Решение № 1222 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2014 г.

Решение № 1222 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против Решение № 28 от 3.01.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7504 по описа за 2012 г., с което по жалба на "С. С. Кънсълтинг" ЕООД, гр. София, район "Красно село", ж. к. "Белите брези", бл. 13, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Милан Стоянов Сарийски, е отменен Ревизионен акт (РА) № 1103899/24.11.2011 г., на орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 1200/23.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с която са определени задължения по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 13 757,96 лева и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неизлагане на мотиви по съществените възражения на страните и събраните доказателства. Съдът е основал решението си единствено на съдебно-счетоводните експертизи, без да ги обсъди. При недоказване на момента на въвеждане в експлоатация на недвижимите имоти като дълготрайни материални амортизируеми активи на предприятието, необосновано е прието, че законосъобразно са начислени данъчни амортизации, с които са намалени финансовите резултати за периодите. Липсват доказателства имотите да са използвани като офис или давани под наем, а не са били предназначени за продажба. Съдът приел, че имотите са въведени в експлоатация само въз основа на разрешение за ползването им. Това разрешение не е документ за въвеждане в експлоатация на данъчен амортизируем актив по см. на чл. 58, ал. 1 ЗКПО. Вещото лице изрично е изяснило връзката между използването на актива и начисляването на амортизации за него, която връзка не е мотивирана коректно от първоинстанционния съд. Съдът е подменил спорния по делото главен фактически въпрос за момента на въвеждане в експлоатация с този за преустановяване на начисляването на амортизации. Неправилно съдът приел, че при корекция с амортизациите в намаление на ФР е следвало той да се увеличи с данъчната балансова стойност на активите, при което резултатът е същия, което е вярно само за продадения в същия отчетен период апартамент № 5. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА в посочената част, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "С. С. Кънсълтинг" ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния Административен съд София-град е бил посоченият РА, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения по реда на ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. С РА, в посочената част, на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО, във връзка с чл. 58, ал. 1 ЗКПО, не е признато извършеното от ревизираното дружество преобразуване на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели в посока намаление за финансовите 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с разходи за неправомерно начислени годишни данъчни амортизации, в т. ч. амортизации на собствени недвижими имоти (апартаменти/гаражи), закупени с цел продажба, които не са били в режим на експлоатация през тези периоди и амортизации на обзавеждане, отразено по сметка 206/Стопански инвентар за закупените апартаменти, които не са били в режим на експлоатация и за същите не се начислява данъчна амортизация. Разходите са изключени от преобразуване в намаление на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели и по този начин е увеличен финансовият резултат след данъчно преобразуване по реда на ЗКПО, в резултат на което са определени задължения за корпоративен данък и лихви. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че процесните недвижими имоти са въведени в експлоатация, считано от м. 05.2008 г., съгласно представеното Разрешение за ползване на сградата, поради което не е било налице основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за процесните периоди. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Основателно в касационната жалба се твърди, че по делото липсват мотиви по съществените фактически и правни въпроси, а доколкото има направени изводи от правна страна, те са вътрешно противоречиви и неясни. Мотивите на съдебния акт съдържат описание без коментар на представените по делото доказателства, а правните изводи се заключават във възпроизвеждане на законови разпоредби, без да е посочена връзката им със случая. Необосновано съдът е приел, че разрешението за ползване на сградата, в която се намират процесните апартаменти е достатъчно доказателство за въвеждането на активите в експлоатация. Наистина, чл. 58, ал. 2 ЗКПО предвижда, че когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт, но това не означава, че моментът на издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация на строежа, във всички случаи, е този, от който следва да се начисляват амортизации върху актива. Действително, както се поддържа в касационната жалба, това разрешение прави възможно ползването на сградата без нарушения, но не се отнася до фактическото й ползване, което е относимо към извода за въвеждането й в експлоатация за данъчни цели. Относно въвеждането в експлоатация на движимите вещи - обзавеждане за процесните апартаменти, съдът изобщо не е посочил какво приема: дали е безспорно твърдяното, че става дума за такова обзавеждане и кога то е въведено в експлоатация. Няма съмнение, че начисляването на данъчни амортизации на дълготрайни активи е свързано с икономическата изгода от тях, какъвто е смисълът на т. 1 б. "г" от Счетоводен стандарт /СС/ 4 "Отчитане на амортизациите", съгласно която неупотребяваните в дейността на предприятието активи се считат за неамортизируеми. Това следва и от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗКПО, която е свързана с материално правното основание за процесното облагане. На въпроса, дали процесните активи са употребявани в дейността на предприятието за периода на начисляване на амортизации върху стойността им и отчитането им като разход, административният съд не е дал никакъв отговор, а това е централният фактически спорен въпрос. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът не е обсъдил изобщо приетите експертни заключения и дори не е основал решението си на тях. Изложеното пречи на ефективния касационен контрол за правилност на първоинстанционното решение, поради което то подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение