Решение № 515 от 6.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1774/2013 г.

Решение № 515 от 6.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1774/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството е образувано по искане на осъдения Д. Л. Л. за възобновяване на внохд № 922/2012 г. на Бургаския окръжен съд и изменяване на постановеното по това дело решение № 395 от 13.ХII.2012 г. с намаляване наложеното на Л. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание искането се поддържа с изтъкнатият от защитника на Л. довод, че и двете предходни инстанции са подценили изразеното от осъдения съжаление за извършените престъпления. Представителят на ВКПр не намира за основателно възражението срещу справедливостта на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания и предлага искането да се остави без уважение. Искането е допустимо-направено е от лице, което има такова право и съдебният акт, чието изменение се иска, не е бил проверяван по касационен ред. Искането е допустимо и с оглед на срока, в който може да бъде направено. Съгласно чл. 421, ал. 3 НПК осъденият може да поиска възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от влизане в сила на съответния акт. Когато се иска ревизия на решение на окръжен съд, с което е потвърдена присъда на районен съд, това решение, като неподлежащо на инстанционна проверка, влиза в сила "от момента на постановяването" му - чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. Решението на окръжния въззивен съд не е било обявено присъствено за страните в проведеното на 28.IХ.2012 г. съдебно заседание и затова единствената обективна дата, указваща "момента на постановяването", остава не датата, отговаряща на срока по чл. 340, ал. 1 НПК, нито датата, отбелязана в решението /предхождаща с 2 месеца датата на предаването му/, а датата, на която делото е било предадено в канцеларията на съда-12.II.2013 г. От тази дата до 2.VIII.2013 г., когато искането е изпратено до първоинстанционния Поморийски районен съд, респ. до 5.VIII. с. г., когато там е заведено с вх. № 3976,преклузивният 6-месечен срок не е изтекъл. Искането за възобновяване е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, е изменена присъда № 23 от 14.VI.2012 г. по нохд № 189/2012 г. на Поморийския районен съд. С тази присъда, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Д. Л. Л. е признат за виновен в извършени на 24.ХII.2011 г. в Бургас в идеална съвкупност и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК престъпления по чл. 131а във вр. с чл. 129 НК /причиняване трайно затрудняване на дъвченето и говора на М. А. А. вследствие двустранното счупване на долната му челюст/, и отличаващо се с изключителна дързост хулиганство, квалифицирано по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 НК, за които престъпления е санкциониран съответно с 8 години и 6 месеца лишаване от свобода и с 3 години лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК на 5 години и осем месеца лишаване от свобода и на 2 години лишаване от свобода като по- тежкото от двете наказания е определено, на основание чл. 23, ал. 1 НК, и като общо за съвкупността от престъпления. Постановено е общото наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. В полза на М. А. са присъдени 5000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди. С решението по делото, чието възобновяване се иска, окръжният съд е счел за справедливо да намали лишаването от свобода за причинената на М. А. телесна повреда на 7 години, редуцирал го е по чл. 58а, ал. 1 НК на 4 години и 8 месеца и това наказание е останало като общо за съвкупността от престъпления. Наложеното на осъдения Л. наказание не е несправедливо, още по-малко явно. Приетите за установени от двете инстанции факти сочат, че упражненото над А. насилие не е било предизвикано от него с каквито и да било думи и/или действия, които да обосноват смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия, предвид изключването на чл. 131а от чл. 132 НК. Л. е проявил неоправдана с нищо агресия, а съдебното минало на осъдения със седем предходни осъждания, две от които за грабеж и едно-за престъпно държане с цел разпространение на наркотични вещества, както и многобройните заявителски материали и образувани преписки за кражби, грабежи и престъпно държане на наркотици /л. 67-70 и 119 от досъд. разсл./ са илюстрация за трайния му негативизъм към установения правов ред. Самопризнанието на Л. правилно е преценено и от двете съдебни инстанции като целящо единствено смекчаване на положението му. За сега и преди това във въззивната жалба твърдяни "извинение към пострадалия" и "съжаление за стореното" данни няма нито в обясненията на подсъдимия /на л. 103-104 от досъд. разсл./, нито в показанията на пострадалия М. А. /на л. 28-31,53-54 и 59-60 от досъд. разсл./, нито в поведението на Л. при първоинстанционното разглеждане на делото, когато е имал възможността, но не се е възползвал от нея, в присъствието на пострадалия да му поднесе извинението си и покаже разкаяние за това, което е извършил. Съобразявайки изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС