Решение № 13516 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 446/2011 г.

Решение № 13516 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 446/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Петър Димитров Петров против заповед рег. № К-12917/12.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът- министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Петров е назначен като държавен служител, кат. В, старши инспектор, началник на група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" на Районно управление "Полиция" (РУП) - Сливен при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Сливен. По повод сигнал на Екатерина Димитрова, разследващ полицай в РУП - Сливен за "неетично, некоректно и непрофесионално отношение" на жалбоподателя Петров, е образувано дисциплинарно производство и е назначена проверка от определена комисия (заповед № 1035/24.08.2010 г. на директора на ОД на МВР - Сливен). След събиране на доказателства и анализ на данните от извършената графическа експертиза комисията установява, че на 17.08.2010 г. жалбоподателят Петров съдейства на служителя Георгиев при връчването на призовки по образувани досъдебни производства, като управлява служебния автомобил, с който Георгиев пътува до адресите. Между връчваните документи е призовка за свидетел по Д. П. № 1168/2010 г., написана от подалата сигнала разследващ полицай Е. Димитрова, с адрес в гр. Сливен, ул. "Овчарска" № 24. След като жалбоподателят и служителят Георгиев установяват, че на улицата, посочена в призовката, няма такъв номер, призовката е предадена на Петров, който да разпореди връчването й чрез служители на ГООР. Констатирайки, че адресът на свидетеля е в с. Ж. Войвода, а не в гр. Сливен последният отбелязва новия адрес върху призовката с червен химикал след забележката "Като е спешно, чети внимателно!". (Съдът приема, че авторството на текста е установено с оглед липсата на доказателства, които да опровергават заключението на графическата експертиза). С новите данни призовката е върната на Димитрова, която иска лични обяснения от жалбоподателя Петров за това и след като не е удовлетворена от разговора с него подава сигнала. При тези данни комисията приема, че Петров не е следвало да пише върху призовката, а след като установи, че адресът за призоваване е погрешен (това се признава и от Димитрова в подадения сигнал) да уведоми устно или писмено с докладна записка разследващия полицай. По тези съображения комисията приема, че с действията си жалбоподателят Петров е нарушил служебните си задължения да съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на престъпления, да осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата на групата с другите полицейски звена при изпълнение на служебните задачи, както и нормите на чл. 11, 12 и чл. 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което и след като констатира, че със заповед № 79/28.07.2010 г. на Петров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" (справка от 15.10.2010 г.). В този смисъл е и становището на началника на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Сливен от 21.10.2010 г. След като се запознава с материалите от проверката, становището, събраните доказателства и обясненията на служителя от 3.11.2010 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К - 12917/12.11.2010 г., с която налага на Петров посоченото по-горе наказание, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина, извършено в срока на наложено наказание "порицание", изразяващо се в това, че на 17.08.2010 г. е изписал с червен химикал върху призовка по досъдебно производство № 1168/2010 г. на ОД на МВР - Сливен текста "Като е спешно, чети внимателно! с. Ж. Войвода", с което не е изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика да съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на престъпления, съобразно компетентността и специализацията си да осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата на групата с другите полицейски звена при изпълнение на служебните задачи, с което е нарушил и т. т. 11, 12, 36 и 38 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на административнопроизводствените правила - образувано е дисциплинарно производство, извършена е проверка, събрани са доказателства като резултатите от проверката са изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а дисциплинарната санкция е наложена след приемане писмените обяснения на служителя. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена в нарушение на изискванията за форма, както и на материалноправни норми. В противоречие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР в заповедта не са посочени нормите, които са нарушени. Прието е, че е допуснато нарушение на разпоредбите на НПК, без да са цитирани норми от кодекса, на които описаното поведение на жалбоподателя противоречи, а нарушените според наказващия орган морално - етични правила не са цитирани като съдържание. Освен това описаното в заповедта действие на служителя не кореспондира с вменените в акта нарушения, тъй като от изложените факти не може да се направи извод, че с действието си жалбоподателят не осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата на останалите звена при изпълнение на служебните задачи, след като от изписания върху призовката текст се установява, че именно Петров установява точния адрес на свидетеля. Описаното в заповедта поведение на служителя не кореспондира и с цитираните норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 11 от се отнася за сътрудничеството на служителя с органите на изпълнителната власт, местното самоуправление и администрация с други представители на обществеността; т. 12 засяга стриктното и безпристрастно изпълнение на професионалните задачи, т. 36 - събирането на доказателства при разследването на престъпления и правонарушения, а т. 38 се отнася за отношенията с други държавни органи и организации. За нарушение на формата на административния акт следва да се приеме и факта, че поведението на служителя е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, а едновременно с това и като нарушение на етичните норми. Така съставен административният акт представлява излагане на факти и правни и етични норми, които не са свързани по начин, който да позволи да се изведат съображенията, послужили като основание за издаването му. Констатираните нарушения на формата на акта са съществени, тъй като не позволяват да се направи извод кои действия или бездействия на служителя съставляват неизпълнение на служебните задължения и нарушение на нормите на Етичния кодекс и по този начин ограничават правото на защита. Заповедта е издадена, без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години" са изброени в разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР. Нормата, на която се позовава административния орган, е нарушение по т. 1 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание". Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение представлява дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" (чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР). В случая поведението на Петров не може да се квалифицира като неизпълнение на служебните задължения или неспазване на служебните правомощия по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМВР - не е установено служителят да има конкретни задължения във връзка с връчването на призовки (такива не са посочени в представената длъжностна характеристика, а и не следват от заеманата от служителя длъжност "началник на група "Охрана на обществения ред" в "Охранителна полиция"), нито извършеното действие да е насочено към компрометиране дейността на полицията или пък да препятства разследването - напротив събраните доказателства сочат, че Петров е съдействал на служителя, натоварен с връчването на призовки, като транспортирал последния до адресите на призованите лица, установил е грешката в адреса на призования свидетел и е посочил верния адрес, с което практически е подпомогнал призоваването. Поставената върху призовката забележка не може да се квалифицира и като поведение, предприето в нарушение на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс и като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Забележката изразява личното отношение на служителя към установената грешка в адреса на призованото лице, като отстранява допусната неточност, без да е насочена персонално към служител на ведомството или орган. Поради това описаното поведение не обоснова извод за пристрастно или неточно изпълнение на професионалните задачи (т. 12 от Етичния кодекс), за отказано съдействие на органите на изпълнителната власт, местното самоуправление, неправителствени организации и на представители на обществеността по смисъла на т. 11, нито за неизпълнение на задълженията във връзка със събирането на доказателства или на правилата на професионалната етика при взаимодействието с други държавни органи (т. 36 и т. 38 от кодекса). Освен това, ако се приеме, че забележката върху призовката е в нарушение на изискванията на служебната йерархия и на инстанционното общуване във ведомството, в какъвто смисъл са изложените в справката съображения, то заповедта би следвало да съдържа мотиви в този смисъл със съответно посочване на нарушените вътрешноведомствени актове и правила, което в случая не е направено. След като поведението на жалбоподателя не се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "порицание", следва да се приеме, че не са изпълнени изискванията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР за санкциониране на служителя с посоченото в заповедта дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание не са осъществени и следователно не са налице основания за упражняване дисциплинарната власт на административния орган. Заповедта е издадена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби на закона и правилника за неговото приложение и подлежи на отмяна. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя сумата 400.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение