Решение № 370 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2019 г.

Решение № 370 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Москов чрез процесуален представител, срещу решение № 4381 от 26.06.2019 г. по адм. дело № 8660/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2568/1.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Твърди, че Заповедта е издадена при липса на предварително разрешение на Инспекцията по труда предвид, че жалбоподателят е с призната пожизнено втора група инвалидност с експертно решение на ТЕЛК № 0611 от заседание на ЛКК № 046/12.03.1994 г. Такова предварително разрешение по смисъла на чл. 333 от КТ не е поискано, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - издадено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Изпълнителният директор на НАП чрез процесуален представител - в представен от писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като поставено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите и необходими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Същите са аргументирани подробно, при което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания за издаването му - служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) с надлежна заповед е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на ТД на НАП - София и заеманата от касатора длъжност е съкратена ведно с целия отдел "Оперативни проверки" в дирекция "Контрол". Утвърждаването на щатното длъжностно разписание предхожда датата на прекратяване на служебното правоотношение на служителя. За да постанови обжалваното решение, АССг приема за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Москов на длъжност "старши инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП София на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването ?, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Направен е и извод за спазване на приложимото материално право и наличие на хипотеза на реално съкращаване на длъжността - а именно след закриване на отдел "Оперативни проверки" длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува като позиция в новото длъжностно разписание от 1.05.2018 г. При това съдът въз основа на събраните доказателства приема за установено, че част от съкратените бройки са преминали в други звена на администрацията - една част от тях в сектор "Проверки" към различните офиси на ТД на НАП - София, други в "Услуги за клиенти", дирекция "Обслужване" и в дирекция "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол". Направено е сравнение между длъжността на жалбоподателя и "старши инспектор по приходите" в "Услуги за клиенти", дирекция "Обслужване", като са извършени констатации относно значителните различия във функциите и задълженията по двете длъжностни характеристики. Сравнението между длъжността на жалбоподателя и "старши инспектор по приходите" в дирекция "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол" също е довело до извод за значително различие между функциите и задълженията по двете длъжностни характеристики. Изложени са мотиви и за липсата на хипотезата на чл. 87а ЗДСЛ. Решението е правилно. Обосновани са констатациите за различия между сравнените от първоинстанционния съд длъжности и длъжността на касатора относно функциите и задълженията по длъжностните характеристики. Неоснователни са доводите на касатора, че длъжността му е продължила да съществува със същата система от изисквания за заемането, функции и задължения по длъжностна характеристика под друго наименование - а именно като "старши инспектор по приходите" в сектор "Проверки" на отдел" Проверки", тъй като при извършеното сравнение на длъжностните задължения правилно е установено наличие на значителни различия между длъжността "старши инспектор по приходите" в "Проверки" като система от функции, задължения и изисквания за заемането й и длъжността на касатора. Относно доводите на Москов, за несъобразяване с физическото му състояние настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателят не попада в изброените в чл. 333, ал. 1, т. 1 - 6 от КТ случаи, доколкото не е избран за представител на работниците и служителите или за представител на работещите по безопасност и здраве при работа, или за член на специален орган за преговори, както и не е започнал ползването на отпуск - т. е. т. 4, т. 5, т. 5 а и т. 6. Не е налице и основанието по т. 3 от чл. 333, ал. 1 от КТ, доколкото не се твърди, а и от ЕР на ТЕЛК № 0611 от 046/12.03.1994 г. не се установява Москов да боледува от болест, определена в Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Действително с коментираното решение на ТЕЛК на П. Москов е дадена втора група инвалидност пожизнено по т. 17, раздел I на СТН. В цитираното решение не са записани препоръки или противопоказания за професии и дейности. По изложените доводи настоящия съдебен състав приема, за доказано, че П. Москов не попада в обхвата и не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. Предвид изложеното и с оглед задължението по чл. 8 от Закона за съдебната власт, настоящият съдебен състав на ВАС, присъединявайки се към практиката на същия съд по адм. дела № 15478/2018 г.; 2769/2019 г.; 3378/2019 г. приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение