Решение № 10031 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2010 г.

Решение № 10031 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Злата Иванова Дончева, Донка Димитрова Дончева, и двете от с. Войводиново, обл. Пловдив и Елена Димитрова Милева от гр. Пловдив против Решение № 1341/22.10.2009 г., постановено по адм. дело № 316/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата им за нанасяне на западна граница по КРП, одобрен със заповед № 661/28.11.1968 г., съответстваща на пространството между точки 14, 10, 8, 17 по скица № 3 съм СТЕ. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Община Марица, редовно призована, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Злата Иванова Дончева, Донка Димитрова Дончева, и двете от с. Войводиново, обл. Пловдив и Елена Димитрова Милева от гр. Пловдив против Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на с. Войводиново, общ. Марица, в частта за ПИ 502.963 и ПИ 502.440, съответстващи на УПИ IХ-440 и УПИ VIII-440, с искане за нанасяне на западна граница по КРП, одобрен със заповед № 661/28.11.1968 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. установяват изисквания не само за запазване на съществуващите граници на имотите, но и приоритетното подреждане на критериите, по които следва да се отразяват в кадастралните карти (КК) и кадастралните регистри (КР). В случая предвиждането за тупика е във връзка с изменение на регулацията, по действащ от 1995 г. кадастрално-регулационен план, съобразно който имота има кадастрални граници, като местоположението на западната кадастрална граница е съобразено с тупика и не е опровергано. Крайният извод на съда е, че жалбата в тази й част е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от 28.04.2005 г., която процедура в случая е проведена правилно, съобразно данните по делото и заключението на назначеното по делото вещо лице. Кадастралната карта само отразява приетото за конкретния имот по действащия кадастрален план, тя не може да го променя - в производството по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е недопустимо да се решават въпроси за поправки в кадастралните карти и регистри, каквито са исканията на касаторите в първоначалната жалба. Тези претенции би следвало да потърсят и съответно реализират в отделно производство - това по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, където е установен редът за отстраняване на непълноти и грешки на влезли в сила кадастрална карта и кадастрален регистър, по молба на заинтересуваните страни. А ако е налице спор за материално право, той трябва да се разреши по общия исков ред, след което да се поиска изменение на кадастралната карта. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение