полезен резултат. В случая правилно с оглед установените факти и при направения анализ на текстовете е прието, че целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата от страна на жалбоподателя не е изпълнена, тъй като за 2014 г. 150 тона излезли от употреба гуми не са оползотворени ефективно, тъй като не са използвани реално за полезна цел (същите са складирани в [фирма]). В този смисъл е и тълкуването на нормативната уредба в решение по адм. дело № 11859/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Констатираното неизпълнение на целта по чл. 8, ал. 1, т. 1 от НИТИУГ, за което жалбоподателят съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУО отговаря, е основание за отнемане на разрешението съгласно чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Ето защо настоящата инстанция приема, че издаденият в този смисъл административен акт е постановен при правилно прилагане на закона, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Постановеното от министъра на околната среда и водите решение е насочено към провеждане на контрол върху мерките за събиране, оползотворяване или обезвреждане на излезли от употреба гуми. По този начин са осъществени и целите на НИТИУГ и ЗУО за опазване на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците. Поради изложеното съдът приема, че не са налице, посочените от жалбоподателя основания за отмяна на оспореното решение на министъра на околната среда и водите. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП жалбоподателят следва да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата 100. 00 лв. възнаграждение, с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,